Уф. Прочетох я! :-).
Не, не цялата… Само Първи том:)
Книгата беше дълга и интересна, но на моменти — не толкова интересна, и тогава предизвикваше у мен необяснимо желание да заспя, независимо от позата, в която четях:)
Всъщност, “Фондацията” на Азимов не е една книга. Доколкото ми е известно, частите на “Фондацията” са общо седем (просто издателство “Бард” я издаде в 2 тома за удобство).
Първи том съдържа:
- “Прелюдия за Фондацията” (1988)
- “Битката за Фондацията” (1993)
- “Фондацията” (1951)
- “Фондация и Империя” (1952)
По мое предположение, Втори том би трябвало да съдържа в такъв случай:
- “Втората Фондация” (1953)
- “Острието на Фондацията” (1982)
- “Фондация и Земя” (1983)
Интересното е, че частите са “разбъркани” (нещо като “Star Wars” – епизоди IV, V и VI на George Lucas, създадени много преди Лукас да реши да се заеме с епизоди I, II и III), и някои от по-ранните романи за Фондацията са написани в по-късно време, и обратното.
Това си личи – за близо 30 години стилът на един писател неизбежно се променя:)
В интерес на истината, от четирите прочетени от мен досега романи, посветени на Фондацията и на математика Хари Селдън с измислената от него психоистория, най-добрият (за мен) и най-интересният беше всъщност първият, “Прелюдия за Фондацията”. Той е написан 37 години след появяването на бял свят на първия роман за Фондацията (“Фондацията”, 1951)!
Вчера затворих и последната страница от първия том — чета тази книга от лятото, но това са си около 1000 страници, не е шега работа:).
Сега се чудя, дали да се захвана и с Втори том, или да изчакам…
(PS Ако някой от вас е чел и двата тома на “Фондацията” (Isaak Asimov: The Foundation, 7 романа общо), сега е моментът да проговори — още преди да съм се засилил към книжарницата със спестените от мен пари за книги!:-)
