Дори не знам, как да започна…

* * *

Вие какво бихте направили, ако на перваза на вашия прозорец кацне гълъб? Ще се усмихнете? Ще останете безразлични? Ще сложите малко трохи, за да го нахраните, следващия път, когато долети? Или ще го застреляте хладнокръвно?

* * *

Съвпадение, може би, но тъкмо когато започвах да пиша, един гълъб кацна на перваза на прозореца вкъщи, поседя малко и отлетя. Успях да го снимам дори (е, не че снимката е върха, но се вижда, че има гълъб там;-), през съклото… А поводът да взема виртуалното перо в ръка в този дъждовен понеделник, са две поредни публикации в блога на Петър Стойков, a.k.a. Longanlon.

В първата авторът разучава законодателството на Република България по повод притежаването и използването на въздушна пушка, като заключава, че у нас е разрешено убиването с и без причина на следните животни (цитирам):

…гълъби, врабчета, чайки, лалугери, плъхове, гущери и водни жаби, безстопанствените кучета и бездомните котки…

Човекът надлежно попитал и в полицията:

Отправих питане към зам. началника на местното РПУ относно реда и начина на ползване на пневматично оръжие в рамките на града и отговорът беше, че няма закони, наредби или решения на ОбС, които да го регулират. Т.е. може да се стреля и в града… […]

А законите, които цитира Longanlon, са: Закон за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) и Закон за биологичното разнообразие (ЗБР).

Странно защо, но е пропуснал друг един закон: Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Но за законите ще кажа малко по-късно.

* * *

Втората публикация на Longanlon е от днес. Там той описва с гордост, как е убил първия си гълъб, който му е досаждал (цитирам):

Още докато разопаковах пушката в офиса си, на балкона ми имаше неблагоразумието да кацне един от ония гълъби, които се въдят със стотици наоколо и са си избрали как пък точно нашия етаж да висят и серат, изнервяйки ме с гукането си по цял ден. И нахални са станали – като изляза да ги гоня почти не се плашат, само направят едно малко кръгче и пак се връщат. Без да ставам от дивана, извадих пушката от опаковката, заредих я с първата чашка и като на шега се прицелих от около 5 метра през стаята към отворения прозорец на балкона. Гълъбът просто падна и не мръдна – входът на чашката […] беше отзад към средата на гърба, а изходът – при основата на врата отпред. Тия птици, казват, били вкусни… може да пробвам да сготвя някой път, колкото за спорта.

Има и снимка. На нея, разбира се, виждаме убития гълъб на асфалта. “Трофеят” на “героя”…

* * *

Read more