Днес пих “Pepsi X-files” (така наричам шеговито тази напитка на Pepsi):
Отстрани на кутийката само ме изуми надписът — “Колова напитка“???
Какво е “колова напитка”? Напитка от колове? От колчета? Или това е напитката на служители в кол-центровете? Напитка на кол? :-D
Аррргх!
Неотдавна с Ани бяхме на концерт на група “Остава” (всъщност, концертът на “Остава” пред НДК беше на 23 октомври, ама така е, който си позанемари блога и пише със закъснение;-).
Ани е писала повече за концерта, но, което е още по-хубаво, успя да конвертира и качи 5 видео клипа от самия концерт.
Ето един от тях:
[Flash player with embedded video]
(Останалите клипове от концерта на живо може да видите в нейния блог.)
Снимахме с малкия ни Canon S5 IS, който по принцип прави видео със забележително качество на картината и много добър стерео звук. Клиповете са конвертирани във формат .FLV, с доста високо качество — 700 kbps за картината и над 160 kbps за звука (почти не се вижда компресия и дори във fullscreen качеството е доста приемливо), но, за съжаление, това си има и някои недостатъци — възможно е на моменти видеото да накъсва малко, защото се иска и известна процесорна мощност за декодирането… (Може би по-новият формат, H264 (.MP4?) има по-добри параметри, но все още не съм тествал новия Flash CS4 Encoder и не знам…)
Така или иначе, концертът ми хареса много (а и беше безплатен), “Остава” бяха супер, и дори фактът, че концертът е посветен на някакъв си там нов модел джип “Mercedes” (доста грозен при това, хехе) не ми попречи да се насладя на готината музика… :-)
Та, ако ви се слуша и гледа “Остава” с по-добро качество от YouTube, заповядайте в блога на Ани…
PS Приемат се и всякакви съвети по оптимизацията на видео в H264 и FLV формати… :-)
Знаех си!
Ще дойде ден, когато и в Космоса ще можем да ползваме надеждна Интернет връзка, не само на Земята!
В момента експерти на NASA работят по проект за нов протокол — DTN (Disruption-Tolerant Networking), който, разлика от TCP/IP, не разчита на това, че връзката е постоянна. Така и в Космоса, дори на много големи разстояния, ще може да се ползва Интернет, вероятно поне до Марс и отвъд.
Представям си момента, в който космонавтите ще могат да си чатят от Луната и да гледат youtube филмчета, докато пътуват на далечни мисии… И дори може би визията на WALL-E (BURN-E?;-) няма да се окаже фантастика!
А готината картинка-илюстрация е от материала на SitePoint — авторите твърдят, че Mozilla Firefox нямат нищо общо с проекта на NASA, но, разбира се, как да се съмняваме във факта, че най-добрият браузър за космосически пътешествия ще бъде Firefox? ;-)
[Flash player with embedded video (Pixar video in HD format).]
(Мини-филмче, което не е свързано със статията — това е фантастичната визия на Pixar за бъдещето, и закачка с WALL-E. Гледайте във fullscreen!:-)
В неделя, сив ден, без слънце, решихме да се разведрим малко и отидохме да гледаме U2 3D в IMAX Cinema.
One-line review: Да гледаш концерт на U2 почти в три измерения, а не на плосък екран, и с много изчистен, качествен звук, е нещо много приятно, и си струва 12-те лв. за 90 минути гледане (и слушане) :-)
Няма да пиша дълги и досадни ревюта — само ще ви препоръчам и вие да отидете да гледате концерта в 3D… стига да харесвате U2, разбира се! :-)
Две думи за звука — беше просто перфектен! Ако на концертите на живо в България можеше да бъде постиган подобен саунд, би било прекрасно! Въпреки 12’000 вата мощност на звуковата система в IMAX киното, звукът беше кристален, не твърде силен, не твърде слаб, без изкривявания, без ненужно “дънене” на басовите честоти или на средните или на високите. Перфектно балансиран звук (по-добър дори от големите киносалони, където термина “Dolby Digital” обикновено го разбират като “Ей, я да да я издухаме тая публика със 105+ децибела мощност, а? За какво са ни иначе тези огромни високоговорители?”) и много хубава картина, където чрез илюзията на 3D имаш чувството, че си “там” и гледаш концерта от първо лице… :-)
Билетите, вярно, са малко по-скъпи от обикновено (12 лв. вместо 9), но пък и филмът е по-дълъг (повечето IMAX 3D филми са под 50-60 минути).
(Image:U2_MexicoCity1.jpg, License)
Ани твърдеше, че групата има и по-добри концерти, но на мен лично много ми хареса… Мисля, че концертите на U2 в Южна Америка (2006), които са използвани за филма, бяха много добри! И най-важното — истински са! :-)
Благодарен съм на U2 и National Geographic, които реализираха заедно този проект! :-)
И последен съвет — не бързайте да си тръгнете, щом светнат светлините в киносалона — по време на надписите ще чуете още една тяхна песен, и дори ще мернете и още веднъж бандата;-)
Около един час и нещо по-късно…
…вече знаем, че слабо земетресение разлюля центъра на София.
В dir.bg има вече новина (и 1490 коментара под нея!!).
Малко след 22:00 аз гледах филм (на слушалки), докато Ани спеше.
Около 22:08 столът под мен подскочи, и за малко да изпусна слушалките на земята. Ани се събуди също.
Стори ми се, че е бомба. Не го усетих като земетресение, но явно съм грешал. Събщават за 4 по Рихтер, точно в центъра на София.
Пуснах Twitter — и, да, наистина, и други го бяха усетили вече (новата медия? най-бързата?)! Първа писа Антония, в 22:09. И други бяха усетили сътресението след нея.
Решихме да се разходим за малко. Малко преди “Витошка”, на вътрешните стълби на един магазин за обувки, лежеше един паднал ботуш.
Вътре в магазина, имаше още 1-2 паднали обувки и един паднал ботуш на един от рафтовете. Явно трусът е бил достатъчно силен, за да ги събори…
…и май това беше…
Самият град беше много тих. Не се усещаше оживление или безпокойство по улиците… Явно повечето хора не бяха усетили нищо…
Преди малко се прибрахме. Помислихме си, че може би е добра идея да си имаме един малък survival kit, за emergency ситуации, ей-така, за всеки случай. Въпреки че сме в центъра на огромен цивилизован град, знае ли човек. Природата винаги може да напомни за себе си и за това, колко малки сме всъщност, хората…
UPDATE (2008/11/16@12:20): Сутринта Ани усети още един, по-слаб трус, в ~7:05 (3.5 по Рихтер), и се събуди от него — аз бях твърде уморен и не го усетих. А тази сутрин, гледам, dnevnik.bg нещо са ме цитирали;-)
Btw, заформиха се тук-там дискусии, кой къде е бил пръв при съобщаването на новината — личното ми мнение е, че Антония беше първа със съобщението си в Twitter точно в рамките на минута след труса (малко след това се появии първата публикация в блог). Факт е, че след като усетихме труса с Ани, първата ми реакция беше да пусна Twitter, за да потърся инфо, дали и други хора са усетили нещо, а не да отварям новинарски сайтове и/или блогове. Именно защото Twitter е най-бързата форма на комуникация и известяване. И наистина, намерих, каквото търсих… Светът се променя! :-)]
Някой усети ли нещо!?
Сградата се разлюля, бях със слушалки, гледах филм.
Усети се много странно…
?
(UPDATE@00:25: 4 по Рихтер в София…)
Преди малко писах за шантавия превод, който мернах днес в Adobe Update. След това се присетих за един от първите пъти, когато имах досег с Linux дистрибуция. И то не каква, ами преведена на български!
Годината беше 2005. Дойдоха експерти, инсталираха Linux, и си заминаха. Заедно с дистрибуцията вървеше и някакъв особен браузър, казваше се Epiphany (дотогава не бях чувал за него).
Стартирам аз браузъра, почвам да разглеждам разни сайтчета в мрежата, разучавам — всичко в Linux беше ново за мен. След втория или третия сайт, обаче, Epiphany се натъкна на някакъв JavaScript, който нещо не му хареса и браузърът безславно крашна… (дотогава мислех, че програми могат да крашват само под Windows, защото Windows е evil;-)
Пускам браузъра наново, и излиза следното плашещо съобщение:
Бррр! “Epiphany беше убит”. Побиха ме тръпки тогава… честно. От превода! ;-D
Преводът може и да беше точен, но звучеше супер-глупаво. После от любопитство отворих и ‘About’ в тази дистрибуция, за да науча, че “Работната среда GNOME е свободена, използваема, стабилена и достъпена работна средилена за Юникс-подобни операционни системи” (или нещо подобно).
“Свободена и стабилена” работна среда?… :-)
…Сега, доста години по-късно, разбирам, че вместо да направя два смешни screenshot-а, би било по-смислено да пиша на разработчиците за малките неточности в преводите, но нямах много свободно време тогава (а и съм сигурен, че рано или късно немалко други потребители са забелязали тези странни преводи и са ги коригирали).
Все пак, фактът си остава факт — невинаги буквалното превеждане на термини е по-добро, отколкото да бъдат оставени те ‘As is’ (“както са си”) или да се намери подходящ аналог. “Прекратяване на програма/процес” звучи доста по-добре от “Убиване на програма/процес”… и доста по-хуманно, при това! :-)
* * *
(On the sideline, да спомена само, че не преминахме към Linux тогава. Един принтер на Canon създаваше големи грижи и категорично отказа да работи — нямахме никакъв успех с драйверите му. Компютрите бяха инсталирани с dual-boot OS (Windows XP Pro и Linux), но Linux-ът (поне при мен) бързо отиде в забвение, тъй като софтуерът, който ползвах като дизайнер тогава (а и сега), беше написан само за Windows и Mac; нямаше начин да премина “в другия лагер”.)
Но ми остана усмивката от забавните преводи. И сега, около 3 години по-късно, реших да изровя тези два screenshot’а и да ги публикувам… е, за да има баланс, де — няма да критикувам само Adobe за калпави и буквални преводи, я! ;-)
Понякога се чудя, дали тези, които превеждат софтуер от английски на български, включително за големи корпорации с милиарди долари оборот годишно (като Adobe, например), изобщо са виждали компютри? А дали проверяват преводите си за глупости?
Ето, днес си update’вам разни програми на Adobe и изведнъж изскача следното съобщение (не, не е шега!):
Преводът на (Windows) System Tray като “системна тава” (??) ми звучи също толкова “логично”, колкото ако беше преведен буквално и като “системно корито” или “системна тенджера” или “системна вана”…
Айде, някак ще преживея неща, като “работен плот” вместо общоприетото “десктоп”, и други, но “системно корито”??? Айде по-полека с буквализмите, моля… Разбирам, че преводите на специализиран софтуер изобщо не са нещо лесно, но едно просто правило гласи:
“Ако буквалният превод звучи като пълна глупост, то имате две възможности:
1) намерете подходящо звучащ аналог, или
2) не превеждайте конкретния термин (оставете го в оригинал).”
За 2) има достатъчно примери — термини като ‘File’ (файл), ‘Computer’ (компютър), ‘Desktop’ (десктоп), ‘Byte’ (байт) и много други, не са били превеждани досега (някои от тях са били превеждани, но като чуя “работен плот” и досега ме напушва смях, извинете;-), и са останали директно транслитерирани от английския език. В случая, “Минимизирайте в system tray” би звучало много по-гладко, отколкото “Минимизирайте в системната тава” — ако съм начинаещ потребител, отчаяно ще започна да се оглеждам по екрана в опити да видя някаква тава или корито, където трябва да минимизирам програмата за Adobe Updates! :-D
(снимката е на bonbongirl, CC)
System Tray по принцип не съм чувал да се превежда (или не знам за точен и добър превод на термина) (1, 2), и няма нищо страшно да се остави така, както си е — или поне много по-добре, отколкото да се намесват в терминологията всякакви там тави, тенджери и тигани…
Вие как мислите? (И кой е най-шантавият термин, който сте виждали някога преведен буквално?) :-)
Седя си вкъщи, от събота имам ужасен грип, качих температура, болки в гърлото, после хрема, кашлица, главоболие, всичко накуп…
Вчера почти не можах да поспя през нощта… :-(
Иначе, грипът засега се чувства добре, благодаря, благодаря! :-) (Аз — не толкова…) Боря го с какво ли не, но не се предава, засега…
Нямам сили да пиша, а и се чувствам тотално изстиснат (това — отделно от грипа). В момента зяпам ей-тез вълнички…
…и си спомням, колко хубаво беше на морето, това лято (вярно, за кратко, но пък с най-добрите приятели;-)
Пак ми се ходи на море, на планина, на почивка…
* * *
Последните седмици, се преуморих, работа, работа, работа, кафе, кафе, кафе, пак работа, работа… Накрая, малко преди да поставя последните точки над “i”-тата, батериите свършиха, и първия вирус, дето ме срещна, ме повали със страшна сила… Просто силите ми бяха свършили…
Някои може да си спомнят моя оптимистичен постинг за промяната… Оттогава изминаха близо два месеца. Разчитах, че мога да напусна спокойно старата си работа за един месец, но не се получи, а и накрая, ми бе поставен ултиматум — или ще свърша един голям проект, почти сам, в рамките на почти невъзможен срок, или няма да мога да си тръгна в рамките на по-малко от три месеца (приятелски съвет: ако някога подписвате договор, никога, ама никога не се съгласявайте на клауза за предизвестие за срок за напускане, по-голям от 1 месец; независимо какво ви обещават или с какво ви плашат! но човек се учи от грешките си, нали…;-). Е, няма как, от началото на октомври до днес отметнах количество работа, което нормално бих свършил за около 2 месеца.
Резултатът?
1) Почти 99% завършени ангажименти, към бившия ми работодател,
2) Почти празна банкова сметка (да, overtime или overwork, няма значение…),
3) И ужасна преумора…
Но от днес вече не съм официално на работа! :-)
Е, да, имам още 1-2 дребни неща за довършване (закъснели заради внезапния грип), имаме да разменяме разни документи, но това е, в общи линии…
Предполага се, че скоро ще съм съвсем свободен — да избирам нов Път… Но първо — да оздравея! После? После ще видим. Имам само идеи и мечти — а, както е добре известно, това хич не е достатъчно, за да може човек да си плаща редовно наема, храната, лекарствата, сметките и… почивките на Хаваите;-)
Все още не знам, какво ще правя, и затова ми е малко неспокойно. Но в едно съм сигурен — толкова много съм се нагледал на (лош) мениджмънт, в последните месеци, че не искам и да чувам думата “мениджър” в близките седмици (ако може, и месеци)! Също и не искам да виждам лъскави (или не толкова лъскави) офиси, луминесцентно осветление, 9-18 (Mon-Fri), работни срещи (staff meetings, по нашенски;-), служебни мейли, Re: Re: на служебните мейли, планове, проекти, задачи и ненужни XLS таблици…
Ще се радвам да виждам повече слънце и облаци през деня, да мога да творя свободно, да използвам уменията си (уеб/графичен дизайн, HTML/CSS, WordPress…) с удоволствие, да мога да управлявам времето си, както е удобно на мен, да мога рисувам, пиша (и понякога снимам)… Искам и да създам един съвсем нов и оригинален дизайн на моя собствен сайт и блог… Ще се радвам и да мога да си почивам повече и по-пълноценно, но…
…всичко това е в сферата на мечтите. Засега реалността е, че не съм на работа (съответно, и нямам вече редовен, макар и малък, paycheck), и че сметките вече се трупат. Отделно, някак трябва да се справя и с болестта и с хроничната преумора от последните седмици… Май ще трябва да си устроя един малък brainstorming на самия себе си;-)
Така или иначе, времето за промяна беше дошло, и осъзнавам, че дори съм малко закъснял… Но нали казват — “По-добре късно, отколкото още по-късно!” — да видим, дали ще успея…
