optimiced | bg

Скоро идва 2009 година.

И понеже е добре да отбележа и аз поне една публикация този месец (признавам, тези дни занемарих блога, twitter и какво ли още не..) реших, по идея на Ани, да публикувам ето този мъдрец, направен от мен наскоро, от някакъв оризен или царевичен чипс (не съм сигурен, от какво точно, batpep да каже;-)

Нещо не ми се пише. Не че нямам какво да кажа, или не че нямам за какво да пиша, но… не ми се пише. Понякога, думите просто не идват. Оттам и малката пауза… Добре, че Ани реши да публикува една красива медена къщичка днес, та малко да ме амбицира и мен, да драсна два реда и да си покажа мъдреца на целия свят;-)

Тази година — 2008 — беше (и все още е, или поне до утре ще е така) една година на промени.

Аз доброволно напуснах моята работа, на която посветих последните 48 месеца от моя живот. Реших, че имам нужда от време за размисъл и потърся нови идеи за бъдещето ми (ни)… И какво искам да правя наистина. И какво ме прави щастлив. It’s not only the paychek, you know…

Ани намери една прекрасна работа през пролетта на тази година. Но от първи януари 2009, вече не е на работа и тя.

Имаме нужда от малко време за нас. И от малко време, за да преосмислим малко от миналото, настоящето и бъдещето.

Пожелавам на всички мои читатели само едно — да мечтаят!

“Дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината.”

(asktisho.wordpress.com/2008/12/30/hny/)

Мечтайте! Животът е кратък, не си струва да го губите в страхове и съмнения…

Мечтайте!

:-)

PS Това е може би последният пост за тази година в optimiced.com… ;-)

Тази сутрин се опитвам да се логна във виртуалния клон на Първа Инвестиционна Банка. Без успех, засега.

Преди време ПИБ (съвсем заслужено) понесе доста критика за лошото имплементиране на новото си електронно банкиране (вече няма човек, който да не е чувал за Flexcube?;-). Новият сайт, който отскоро е онлайн, е много по-добър (hats off, @Жоро!:-). Изчистен дизайн, по-добра ползваемост, по-добра достъпност. Ползвах го вече няколко пъти и съм приятно изненадан, как един сайт на банка може да изглежда добре и да работи добре — с изключение на съобщенията за грешки, с които току-що ми се наложи да се сблъскам.

Първо, след опит да заредя страницата на електронното банкиране на ПИБ, излезе следното съобщение:

Хм, казах си, сигурно рестартират сървърите, и след малко всичко ще е ОК. Наистина, след няколко минути съобщението изчезна и страницата се зареди нормално. Въведох моето име и парола и натиснах бутона LOGIN. Fail! Ново съобщение за грешка:

Сървърът дори твърдеше, че е имало някаква трансакция и че тя е приключила (неуспешно). Ха! :-) Е, ок… изчаках още малко и опитах пак. И ме посрещна това:

Сега вече знам, че приложението им е написано на JAVA (изключително полезна информация, нали), както и получих достъп до част от списъка им с грешки, възникнали при опита да обработят заявката ми! :-D

Както и да е… Сървърът очевидно все още е down, защото опитите ми да се логна са все неуспешни… В блога на банката, където очаквах, че може да има някаква информация за проблемите днес (и защо сайтът на електронното банкиране не работи), няма нищо. В раздел “новини” на сайта на банката, също…

* * *

Присетих се за електронното банкиране на Първа Инвестиционна Банка в светлината на един разговор вчера, който водихме с един приятел. Той ми обясняваше, колко е важно за една банка всичките й сървъри и електронни приложения да работят непрекъснато, и да са тройно гарантирани срещу downtime, забивания и т.н. Тоест (е, поне на теория), банките ползват най-добрия хардуер и софтуер, защото за тях наистина е важно всичко да работи поне 101% надеждно.

И също така, говорихме и за това, колко по-зле са нещата на един shared хостинг, например. С което по принцип съм съгласен, но ето че моят сървър в момента е онлайн (плащам $7.95 на месец за него, хехе), а сървърът на банката не работи.

Все пак, може би “теорията за надежността на банковия хардуер и софтуер” е само теория? (И не че не съм виждал “зависнали” банкомати със сини екрани на Windows NT/XP…)

* * *

Все още не успявам да се логна в електронното банкиране, за да проверя номера на една сметка. Ще опитам пак след няколко часа… или ще си проверя сметката “оффлайн”, в някой клон — май така е по-надеждно;-)

[EDIT @ 19:20] Вече мога да вляза във виртуалния клон на ПИБ и май всичко работи. Супер! :-)

Заобикалям покрай Александър Невски и виждам полиция, жандармерия и всякакви други въоръжени мъже. Жени няма, само мъже. Много, купища, стотици. Изглеждат респектиращо, целите покрити в синьо и черно, с кори на коленете, с явни бронежилетки. Изпълнили са целият площад. За миг ми минава въодушевената мисъл, че са там, за да подкрепят студентите.

Миг по-късно, с шутове си проправя път реалността.

Те не са тук, за да помагат. Те са тук, за да пречат. [ … ] Спират ме няколко пъти с въпроси къде отивам. На поредния му се сопвам, че не сме военно положение и че съм от Алма Матер TV, ако желае, да ми помогне да донеса и да разположа камерата, ако не, да не ми се пречка. Дали впечатлен, дали незаинтересован, жандармериста се отмества, а аз, замятайки с пренебрежение палто, го подминавам с вирнат нос.

Оглеждам се учудена и объркана, във въздухът се носи миризма на дъжд, проблеми и гняв.

Нима сме животни, та има нужда от толкова много охрана? Нима се очаква да бутнем парламента?

Или това е тихичкото послание?

Или пък тези от парламента… осъзнават, че заслужават това? [ … ]

Оглеждам жълтите павета. Лежат си кротко, пълни със спомени за отминали времена, протести и реалности.

Вдигам поглед към бялото кубче — Парламента. Там е празно, пусто, няма никой. Стъклата му са тъмни и изоставени. Като в поема на По, наблизо грачи гарван.

Тези, при които днес отиват студените, ги няма. Демонстрират нежеланието да чуят, да се вслушат. Или показват страха си от хората, които трябва да представляват…

— Цитирам изключително силния текст на Енея (eneya.wordpress.com/2008/12/21/no-control/). Не бях на протеста в петък, или, ако трябва да се изразя по-точно, не бях пред празната сграда на Парламента. А и човек не може да смогне навсякъде… Срам ме е само, че тези, които се саморазпуснаха и отидоха да почиват за близо един месец, са онези, които ние сами избрахме преди няколко години. А те ни се смеят, в лицата. И (не ме интересува, дали някой от тях ще се обиди, или не) имам чувството, че повечето от тях не само работят заедно с Мафията, а че те са Мафията… или просто Държава у нас липсва?

Поправете ме, ако греша…

Заети ли сте в неделя (21 декември)? Ако обичате колелата, живеете в София, и нямате планове за неделя (4 часа следобед), заповядайте на коледно велошествие, организирано от сдружение Велоеволюция! :-)

Колоездачи организират коледно вело-парти на 21 декември (неделя) в центъра на София. Ентусиастите ще са в празнични костюми. Те се събират в 16:00 ч. пред НДК, където ще има информационни материали и топъл чай за отскок, и ще минат по бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”, “Граф Игнатиев”, “Алабин” и бул. “Витоша”.

Велосипедното шествие “Коледа на колела” се провежда в България за втори път и е организирано от сдружение Велоеволюция.

(повече информация има в ecobusiness.dnevnik.bg и в уебсайта на сдружението)

Мисля, че ще е забавно! Елате и вие, разпратете новинката на приятели, които обичат колелата! :-)))

(снимките са от миналогодишния коледен вело-парад)

.

Вчера на WP партито забелязах интересен феномен.

Партито започна с две пълни каси бира. Едната беше с Shumensko Premium, а другата — с Tuborg.

В края на партито резултатът беше следният:

Резултатите са показателни. На снимката ясно се вижда, че в касата със “Шуменско” няма останала нито една пълна бутилка, а в касата с “Туборг” има поне 8-9, или резултатът е категоричен:

Shumensko:Tuborg — 1:0!

В светлината на тази статистика, изобщо не мога да проумея, как така пък производителите на “Шуменско” решиха тази зима да спрат производството на “Шуменско Червено” — любимата ми тъмна (червена) бира!… Преди години тя се произвеждаше целогодишно, и беше единствената тъмна бира, която беше достъпна и през лятото. После лятното производство спря. А тази зима, преди около седмица, научих в кварталното магазинче за бира и вино, че Шуменско Red повече няма да се произвежда. Изобщо. Защо — остава пълна загадка за мен… И така, излиза, че преди около 10 дни съм изпил последната бутилка “Шуменско Червено” в историята — една доста потискаща мисъл… :-(

По идея на Ники Бачийски, пускам албумчето със снимки от вчерашното WP Upgrade Party във Flickr формат. Ето линк:

Тъй като (засега) не съм склонен да плащам по 25 долара на година за още една уеб услуга, албумчето със снимки може да се разглежда удобно онлайн, но не може да си свалите оригиналния размер на снимките. Все пак, за който иска 8 mpix оригинали, може да си ги свали от моя сървър [download link].

Сорри за неудобствата… Надявам се, flickr форматът ще ви е по-удобен! :-)

За всички, които очакват (поне някакви) снимки от днешното WordPress Upgrade парти:

240 MB ZIP архив (съдържа 39 снимки и един кратък видеоклип). Enjoy! :-)

Ще се радвам, ако споделите и вашите снимки и/или впечатления, също. Благодаря! :-)

Вече и аз и Ани сме с новия WordPress 2.7 ‘Coltrane’.

В момента сме на WP 2.7 Upgrade партито на Ники Б. и да ви кажа, бира и мезенца не липсват (благодарим, space.bg!) :)))

След като направих uprade до WP 2.6.5, после пълен backup на файловете и базите данни, се престраших и пуснах и upgrade до 2.7. На пръв поглед изглежда, че всичко е наред. Не виждам неработещи плъгини, WordPress си работи нормално. Интерфейсът е изцяло обновен (е, не съм изненадан, виждал съм screenshot-и;-) и по-скоро ми допада, отколкото обратното. Ако мога да се изразя така — WP 2.5 беше стъпка назад (спрямо 2.3.3), а 2.7 е стъпка напред (спрямо 2.5.x/2.6.x) — като интерфейс на админ панела, имам предвид.

Настроението е готино, наоколо мяркам немалко симпатични блогъри (някои от тях — без WordPress — Iffi, намигам ти;-) — Крокодила (ping), Силвина, Гонзо, Стефан, Лина, Светльо — ако съм пропуснал някой, оставете коментар, да се поправя ;-)

Сега отивам да си отворя още една бира, стига съм блогвал Live! :-D

UPDATE (@2:24 am): Снимките!!! :-)

Тези дни се разходихме с Ани, за да видим първото café от веригата Starbucks в София. А и не само да го видим, но и да опитаме някое от техните кафета, разбира се, както и да видим обстановката вътре:-)

За “Старбъкс” вече писаха Велян, Веселин, Еленко (също и прочетох една статия в новото списание “Идеалист“), но това не ми пречи да споделя трите шестте причини, поради които лично аз харесвам Starbucks и приветствам откриването на тяхното първо кафе в София.

1. Вътре в Starbucks пушенето е забранено. Навсякъде!
2. Кафето е хубаво, цените са прилични — едно голямо капучино, например, струва 2.50 лв.
3. Има WiFi, за тези, които искат да ползват Интернет.
4. Уютно е, нищо не ти пречи да си седнеш в едно ъгълче с голяма чаша кафе и да си четеш или работиш цял час или дори два.
5. Приятно е за лични или бизнес-срещи, и не е шумно — чува се лека музика (основно джаз), но не силно.
6. Споменах ли, че вътре в кафенето пушенето е забранено?! ;-)

А това, че в Starbucks не се пуши, е един от най-големите плюсове. Това показва уважение към клиентите, и уважение към персонала — мисля, че това е първото подобно кафене в България!

Вярно, не съм виждал подобен надпис у нас (това е стандартен надпис на стените в кафетата Starbucks в Лондон):

…но въпреки това, вътре не се пуши, и това е прекрасно! :-)

Две думи за самото заведение — помещението не е голямо. Често звучи тиха музика. Мебелите са нищо особено (някои твърдят, че гърците малко са поспестили от обзавеждане;-), но като цяло е уютно и приятно. Прави впечатление и че в коридора към тоалетната също има масички и столове и малко е трудно разминаването, но се понася;-)

Обслужването е доста бързо. Капучиното и шоколадът са много добри (опитахме и двете; голяма чаша капучино е 2.50 лв., а голяма чаша шоколад със сметана е 4.00 лв.) Има и леки “хапки” — кроасани (с масло, с шоколад), но не са огромни и, за разлика от кафето, цените им са по-скоро леко високи (като за размера им). Все пак, ако умирате от глад, има и какво да намерите за ядене, в краен случай…

* * *

Чакам и други заведения в България да започнат да прилагат тази практика (да не се пуши вътре), но дотогава, знам, къде винаги с удоволствие ще си правя срещи на чаша хубаво кафе — в Starbucks! А скоро ще отворят и второ кафене от същата верига, близо до НДК. Дано станат повече подобни места — където е уютно, където кафето е хубаво, и можеш да прекараш един час на закрито, без после дрехите ти да вонят на кисел, гаден дим от цигари…

Hats off, Starbucks! :-)