optimiced | bg

Вече и аз и Ани сме с новия WordPress 2.7 ‘Coltrane’.

В момента сме на WP 2.7 Upgrade партито на Ники Б. и да ви кажа, бира и мезенца не липсват (благодарим, space.bg!) :)))

След като направих uprade до WP 2.6.5, после пълен backup на файловете и базите данни, се престраших и пуснах и upgrade до 2.7. На пръв поглед изглежда, че всичко е наред. Не виждам неработещи плъгини, WordPress си работи нормално. Интерфейсът е изцяло обновен (е, не съм изненадан, виждал съм screenshot-и;-) и по-скоро ми допада, отколкото обратното. Ако мога да се изразя така — WP 2.5 беше стъпка назад (спрямо 2.3.3), а 2.7 е стъпка напред (спрямо 2.5.x/2.6.x) — като интерфейс на админ панела, имам предвид.

Настроението е готино, наоколо мяркам немалко симпатични блогъри (някои от тях — без WordPress — Iffi, намигам ти;-) — Крокодила (ping), Силвина, Гонзо, Стефан, Лина, Светльо — ако съм пропуснал някой, оставете коментар, да се поправя ;-)

Сега отивам да си отворя още една бира, стига съм блогвал Live! :-D

UPDATE (@2:24 am): Снимките!!! :-)

Тези дни се разходихме с Ани, за да видим първото café от веригата Starbucks в София. А и не само да го видим, но и да опитаме някое от техните кафета, разбира се, както и да видим обстановката вътре:-)

За “Старбъкс” вече писаха Велян, Веселин, Еленко (също и прочетох една статия в новото списание “Идеалист“), но това не ми пречи да споделя трите шестте причини, поради които лично аз харесвам Starbucks и приветствам откриването на тяхното първо кафе в София.

1. Вътре в Starbucks пушенето е забранено. Навсякъде!
2. Кафето е хубаво, цените са прилични — едно голямо капучино, например, струва 2.50 лв.
3. Има WiFi, за тези, които искат да ползват Интернет.
4. Уютно е, нищо не ти пречи да си седнеш в едно ъгълче с голяма чаша кафе и да си четеш или работиш цял час или дори два.
5. Приятно е за лични или бизнес-срещи, и не е шумно — чува се лека музика (основно джаз), но не силно.
6. Споменах ли, че вътре в кафенето пушенето е забранено?! ;-)

А това, че в Starbucks не се пуши, е един от най-големите плюсове. Това показва уважение към клиентите, и уважение към персонала — мисля, че това е първото подобно кафене в България!

Вярно, не съм виждал подобен надпис у нас (това е стандартен надпис на стените в кафетата Starbucks в Лондон):

…но въпреки това, вътре не се пуши, и това е прекрасно! :-)

Две думи за самото заведение — помещението не е голямо. Често звучи тиха музика. Мебелите са нищо особено (някои твърдят, че гърците малко са поспестили от обзавеждане;-), но като цяло е уютно и приятно. Прави впечатление и че в коридора към тоалетната също има масички и столове и малко е трудно разминаването, но се понася;-)

Обслужването е доста бързо. Капучиното и шоколадът са много добри (опитахме и двете; голяма чаша капучино е 2.50 лв., а голяма чаша шоколад със сметана е 4.00 лв.) Има и леки “хапки” — кроасани (с масло, с шоколад), но не са огромни и, за разлика от кафето, цените им са по-скоро леко високи (като за размера им). Все пак, ако умирате от глад, има и какво да намерите за ядене, в краен случай…

* * *

Чакам и други заведения в България да започнат да прилагат тази практика (да не се пуши вътре), но дотогава, знам, къде винаги с удоволствие ще си правя срещи на чаша хубаво кафе — в Starbucks! А скоро ще отворят и второ кафене от същата верига, близо до НДК. Дано станат повече подобни места — където е уютно, където кафето е хубаво, и можеш да прекараш един час на закрито, без после дрехите ти да вонят на кисел, гаден дим от цигари…

Hats off, Starbucks! :-)

Днес пих “Pepsi X-files” (така наричам шеговито тази напитка на Pepsi):

Отстрани на кутийката само ме изуми надписът — “Колова напитка“???

Какво е “колова напитка”? Напитка от колове? От колчета? Или това е напитката на служители в кол-центровете? Напитка на кол? :-D

Аррргх!

Карикатура на деня:

(не знам, кой е художникът, за съжаление…)

(via #)

Неотдавна с Ани бяхме на концерт на група “Остава” (всъщност, концертът на “Остава” пред НДК беше на 23 октомври, ама така е, който си позанемари блога и пише със закъснение;-).

Ани е писала повече за концерта, но, което е още по-хубаво, успя да конвертира и качи 5 видео клипа от самия концерт.

Ето един от тях:

[Flash player with embedded video]

(Останалите клипове от концерта на живо може да видите в нейния блог.)

Снимахме с малкия ни Canon S5 IS, който по принцип прави видео със забележително качество на картината и много добър стерео звук. Клиповете са конвертирани във формат .FLV, с доста високо качество — 700 kbps за картината и над 160 kbps за звука (почти не се вижда компресия и дори във fullscreen качеството е доста приемливо), но, за съжаление, това си има и някои недостатъци — възможно е на моменти видеото да накъсва малко, защото се иска и известна процесорна мощност за декодирането… (Може би по-новият формат, H264 (.MP4?) има по-добри параметри, но все още не съм тествал новия Flash CS4 Encoder и не знам…)

Така или иначе, концертът ми хареса много (а и беше безплатен), “Остава” бяха супер, и дори фактът, че концертът е посветен на някакъв си там нов модел джип “Mercedes” (доста грозен при това, хехе) не ми попречи да се насладя на готината музика… :-)

Та, ако ви се слуша и гледа “Остава” с по-добро качество от YouTube, заповядайте в блога на Ани…

PS Приемат се и всякакви съвети по оптимизацията на видео в H264 и FLV формати… :-)

Знаех си!

Ще дойде ден, когато и в Космоса ще можем да ползваме надеждна Интернет връзка, не само на Земята!

В момента експерти на NASA работят по проект за нов протокол — DTN (Disruption-Tolerant Networking), който, разлика от TCP/IP, не разчита на това, че връзката е постоянна. Така и в Космоса, дори на много големи разстояния, ще може да се ползва Интернет, вероятно поне до Марс и отвъд.

Представям си момента, в който космонавтите ще могат да си чатят от Луната и да гледат youtube филмчета, докато пътуват на далечни мисии… И дори може би визията на WALL-E (BURN-E?;-) няма да се окаже фантастика!

А готината картинка-илюстрация е от материала на SitePoint — авторите твърдят, че Mozilla Firefox нямат нищо общо с проекта на NASA, но, разбира се, как да се съмняваме във факта, че най-добрият браузър за космосически пътешествия ще бъде Firefox? ;-)

[Flash player with embedded video (Pixar video in HD format).]

(Мини-филмче, което не е свързано със статията — това е фантастичната визия на Pixar за бъдещето, и закачка с WALL-E. Гледайте във fullscreen!:-)

В неделя, сив ден, без слънце, решихме да се разведрим малко и отидохме да гледаме U2 3D в IMAX Cinema.

One-line review: Да гледаш концерт на U2 почти в три измерения, а не на плосък екран, и с много изчистен, качествен звук, е нещо много приятно, и си струва 12-те лв. за 90 минути гледане (и слушане) :-)

Няма да пиша дълги и досадни ревюта — само ще ви препоръчам и вие да отидете да гледате концерта в 3D… стига да харесвате U2, разбира се! :-)

Две думи за звука — беше просто перфектен! Ако на концертите на живо в България можеше да бъде постиган подобен саунд, би било прекрасно! Въпреки 12’000 вата мощност на звуковата система в IMAX киното, звукът беше кристален, не твърде силен, не твърде слаб, без изкривявания, без ненужно “дънене” на басовите честоти или на средните или на високите. Перфектно балансиран звук (по-добър дори от големите киносалони, където термина “Dolby Digital” обикновено го разбират като “Ей, я да да я издухаме тая публика със 105+ децибела мощност, а? За какво са ни иначе тези огромни високоговорители?”) и много хубава картина, където чрез илюзията на 3D имаш чувството, че си “там” и гледаш концерта от първо лице… :-)

Билетите, вярно, са малко по-скъпи от обикновено (12 лв. вместо 9), но пък и филмът е по-дълъг (повечето IMAX 3D филми са под 50-60 минути).

(Image:U2_MexicoCity1.jpg, License)

Ани твърдеше, че групата има и по-добри концерти, но на мен лично много ми хареса… Мисля, че концертите на U2 в Южна Америка (2006), които са използвани за филма, бяха много добри! И най-важното — истински са! :-)

Благодарен съм на U2 и National Geographic, които реализираха заедно този проект! :-)

И последен съвет — не бързайте да си тръгнете, щом светнат светлините в киносалона — по време на надписите ще чуете още една тяхна песен, и дори ще мернете и още веднъж бандата;-)

Около един час и нещо по-късно…

…вече знаем, че слабо земетресение разлюля центъра на София.

В dir.bg има вече новина (и 1490 коментара под нея!!).

Малко след 22:00 аз гледах филм (на слушалки), докато Ани спеше.

Около 22:08 столът под мен подскочи, и за малко да изпусна слушалките на земята. Ани се събуди също.

Стори ми се, че е бомба. Не го усетих като земетресение, но явно съм грешал. Събщават за 4 по Рихтер, точно в центъра на София.

Пуснах Twitter — и, да, наистина, и други го бяха усетили вече (новата медия? най-бързата?)! Първа писа Антония, в 22:09. И други бяха усетили сътресението след нея.

Решихме да се разходим за малко. Малко преди “Витошка”, на вътрешните стълби на един магазин за обувки, лежеше един паднал ботуш.

Вътре в магазина, имаше още 1-2 паднали обувки и един паднал ботуш на един от рафтовете. Явно трусът е бил достатъчно силен, за да ги събори…

…и май това беше…

Самият град беше много тих. Не се усещаше оживление или безпокойство по улиците… Явно повечето хора не бяха усетили нищо…

Преди малко се прибрахме. Помислихме си, че може би е добра идея да си имаме един малък survival kit, за emergency ситуации, ей-така, за всеки случай. Въпреки че сме в центъра на огромен цивилизован град, знае ли човек. Природата винаги може да напомни за себе си и за това, колко малки сме всъщност, хората…

UPDATE (2008/11/16@12:20): Сутринта Ани усети още един, по-слаб трус, в ~7:05 (3.5 по Рихтер), и се събуди от него — аз бях твърде уморен и не го усетих. А тази сутрин, гледам, dnevnik.bg нещо са ме цитирали;-)

Btw, заформиха се тук-там дискусии, кой къде е бил пръв при съобщаването на новината — личното ми мнение е, че Антония беше първа със съобщението си в Twitter точно в рамките на минута след труса (малко след това се появии първата публикация в блог). Факт е, че след като усетихме труса с Ани, първата ми реакция беше да пусна Twitter, за да потърся инфо, дали и други хора са усетили нещо, а не да отварям новинарски сайтове и/или блогове. Именно защото Twitter е най-бързата форма на комуникация и известяване. И наистина, намерих, каквото търсих… Светът се променя! :-)]

Някой усети ли нещо!?

Сградата се разлюля, бях със слушалки, гледах филм.

Усети се много странно…

?

(UPDATE@00:25: 4 по Рихтер в София…)

Преди малко писах за шантавия превод, който мернах днес в Adobe Update. След това се присетих за един от първите пъти, когато имах досег с Linux дистрибуция. И то не каква, ами преведена на български!

Годината беше 2005. Дойдоха експерти, инсталираха Linux, и си заминаха. Заедно с дистрибуцията вървеше и някакъв особен браузър, казваше се Epiphany (дотогава не бях чувал за него).

Стартирам аз браузъра, почвам да разглеждам разни сайтчета в мрежата, разучавам — всичко в Linux беше ново за мен. След втория или третия сайт, обаче, Epiphany се натъкна на някакъв JavaScript, който нещо не му хареса и браузърът безславно крашна… (дотогава мислех, че програми могат да крашват само под Windows, защото Windows е evil;-)

Пускам браузъра наново, и излиза следното плашещо съобщение:

Бррр! “Epiphany беше убит”. Побиха ме тръпки тогава… честно. От превода! ;-D

Преводът може и да беше точен, но звучеше супер-глупаво. После от любопитство отворих и ‘About’ в тази дистрибуция, за да науча, че “Работната среда GNOME е свободена, използваема, стабилена и достъпена работна средилена за Юникс-подобни операционни системи” (или нещо подобно).

“Свободена и стабилена” работна среда?… :-)

…Сега, доста години по-късно, разбирам, че вместо да направя два смешни screenshot-а, би било по-смислено да пиша на разработчиците за малките неточности в преводите, но нямах много свободно време тогава (а и съм сигурен, че рано или късно немалко други потребители са забелязали тези странни преводи и са ги коригирали).

Все пак, фактът си остава факт — невинаги буквалното превеждане на термини е по-добро, отколкото да бъдат оставени те ‘As is’ (“както са си”) или да се намери подходящ аналог. “Прекратяване на програма/процес” звучи доста по-добре от “Убиване на програма/процес”… и доста по-хуманно, при това! :-)

* * *

(On the sideline, да спомена само, че не преминахме към Linux тогава. Един принтер на Canon създаваше големи грижи и категорично отказа да работи — нямахме никакъв успех с драйверите му. Компютрите бяха инсталирани с dual-boot OS (Windows XP Pro и Linux), но Linux-ът (поне при мен) бързо отиде в забвение, тъй като софтуерът, който ползвах като дизайнер тогава (а и сега), беше написан само за Windows и Mac; нямаше начин да премина “в другия лагер”.)

Но ми остана усмивката от забавните преводи. И сега, около 3 години по-късно, реших да изровя тези два screenshot’а и да ги публикувам… е, за да има баланс, де — няма да критикувам само Adobe за калпави и буквални преводи, я! ;-)