Раничките са готови, колата е пред къщи, и скоро тръгваме на път с приятели, да видим Седемте Рилски езера.
Време е да видим отново, макар и за ден-два, някои вълшебни места в Рила:-)
Казвам “до скоро” на Големия град, и с нетърпение очаквам двата дни off-line живот на височина над 2 километра:)))
Неприятно.
Кредитната ти карта VISA е ОК, но кредитът е изчерпан.
Иначе, забавно е, как е изписано “INSUFFICIENT FUNDS” на български…
(Мястото е магазин “Plesio”, POS терминал на Пощенска банка.)
Късно вечер и през нощта е май единственото ми свободно време напоследък…
Случи се така, че ми се наложи да работя и тази събота и неделя, макар че имах (и все още имам) тежък грип. Е, работих от къщи, което беше добре, и все пак, работата си е работа…
Все още съм на антибиотик, дори малко увеличихме дозата, защото вирусът слезе в белите дробове и се опита едновременно с това да се качи и в главата, което беше double неприятно.
Не обичам антибиотиците (дори и слабите), те са опасни, но понякога се налага…
Все още кашлям ужасно на моменти, пия и аспирин и чай и мед и лимони и витамини всякакви, и се надявам някак да оздравея вече, защото мислехме да избягаме на планина малко в края на седмицата, на Рила — уморих се от града, от безконечния шум, от стреса… Болестта обаче не ме е пуснала все още, а и дори не знам, дали старата Ладичка ще тръгне, но няма как… :-)
Anyway, ако не ви е страх да четете изцяло личен пост (е, има и няколко думи за WordPress после казани, ама не много) …then read on! :-)
Понякога APOD те посреща наистина с изумително красиви снимки.
Като тази:
Цитат от APOD:
Пълната Луна може да бъде драматична небесна гледка; пълната Луна също така може да има много имена. Например, днешната пълна Луна, близо до есенното равноденствие в северното полукълбо, често се нарича Жътварска Луна (Harvest Moon). Знаем, че името й подхожда, защото земеделците могат да работят до късно пред нощта в края на сезона, жънейки на лунна светлина. В духа на същите традиции, пълната Луна след Жътварската Луна, се нарича Луната на ловеца (Hunter’s Moon).
Тази снимка, направена по време на пътуване в американския юго-изток, и допълваща колекцията от завладяващи снимки на изгряващата луна, е правилно наречена Луната Сагуаро (Saguaro Moon).
Преводът ми е малко куц, но пък от сърце:)
PS Малко като серия се получи, но съвсем случайно – ето още луни за гледане:
(1) един мой опит да снимам Луната отблизо, и
(2) по-успешният опит на мой приятел да снима Луната още по-отблизо:-)
Преди време се чу за тази новина:
http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/6966116.stm
С две думи:
“Yahoo!” в момента е съдена от Световната Организация за Човешки Права (World Organization for Human Rights), за това, че е споделила с китайското правителство информация за нейни потребители.
Тази информация доведе до арестите на писатели и дисиденти.
Един от цитираните по случая журналисти беше проследен и осъден на 10 години затвор “за подривна дейност”, след като Yahoo! предадоха неговия e-mail и личен IP адрес на властите.
За мен това е срамно поведение за една компания като Yahoo!.
Или, както правилно каза Morton Sklar от WOHR:
“Дори и да е било законно според китайските закони, това не премахва задълженията на Yahoo […] и спрямо законите в Съединените Американски Щати, и също и спрямо международните правни стандарти.”
Излиза, че печалбата за Yahoo! е по-важна от всичко — дори от свободата на хората, които са им се доверили, и сега заради услужливото “споделяне на данни” с китайското правителство, тези хора ще излежават присъди в Китай!
Китай е огромен пазар, и Yahoo! присъстват там от доста време. Ако не се бяха подчинили на китайското правителство, може би тяхната позиция в Китай щеше да бъде разклатена. И все пак…
Да поставиш от една страна, печалбата и (евентуално) загубени пазари, а от друга – човешки живот, свободата на хората, които ти се доверяват? И печалбата да надделее?
Не разбирам…
Усмихнато Yahoo! човече ли? Как ли пък не…
PS Новината е доста стара, и не знам, ако има някакво развитие по случя, какво е то… Но така или иначе, Yahoo! след тази случка паднаха доста в очите ми…
Пристигам аз тази сутрин на работа, гледам – някак бюрото ми изглежда необичайно:) Не че му има нещо или е неподредено а… Гледам, гледам, накрая забелязвам една прилично дебеличка хлебарка как се е разположило точно до моя CoolerMaster Backup HDD (виж схемата:-)
И си седи и ме гледа. Дори ми позволи да я снимам от различни ъгли… После я издухах от бюрото, че нещо не ми се нравеше да работим заедно днес…
След малко чух, че е в съседната стая при колегите, които най-накрая успяха да я хванат и да я пуснат навън, цяла и невредима (какво да се прави, хуманисти сме тук повечето от нас;-) …anyway, беше забавна случка, и май за първи път ми се случва нещо подобно:)
“Земята от високо” (btw, някои изписват името на изложбата “Земята отвисоко” – в оригинал е “La Terre vue du ciel”) – фотоизложбата на Ян Артюс-Бертран.
Хвърлихме й едно око, на живо:)
Запознахме се с и Емича:)
За съжаление, с този мой грип и със студения пронизващ вятър, който ни съпътстваше на моста през цялото време… успяхме да видим само първите десетина-двайсет изложени снимки, и да им прочетем описанията. После ние с Ани се запътихме към къщи, да се лекуваме, а Емича и още неколцина ентусиасти се запътиха към най-близката кръчма да се топлят с чай с ром:)
Изложбата е много интересна, и съм се зарекъл да отида да я видя цялата някой от тези дни.
Емича публикува и една снимка в блога си, която много ми хареса, заради погледа, и заради съчетанието на небето на снимката с това от действителността:)
В първия момент, дори не забелязах, че има друга снимка в снимката! :-)
На мен ми хареса един невероятен ледник:
И много други снимки ме впечатлиха. Струва си да се видят, всичките, една по една, заедно с описанията, и без да се бърза!
И…
После се замислих за нещо, като гледах цветните картини на Артюс-Бертран — защото точно на 100 метра от изложбата се мъдри една от онези безлични офис-сгради, една от стотиците (напоследък модни) сгради, еднакви отвън и еднакви отвътре, сиво стъкло и сив метал, прави ръбове, никакво въображение, студ, сивота и скука — защо ги правим???
Та вътре работят хора! Идеите на хората, техните настроения се променят в зависимост от обстановката…
Има толкова много цвят и светлина по света, ярки, радващи окото и душата цветове, има толкова разнообразни природни форми и чудеса, а ние правим правоъгълна кутия в сиво, и слагаме хората да работят вътре? Толкова ли ни е въображението? Или може би висшите мениджъри вярват, че е добре да имат на свое разположение хора без идеи, пакетирани в такива сиви “кутийки”…
Друго обяснение май нямам… :-/
(Откъде почнах, пък къде свърших:)))
Но така си е, някои неща те карат да се замислиш. Затова и съществува изкуството, или поне една от причините е и това:)
Цветната вълшебна изложба на Ян Артюс-Бертран ме накара да се замисля, как често прекарваме целия ден, някъде на затворено, сред безлично-сиви предмети, и в безлично-сива обстановка, докато не залезе слънцето… и после вече сме свободни да почиваме и да излезем навън…
Странно, нали? :-D
WordPress 2.3 ще излезе скоро:)
Ще има някои симпатични нови неща – например, вградена поддръжка на тагове (ще се наложи обаче да си модифицирате темата на блога за целта), автоматична проверка за по-нови версии на plugin’ите, които използвате — uber-cool, както се казва;-)
Естествено, някои по-стари plugin’и пък ще спрат да работят (Google Sitemap Generator 3.0b8 или по-ниска версия, например), но няма да мине много време, и ще излязат по-нови версии и за повечето активно поддържани plugin’и — а ето списък с поддържащите и неподдържащите към момента версия 2.3.
Аз WordPress Upgrade Party няма да правя (както предлага Matt), но поне мисля да си обновя блоговете навреме, да си проверя всички версии на plugin’ите, които ползвам, да си направя backups на файловете и MySQL базите данни и да подредя, каквото има за подреждане.
Време е да си напиша/нарисувам и собствена тема за блога, но засега отлагам тази част от блогващия/дизайнерския процес нейде за неопределено време в бъдещето;-)
(О, и все още чакам някакво развитие по TRAC ticket #4427, за съжаление обаче, познанията ми по PHP не са толкова добри, че да предложа стабилно решение на бъга…)
Отивам аз на работа един от тези дни, и се оглеждам по едно време — усещам, че някой ме наблюдава!
Внимателно и под прикритие.
Кой ли?
Ето го :)))
Много красива котка, но малко плашлива (имаше и мъничко малко коте наоколо, което имаше сериозен проблем с очите, може би силен конюктивит, опитахме се да го лекуваме, капехме му капки в очите и ги промивахме — но малкото нещо изчезна последните дни, може би някой го е взел да го лекува вкъщи, или поне така се надявам) …и все пак, може би ще станем дружки с нея:)
Случва се някое животно да те усмихне по един особено приятен начин — като този “хищник”, който ме наблюдаваше от безопасно разстояние от храсталака;-)
Много се смях:)))
(И се връзва чудесно с една друга илюстрация на подобна тема, за която наскоро се присетих;-)
Всъщност, като се замисля — петък вечер е (а това е хубаво само по себе си;-), “домашният” ми работен ден, който сам си определих, и чистенето на HTML кашата почти приключи (но поне открих, че като работя от къщи – заради грипа, кашлицата и хремата – нямам нужда от никакви стимуланти, за да съм във форма, и се работи много спокойно) и остана само да си почета малко книга тази вечер и да се наспя хубаво:)
Лошата новина е, че открих пропуск в моя дизайн, над който работя (дизайн, който само допреди 2 часа смятах за почти съвършен, хехе;-), едната колонка в дву-колонния CSS layout пада под другата, ако има картинка, която е floated left, и после има clear елемент под нея, etc., etc,… така или иначе, без да изпадам в големи подробности, е ясно, че ще се наложи да поработя над доизпипването на CSS и HTML кода още доста…
От друга страна, и утре е ден, нали:)
