…бе нещо странно ми се вижда логото им. Вглеждах се, вглеждах се, докато се сетя… Хехе, хитро, а? ;-)

ОК, най-накрая успях да кодирам видеото, да го upload’на на сървъра, и да го embed-на с изключително приятния JW FLV player. Видеото е от три части, общо около 100 минути. След кодирането картината остана с прилично качество, а звукът е дори още по-добър.

Тъй като и презентацията и последвалите въпроси и дискусия бяха изцяло на английски, съм публикувал трите части в английската версия на блога, стори ми се подходящо:)

Последно, да спомена само, че видеото (в духа на Wikipedia, тъй да се каже;-) е публикувано под CC-BY-SA лиценз, който ви позволява свободно да копирате и разпространявате съдържанието, стига да ме посочите като автор (+ линк) и да разпространявате видеото под същия или подобен лиценз.

Enjoy! :)

Първо ме подсети Григор, после ме подсети и Влади и… нямаше как да я пропусна:)

Човекът, измислил Wikipedia, разказваше изключително интересно!

Самата лекция/презентация беше малко над половин час, но после имаше и въпроси, та събитието продължи от 18:00 до около 20:00.

Успях да запиша почти всичко на видео, и ще се опитам до няколко часа да пусна записа онлайн — предполагам, за хората, които са пропуснали да чуят Джимбо “на живо”, ще им е интересно да видят поне запис (надявам се да се получи, досега не бях кодирал и качвал толкова големи видеофайлове). А пък хората, които бяха там, може би ще им е интересно да видят/чуят отново някои моменти…

Ще пиша скоро пак, с повече впечатления, и, надявам се, и видео… ;-)

Днес историята има нещо-като-продължение, което звучи като шега, но не е шега:

Ryanair mulls charge for toilets (Ryanair обмисля да въведе такса за тоалетна на самолетите си), bbc.co.uk

Ако тази идея се приложи на практика, клиентите на авиокомпанията очевидно ще имат следния избор:

1) Да не пият вода и никакви други напитки на борда на самолета, за да намалят разходите си за полета (по-малко течности = по-малка необходимост от ходене до тоалетната = спестяване на средства; плюс това, водата и напитките на борда на low-cost авиокомпаниите също струват пари…).
2) Ако все пак им се доходи до тоалетната, да стискат здраво, колкото могат (и това е вариант).
3) В краен случай, да си купят памперс — вероятно комплект памперси ще струва по-малко, отколкото таксата “тоалетна” на борда на самолета.

Звучи абсурдно, нали? Все пак, за да стигне новината до BBC News, значи е сериозна…

В такъв случай, следната шега може би съвсем не е шега:

(via #)

…както и този пародиен видеоклип, който гледах наскоро и ме разсмя изключително много.

(Само заместете “Cheapo Airlines” с “Ryanair Airlines”, и нещата си идват на мястото…:-)

Спомням си и как като малък четях една хубава детска книжка (“Незнайка на Луне”), и тогава много ме впечатли идеята за хотел, където една стая струва, примерно, само 1 кредит за 24 часа, но след като влезеш в стаята си, плащаш допълнително за ползването на ток, вода, да гледаш филм, да получиш възглавница и чаршафи за леглото, за допълнително одеяло, за ползването на парно/климатик и т.н.

Явно някои нискобюджетни авиокомпании започват серизно да прилагат този фантастичен модел на практика… а някои дори overdo it… :)

UDPATE (2009/Mar/05): “A discovery that, for one moment, made Werner forget how cheap the ticket had been” :-D

В най-лошия случай, twitter и блоговете са напълно достатъчни, за да достигнат новините до локалните медии, първо, а после и до CNN и световните медийни агнеции. Накрая губиш клиенти, репутация, губиш приходи, и се проваляш по най-жалък начин.

(снимка: (©)wired.com)

Историята за Ryanair в три-четири думи:

Jason Roe, уеб дивелъпър и дизайнер от Дъблин, Ирландия, се опитва да си поръча билети онлайн от Ryanair. Докато преминава през различните екрани на сайта, среща интересен бъг — в един момент, поради проблем със сесиите в браузъра, сумата за плащане (Total) се превръща в ’0.00′.

Джейсън пише за странния бъг в блога си, с надеждата, че след като има информация за него, този бъг би могъл да бъде оправен. Добавя и няколко скрийншота за илюстрация, и с това историята приключва.

Но не би.

В блога се появява коментар от (поне на пръв поглед) човек, работещ в Ryanair. Коментарът е груб и нападателен. След това се появяват и коментатори от Ryanair #2 и #3, които са още по-агресивни и груби.

В рамките на няколко дни историята с бъга в сайта и грубата реакция на персонала на Ryanair първо получава силен отзвук в рамките на UK, новината влиза дори в офицалните британски медии, линковете към блог поста се увеличават в геометрична прогресия, докато накрая се получава официален отговор от мениджмънта на Ryanair.

Мислите си, че историята приключва с извинения от страна на авиокомпанията и нещата се нормализират? Не, точно обратното.

Говорителят на Ryanair, Stephen McNamara, в официално изявление, нарича Джейсън “блогър-идиот”, и потвърждава, че наистина служители на компанията са писали грубите коментари в блога на Джейсън.

Оттам нататък, новината вече достига и до международните агенции, и накрая и до CNN.

Репутацията на Ryanair се сгромолясва със светкавична скорост.

Реакциите са стотици, както в блогове, така и в медии:

• Ryanair trades blows with ‘idiot blogger’ (theregister.co.uk)
• RyanAir Employee Calls Blogger “Idiot,” And Their Spokesperson Publicly Agrees (consumerist.com)
• Ryanair and the ‘idiot bloggers’. The airline confirms a member of staff abused bloggers questionning its website credentials as idiots and lunatics (timesonline.co.uk)
• Ryanair Slams ‘Lunatic,’ ‘Idiot’ Blogger (wired.com)
• Airline attacks ‘idiot, lunatic’ bloggers (cnn.com)

Така дори и хората, които никога не са чували за тази low-cost авиокомпания, получават достатъчно (при това достоверна) информация за нея — непрофесионализъм и грубост са сред най-вероятните неща, които може да очаквате от нейните служители и дори висши мениджъри, ако й се доверите при следващото ви пътуване със самолет…

* * *

Историята показва ли силата на новите технологии, блоговете и Web 2.0, и че те не бива да бъдат подценявани?

Да. Но и не само.

Също и показва, че ако не държите на доброто име на компанията си, няма значение какви технологии използвате — Web 1.0 или 2.0. При всички случаи, вероятността да се провалите е твърде висока…

UPDATE (2009/03/01): http://www.youtube.com/watch?v=vAXnb-taeUU В новините на RTE…

Но първо, няколко думи за причините за намаляването на поддръжката за IE6 и две интересни статии.

Причините

Dan Cederholm: How I Might Deal with IE6

Roger Johannson: No more pixel perfectionism in IE 6

Принципно, идеята е следната: Ограничете времето, което отделяте за IE6, до необходимия минимум. Да, дизайнът ще изглежда малко по-различно в този архаичен браузър, но какво толкова? Важното е да работи, и да няма проблеми с достъпността или функционалността.

В определени случаи, може дори да прецените, дали искате да осигурите дори и минимална поддръжка за IE6, или направо да го “отрежете”, по подобен начин, както преди години беше ограничена поддръжката за Netscape 4.7x, с помощта на @import за CSS стиловете.

За IE6, може да ползвате IE conditional comments, примерно:

<!--[if gte IE 7]><!-->
  <link rel="stylesheet" type="text/css" media="screen, projection" href="screen.css" />
<!--<![endif]-->

“Преведено” на разбираем език, това малко парченце HTML код значи следното:

Ако Internet Explorer е версия 7 (или по-висока), файлът със CSS стиловете ‘screen.css’ ще се зареди. В противен случай, файлът няма да се зареди (тоест, при IE6 и по-стара версия). Всички останали браузъри (Firefox, Opera, Safari, etc.) ще си заредят нормално файла screen.css. Тествах във Firefox 3, Safari 3.2, IE7, IE6, работи безотказно.

Ето го и тестовия пример

Отворете тази тестова страничка с Firefox, Opera, Safari или IE7+ — фонът на страницата би трябвало да е зелен, тоест, файлът със стиловете ‘screen.css’ се зарежда нормално.

Отворете страничката с IE6 или по-стара версия — фонът на страницата би трябвало да е бял, тоест, файлът със стиловете ‘screen.css’ не се зарежда.

А сега малко за статистиките.

Реших да проверя, какъв процент от посетителите на моя блог ползват Internet Explorer, какъв процент от тях ползват версия 6, и също и как стои въпросът с Firefox и още от няколко от съвременните браузъри, които в момента са популярни.

Точните числа

За сравнение взимам последния месец (22 януари — 22 февруари 2009), и сравнявам също така този период със същия период, но от преди една година (22 януари — 22 февруари 2008).

Firefox (Jan. 22, 2009 — Feb. 22, 2009): 56.18% от всички посещения
Firefox (Jan. 22, 2008 — Feb. 22, 2008): 49.79% от всички посещения
Firefox: +6.39% увеличение на посещенията, в рамките на 1 година

Internet Explorer (Jan. 22, 2009 — Feb. 22, 2009): 33.47% от всички посещения
Internet Explorer (Jan. 22, 2008 — Feb. 22, 2008): 40.90% от всички посещения
Internet Explorer: -7.43% намаляване на посещенията, в рамките на 1 година

Opera в момента е около 5%, Chrome около 3.2% и Safari 1.5%. Всички останали браузъри (Mozilla, например) са с пренебрежимо малки числа, така че не си струва да бъдат споменавани дори.

Тенденцията е ясна. Firefox бавно, но постоянно увеличава своя дял, а Internet Explorer прави точно обратното. Safari, Opera, а отскоро и Chrome, също присъстват в общата картина, но доста по-скромно.

Нека видим и как стои въпросът с версиите на IE.

IE7/IE8 vs. IE6

IE7 (Jan. 22, 2009 — Feb. 22, 2009): 55.22% от дяла на IE в посещенията
IE7 (Jan. 22, 2008 — Feb. 22, 2008): 41.59% от дяла на IE в посещенията
IE7: +13.63% увеличение на посещенията в рамките на 1 година

IE6 (Jan. 22, 2009 — Feb. 22, 2009): 43.64% от дяла на IE в посещенията
IE6 (Jan. 22, 2008 — Feb. 22, 2008): 57.18% от дяла на IE в посещенията
IE6: -13.54% намаляване на посещенията в рамките на 1 година

Тенденцията тук също е ясна: IE6 бавно отстъпва позиции за сметка на IE7, който започва да преобладава.

IE8 Beta също присъства отскоро в статистиките, но доста скромно — около 1%.

The Verdict

Firefox: 56.18% от всички посещения на сайта
Internet Explorer: 33.47% от всички посещения на сайта
— IE7: ~ 55% (от IE дяла)
— IE6: ~ 43% (от IE дяла)

Тоест, в момента посетителите, които използват IE6, са по-малко от 15% от общата цифра. Останалите ползват Firefox, IE7, Safari, Opera и Chrome.

15% твърде малка цифра ли е, за да приложа (хипотетично) “филтриране” на CSS стиловете за IE6? Не, все още е рано.

Но предполагам, че до 1-2 години дялът на IE6 ще намалее дотолкова, че наистина няма да има смисъл човек да се старае да оправя XHTML/CSS кода за него. И тогава IE6 ще влезе в историята, по същия начин, по който Netscape Navigator 4.7x влезе в историята преди няколко години — нещо, което лично на мен ми донесе невъобразимо облекчение тогава! :-)

Поводът и аз да хвана перото за малко (и да линкна към нейната история), е, че днес излиза първият брой на списание точка нет без главен редактор (това е брой #12 от началото на излизането на списанието в България). И това е едноличното решение на издателя на списанието, колкото и странно може да звучи това.

Тъй като не съм обвързан от NDA, мога най-малкото да кажа, че цялата история е доста грозна. И се радвам, че приключи.

Ани беше най-добрият главен редактор, който списанието познава (и вероятно, ще познава;-) — мога смело да го твърдя, защото заради перфектността на всеки брой, почти нямахме личен живот и много рядко общувахме в последно време… 28 дни от всеки месец бяха посветени на списанието. Дните и нощите бяха посветени на списанието. И всичко това — почти даром…

Май не си струваше усилието (особено като гледам, как у нас мениджърите често “възнаграждават” честната, всеотдайна посветеност на работа и кауза…) — освен в едно. Благодарение на Ани, списание .net тръгна. И то тръгна успешно. Дизайнери и дивелъпъри го харесаха, получи се обратна връзка, получи се “искрата”. И благодарение на този шанс, @molif вече знае, че може. Може много неща! :-)

И най-важното е — човек да не забравя за мечтите си! И да посвети душата си, сърцето си, енергията си на нещата, които обича да прави и които го правят щастлив.

Последно, ще си позволя само да цитирам Тишо още веднъж:

Винаги печелиш, когато губиш. Абсолютно всяка ситуация е положителна за теб. Печелиш, когато печелиш. Печелиш и когато губиш. Ако имаш правилната нагласа, разбира се. Съкратили са те от работа? Бизнесът закъсва? Това е сигурен знак, че е време да си намериш по-добре платена работа или да избереш по-интересна професия, която ще повиши качеството ти на живот. Когато една губеща организация се лиши от теб, тя ти прави услуга. Когато един губещ пазар се лиши от твоя бизнес, той също ти прави услуга. Огромна услуга. Ето, вече си свободен да се съсредоточиш върху истинските си мечти. Спри да отлагаш и започни да действаш. Коя е правилната посока ли? Ами правилно е всичко, което ти доставя удоволствие…

Списанието заслужаваше усилията на Ани. Мениджърът (издателят) — определено не.

Затова в известен смисъл се радвам. Списанието е без главен редактор, но аз отново имам Ани, която мечтае, рисува и танцува…

Надявам се да мога да я подкрепя във всичките й начинания!

Сега вече къщата ни е с един freelancer в повече, и можем да направим цял екип… :-)

PS For those who are curious, there’s also an English version of the Ani’s post about .net magazine.

Както и може да се очаква, URL адресът на инициативата не започва с “www”;-)

С една дума, идеята е, че буквите WWW преди началото на всеки домейн в Интернет са отживелица и би трябвало да бъдат премахнати:) Може да си свалите и банерче в подкрепа на тази “кауза”…

След това обаче изненадващо намерих и сайт на “контрите” — yes-www!

Съвсем не-изненадващо, техният URL започва с “www”! :-)

Не знам, честно казано, аз не виждам проблем нито в това адресите в Интернет да се изписват като www.example.com, нито в това да се изписват като example.com (същото важи и за http://www.example.com и http://example.com, естествено).

Чак пък и да правим кампании за единия или другия начин на изписване на адресите, ми се струва малко шантаво… Като че ли хората си нямат друга работа, хм…

За мен обаче, трите букви “W” са открай време синоним на “Интернет“, и може би затова харесвам повече изписването на адресите с ‘www’ — това не значи, разбира се, че ще тръгна да призовавам всички да пренасочат домейните си към техните варианти с “www” отпред. Или обратното.

И, естествено, този въпрос няма нищо общо с понякога срещания проблем, когато един сайт не се зарежда при изпускането на трите “w” преди домейна.

Все пак, любопитно е, как такива маловажни въпроси като “с или без WWW в url адресите?” привличат толкова голямо внимание;-)

Аз лично съм си малко ‘old school’ и като че ли предпочитам повече “www…”. А и немалко сайтове все още работят именно така, въпреки “излишните” букви в началото — www.CNN.com, www.ebay.com са добри примери…

И има някаква красива симетрия, когато един адрес започва с www… някаква правилност… Знам, че Яската би ме оборил поне с 55 валидни аргумента, и все пак… на мен WWW ми харесва, пък ако ще ми се смейте! ;-)

Final word: Независимо от това, как ще бъде изписан един URL, важното е сайтът да се отвори, след като натиснете ENTER — в края на краищата, optimiced.com и www.optimiced.com са едно и също нещо, нали? ;-) (знам, знам, това не е съвсем точно, и все пак…)

На мен старият май ми харесваше повече… Освен това, новият е с малка буква ‘g‘, а старият беше с главна, както е и тяхното лого.

Дали Google не са намислили и да си сменят логото скоро?… :-)

PS Имам разни грижи (за които може би ще пиша скоро), и бях се зарекъл да не пиша за известно време в блога ама… Ух, явно съм addicted to blogging и няма как да избягам от този факт; е, може би не чак толкова, но все пак… :)

Не, не говоря за забавните търсения, за които писах наскоро (като “колко е часът сега?”, “как да направя моя Pentium I по-бърз” и други подобни), а за търсения за неща, написани на български, но изписани с латински букви, при това често неграмотно.

Ето един от най-драстичните примери, от вчера:

kakvo e web brauzar

Мисля, че Google са въвели някакъв нов алгоритъм за търсене на български, който действа от може би месец или два (поправете ме, ако греша), и замества латиницита с кирилица, ако търсещата машина прецени или се “досети”, че се търси за ключови думи на български, но изписани на латиница.

Това води до двата резултата:

Първо, при търсене в Google ще се намират много повече страници, заради автоматичното “конвертиране” на латиница в кирилица и обратното.

Второ, търсенето през Google става възможно и за по-малко грамотните българи, които не умеят/не искат да пишат на кирилица или на грамотен български език — в случая, правилното търсене за това, какво е уеб браузър, би трябвало да бъде формулирано така:

какво е уеб браузър

Второто може да се погледне и от добрата му страна, и от лошата. Според мен, негативите преобладават. Вместо хората да се учат, как се пише грамотно на български, за да може да се откриват правилните резултати чрез търсене в Интернет, ще става обратното — повечето тийнейджъри ще си кажат, “Е, какво пък, kakto i da go napi6a, dori da e na kirilica, ili da e na latinitza, ili da e savsem nagramotnu, gugal pak 6te go nameri, и затова за какво ми е да се старая да пиша правилно?”.

Тоест, вместо нивото на грамотност да се повишава, то ще пада. И една от причините ще бъде именно това — всеки може да търси в Интернет, и никой няма нужда да бъде грамотен за целта, защото Google вече прощава всякакви грешки — правописни, граматически, и вече дори и позволява писане на латиница, все едно това е “официален” вариант на българския книжовен правопис…

Когато си говоря с някой по ICQ, Skype, Yahoo! Messenger и т.н., не ме притеснява, ако отсрещната страна има проблеми да пише на кирилица, или да чете мен на кирилица (макар и тези проблеми да са вече много редки, и кирилицата се поддържа много стабилно от всички сегашни операционни системи и системи за комуникация през интернет, като e-mail, IM, уебсайтове, форуми, блогове, и т.н.). Мога да “превключа” много бързо, ако се наложи, от латиница на кирилица и обратното. А и, например, SMS-те, изпращани през мобилните телефони, все още са в 90% от случаите написани на латиница, защото много от 1G-2G телефоните нямат вградена поддръжка на кирилица, а и изискват повече байтове за изпращането на един и същи текст като дължина (което не е изгодно, при ограничение от само 160 знака, или байта).

Но въпреки това, за мен има разлика “ползване на латиница, когато се налага”, и “пиша на латиница в Интернет, щото не искам да се науча да пиша на български грамотно, а и не ми пука”.

В това отношение Google, може би без да го осъзнават дори, правят една погрешна стъпка…

But that’s just me. Може би не съм прав…