Беше вчера следобяд, мястото е Седемте рилски езера, височината е 2 и половина километра, а снимката е направена от езерото “Сълзата”.

Беше доста студено, духаше силен вятър и въпреки това, красотата на това място си струваше еднодневното уморително тичане нагоре и надолу, в мъгла и слънце, дъжд и вятър, през скали и клекове, по маркираните пътечки и извън тях:-)

Не мога да повярвам, че това беше вчера — а днес съм в София, и вече мисля за работа, за утрешния ден, забравил съм за умората, за невероятната красота на Планината и мисля само за глупостите, които ме очакват утре…

Ще сложа няколко от най-хубавите снимки тези дни, ако ми остане дух. Сега не ми се говори повече…