Централна гара, София:

Околностите на Своге:

Обичам пролетта, пробуждащата се природа, цветята, пролетната яркозелена трева, релсите, отиващи в далечината…

Хубаво е с приятели, на приключение! :-) Надявам се тази година да имаме повече време да прекарваме извън големия град, и повече в планината и на морето!

На обяд, на спирка в Бургас, преди да се качим на ултра-бързия влак (с ултра-неработещ климатик при +40 градуса навън!;-) дори успяхме да обядваме на брeга на морето, най-добрата цаца и най-добрата бира, до кея:)

Сега с влакчето, тутуф-тутуф, тутуф-тутуф… back to work, back to reality… както се пееше в една известна песничка.

Залезът, който ни изпращаше на връщане, беше много красив…

Е, няма как. Хоп-троп, нарамихме плажните хавлии на рамо и се запътихме към плажа, да посрещаме Слънцето.

Първият слънчев лъч (около 6:19) беше доста плах, и надникна иззад далечни облаци над хоризонта…

Вторият слънчев лъч вече не беше толкова плах, дори започна да се появява слънчевата пътечка по вълните:

(6:29)

Третият слънчев лъч Ани го хвана, и дори една чайка попадна в кадъра:

(6:32)

След мигове вече слънцето безмилостно печеше, и това е един от последните ни опити да го снимаме тази сутрин…

(6:44)

Обичам да гледам играта на светлина по морските вълни… очарова ме! И е толкова красиво…

* * *

После се разходихме по плажа, чак до единия му край, събирахме камъчета, зяпахме чайките и кормораните, намерихме (празна) бутилка ‘Боржоми’, доплувала кой знае откъде (Грузия? или някой грузински кораб?), изглеждаше доста автентично, като че е била във водата няколко месеца поне (но вътре писмо нямаше от самотен корабокрушенец, уви;-)

Пък аз, като пусна моя пет-минутен пост, отивам да попиша малко CSS следобяда;-)

Вчера сутринта бях все още с температура, главоболие и какво ли още не, а следобяда направих няколко дължини в морето и вечерта пих Шуменско Premium. С кеф при това.

Днес май съм си съвсем ОК.

Добрата страна на гадния вирус, който тези дни покоси абсолютно всички, е, че като го атакуваш фронтално, си ходи в рамките на 24-36 часа.

Така или иначе, в момента седя на сянка с лаптопа и пиша ли пиша CSS код. Надявам се да видя морето следобяд, поне за малко (след 4-5, като се поскрие слънцето малко). Такъв е живота — или поне за тези, които закъсняват с разчистването на важни задачи…

А иначе, морето тук е чудесно. Чак си се ядосвам, че не мога да му се насладя 24/7… :-(

* * *

Вчера вечерта, като се покатерих на едно хълмче край брега на морето, май мернах пиратски кораб…

…сигурно е нечия шега, но все пак е забавно, че някои неща се виждат само след като използвате пълните zoom възможности на обектива;-)

Освен “пиратското” корабче, забелязах и че грандоманското строителство все така продължава с пълна пара почти навсякъде. По брега стърчат кранове, високи десетки метри. А полу-завършени грозотии като тази …се срещат доста често. На 10-20 метра от брега.

Чудя се, кога ли ще престане грандоманията и опитите да се превърне крайбрежието ни в нещо като Manhattan Island?…

Не разбират ли хората, че морето е хубаво и уютно без желязо, бетон и стъкло?? :-(

(Май не?…)

Днес сутринта също поплувахме, помотахме се по плажа, полежахме на пясъка… водата беше божествена, спокойна като на езеро, чиста и прозрачна.

Днес следобяд — хоп, изненада! Имам температура, чувствам се като разглобен (и после зле сглобен отново), повръща ми се… пфу… :-(

Опитвам се да хвана същия вирус, който първо се опита да покоси Ани броени часове преди да заминем.

Пих Fervex, Efferalgan, Upsavit-C, после ще пия и здравословен чай и ще се боря с всички сили, защото ми се плува, защото ми се разхожда, защото ми се почива. Е, ще видим.

А, и съм изгубил част от работата, която успях да свърша във влака по последния си дизайн. Един файл, след като лаптопът спря да работи (пад на напрежението под 9.8 V — то се очакваше, ама аз съм ентусиаст, и исках да тествам до последно), се оказа, за мой лош късмет, corrupted. Нищо, добре че поне master.css е ОК, та сега възстановявам по памет:)

И май ще се наложи да коригирам оптимистичните числа за батерията, които публикувах по-рано — капацитетът й в момента, според ThinkPad Power Management Utility, е около 62 Wh (при стандартен капацитет за тази батерия — 77.75 Wh) и в реални условия, лаптопът може да работи с нея около 4:00 – 4:30 часа. Е, и това не е зле (но явно двете години съхраняване на склад са си казали думата…). Дали да не си поръчам още една, за всеки случай? ;-)

Главата ме боли, но поне съм на сянка и хладно, и ще се насиля да поработя малко. И се надявам да видя морето скоро пак. Че иначе, на какво прилича това — вместо почивка: хапчета и работа? ;-)

А иначе — в морската вода се чувствам толкова добре, толкова истински… почти като високо в планините. Нищо не може да замени това чуство на свобода, спокойствие, когато водата те вземе в гальовните си прегръдки и слънцето свети насреща ти и сякаш ти се усмихва…

Не сме спали повече от 2-3 часа за цялата нощ. В София температурите вчера достигнаха и превишиха 37 °C (имах нещо като déjà vu), а пък Анчето и тя талантлива, и нейният рекорд за температура беше 38.5 °C… та сигурно е голяма лудост да се засилваме за морето отново сега… но пък няколко дни почивка? По-добре да се лекуваме от стрес и болести със слънце и морска вода, отколкото да останем в прашна гореща София още няколко дни! :-)

Естествено, верният ни нов стар лаптоп отново е с нас, като се надяваме да успеем да го ползваме не само за работа, но и за някакви по-развличащи неща — като блогване на път, например;-)

Сега, освен 3G/GPRS PCMCIA картата, която ще ни даде възможност да ползваме Интернет, където и да се намираме (макар и доста ограничено), сме още малко по-мобилни, благодарение на новата Lenovo 9-cell extended Li-Ion батерия (10.8 V/7’200 mAh/77.5 Wh). На теория, с тази батерия ThinkPad’ът би трябвало да издържи в нормален режим (ниска до средна яркост на екрана, до 5-10 минути Интернет връзка всеки час, ползване на Firefox/Thunderbird, Fireworks, Word) около 5-6 часа, което е една съвсем прилична цифра като за машина с Intel Pentium-M Centrino, произведена преди 4 години:)

Btw, с чисто новата оригинална extended батерия се сдобихме чрез ebay.co.uk, за нещо като 50 паунда — около половината от цената на същата батерия, която бихме могли да поръчаме от Lenovo магазин у нас! Единствен минус е, че е произведена през 2006, и е била на склад близо две години, но мисля, че ще преживея този факт, а и все пак е била съхранявана незаредена (първия път като я пуснах, беше около 4 V, при номинално напрежение 10.8-12.0 V)… май ставаме все по зарибени от ebay! Може да се намерят понякога много полезни неща там, понякога втора ръка или трета ръка, но се случват и находки като тази — оригинална батерия за ThinkPad, half-price:)

О, освен с нова батерия, да се похвалим и че се сдобихме с Intel Pentium 4 HT 3.4 GHz Northwood/ 800 fsb/ 512 L2 cache, за основната ни работна машина вкъщи! Цената беше толкова изгодна, че не успяхме да се удържим и си го поръчахме и него. Вярно, много по-мъдро би било да изчакаме и да си направим до 6-12 месеца нов компютър с Intel Core 2 Quad (или може би Intel Core 2 Octo?;-), който ще бъде около 400% по-бърз от най-бързия Pentium 4 HT… но дотогава ми се струва, че не е толкова лошо да ползваме 30% повишение на скоростта, което постигнахме благодарение на 800-те мегахерца в повече, при това на една трета от цената, която платих преди 4 години и нещо за Intel Pentium 4 HT 2.6 GHz Northwood/ 800 fsb/ 512 L2 cache! ;-)

Хехе, чухте ли зарибените нотки в гласа ми, по повод прахосването на парични средства в онлайн аукциони? Щото аз ги чувам, и то много добре:))) Но нищо, похарчените пари са си похарчени пари, но поне има полза от това — ако не беше ebay.co.uk, сега нямаше да мога да пиша тези глупости във влака и да публикувам снимки на изгреви и залези live! :-D

…Май наближаваме Пловдив… спирам Мрежата и отивам да попиша малко CSS. Във влака. О, времена, о… (технологии?)^*! ;-)

____________
(*) O tempora, o technologies?

…само че сега влакът ни носи обратно към София, а не далеч от нея.

Операция “Спасение” приключва…

Съвсем накратко, за по-малко от пет дни: изгоряхме на слънце, поплувахме и се поплацикахме, полежахме на пясъка, отидохме на пътешествие с малко корабче до остров “Болшевик” (сега островът се казва “Света Анастасия”, btw), видяхме истински морски фар отвътре (както и удивителната лампа, която му дава светлина), видяхме гръмотевична буря, видяхме спокойно и чисто море, бяхме на концерт на Светлин Русев (невероятно свири!), ядохме сладолед, поснимахме на воля вълни и чайки, гледахме “Wanted”, хапнахме бира + цаца + пържени картофки (2x), пихме вино rosé, видяхме отвън дома на уеб дизайнера Евгени Динев (тя историята е дълга, ама друг път, а и Ани е обещала да я разкаже — само да вметна, че между “3″, “три”, и буквите “В” и “З” има немалка разлика;-), направихме си по няколко дневни и нощни разходки по Бургас, возихме се на малки електрически колички в истински лунапарк, и още безброй неща…

Последно, да не пропусна само: успяхме да блогнем за първи път от влак (между другото, 3G/GPRS Internet картата на MTel се държи съвсем прилично, връзка има почти навсякъде, и с много добра скорост)! :-)

И нещо лично, с което много се гордея: Скочих във вода от около 4-5 метра височина, за първи път в живота си! Беше забавно, беше self-challenging, беше готино! И преди съм скачал в морето, но никога от толкова високо… :)

* * *

Сега се прибираме, хванали малко тен и настроение, и удавили част от стреса и грижите във вълните (или поне се надяваме да е така). Обратно в София ни чака работа и работа, така че не знам, кога пак ще успея да пиша тук… Може би ще има малко снимчици, ще видим… Засега и един пейзаж с цветя стига (Ани видя картината, аз успях да я снимам, приблизително така, както тя я видя…).

Толкова за днес, а и батерията е на 1%, което не предвещава още дълго използване на Интернет връзката (current voltage: 10.84 V, което значи, че ще издържи поне още около 20-30 минути, докато стигне прага от ~ 9.80 V) ;-)

О, и още нещо се сетих — добрите приятели са нещо прекрасно! Катя, ако случайно си попаднала на тези редове, искаме да знаеш, че сме ти безкрайно благодарни за всичко и че ще се радваме отново да се видим всички на море, планина, или просто така, на по бира! :-)

(Добре, ще почна отдалече.) ОК. Признавам си. Този рунд ние с Ани го изгубихме. Не е възможно за 2-3 дни човек да си “наотпочива” за всичките месеци, които е прекарал в работа, стрес, преумора, грип, тичане насам-натам, живот на закрито, и пак работа.

(Не че не опитахме, де;-)

От два дни сме в Бургас, при една много добра приятелка (но за нея и прекрасното й гостоприемство ще пиша някой друг път, може би). Морето е много хубаво, а слънцето — много ярко. Ние, като типичните “офисни хора”, които са успяли да си откраднат няколко дни free (за цяла година), се юрнахме към водата, слънцето и пясъка, и резултатът в момента е, че се събудих от горенето на цялата ми кожа, някъде около два след полунощ и в тъмното затърсих някакви облекчаващи средства…

Намерих няколко — разтворим Upsarin-C, разтворим Upsavit-C (1000 mg), и лаптоп с MTel/Vodafone 3G/GPRS ограничен Интернет:)

Сега чета и пиша, и се надявам аспиринът да подейства поне малко, за да спре ужасното чувство за burning alive по горната половина от тялото ми (гледам, май не съм единствен с поражения от слънцето тези дни) :)))

Отворил съм си и една Tuborg Lemon (която опитвам за първи път и има ужасно странен вкус — мога да го оприлича на нещо средно между една част лимонада, една част “Етър” и една част бира — бирата почти не се усеща, btw) и докато си браузвам тихичко, и чат-пат си записвам и по някоя глупава мисъл в блога, се надявам някак болката да попремине и да мога да си легна пак и да се опитам да поспя до сутринта, без да се будя повече…

Какво точно стана?

Е, не излязохме за цял ден на слънце, ненамазани с хубав слънцезащитен крем, естествено!

Направихме нещата наполовина: Тоест, бяхме два дни на плажа и плувахме и се плацикахме поне по два-три часа на ден. Намазахме се с Nivea слънцезащитен фактор 15 (ден 1) и фактор 20 (ден 2). Само че да бъдеш на плажа и във водата около обяд, и да си обработиш кожата с Nivea фактор 15-20, при условие, че слънцето не те е виждало от поне 10-11 месеца, ама изобщо, е една Ужасно Глупава Идея.

(Равносилно е горе-долу на това да излезеш облечен с бронежилетка, срещу голяма група терористи, въоръжени с калашници и ракети “земя-земя”.)

С една дума, резултатът е плачевен, и в момента терористите с калашници и ракети (пардон, слънцето) водят с убедителните “1:0″ спрямо моята бяла кожа. Изгарянията са частични, защото все пак не прекарахме цял ден на слънце два дни подред, и защото използвахме поне някакъв слънцезащитен крем. Правилното би било, обаче, да се появим първия ден за малко на слънце, и да се обработим със слънцезащитен крем/спрей против UVA/UVB лъчи с фактор поне 30. На следващия ден, да постоим малко повече на слънце, и пак добре да си защитим кожата със слънцезащитен крем. И така, поне седмица, докато накрая организмът си изработи поне частична защита (а това ще се случи, рано или късно), и бихме могли да си позволим да прекарваме по-голямата част от деня на слънце, и с по-лек слънцезащитен крем (фактор 10-15-20), а след две седмици, вероятно и без никаква допълнителна защита.

…Иди го обяснявай това, обаче, на офисни бели плъхове като нас, дето слънце невидели цяла година, и накрая се юрнали на морето с мечтата за 4-5 дни да се наотпочиват и наплуват като за световно и веднага да се приберат обратно в Големия Град, и да продължат със живота си на закрито, далеч от природата, слънцето и водата… :-(

Както може да се досетите, не се получи. Въпреки Nivea-та, първия ден получих леки изгаряния по кожата и зачервявания. На втория ден (вторник, тоест днес), получих по-силни изгаряния, и въпреки че бях намазан старателно с кисело мляко и специално бебешко олио вечерта (благодаря ви, о, прекрасни Дами!;-), процесът на лягане беше ужасен — щом гърбът ми докосна чаршафите, имах чувството, че усещам горещи въглени под него и трябваше здраво да се напъна, за да не се разпищя с цяло гърло (а само с половин)… Ъхх :-/

Е, нищо, заспах, криво-ляво. Денят иначе беше чудесен — ходихме да се къпем във високите вълни, лежахме на горещия пясък (под чадър, но това не помогна особено…), после се разходихме по горещите бургаски улици, бяхме и на кино (гледахме “Wanted“, в единственото истинско кино в Бургас — филмът е много щур, с много насилие (защо? не стана ясно), големи глупости, откачени каскади и CGI ефекти, и на моменти забавлява — стига да успееш да се абстрахираш от факта, че гледаш “Матрицата“, “Еквилибриум” и “Max Payne“, забъркани заедно като един абсолютен откачен коктейл…), после още разходки, ходихме и на гости, и после си направихме вечеря на свещи, състояща се от лека салата с домати, краставици и босилек, и студено вино rosé (една наистина перфектна комбинация)…

После, уморени, заспахме, само че мен преди малко ме събудиха пламъците, бушуващи по кожата ми… та сега ги боря с Upsarin-C и писане на кратко описание на досегашните ни приключения… :)

(Снимки — няма, засега. Мързи ме да връзвам кабели и card reader’и към лаптопа посред нощ…)

Вчера също беше чудесен ден, имаше плуване и подскачане и пръскане във водата, имаше горещ пясък, после хапнахме пържени картофки, цаца и бира на плажа (ах, откога си мечтаех за този момент само!:-) и се разхождахме и мързелувахме и пак вечеряхме нещо подобно на днешната вечеря… Не мога да се оплача изобщо, отдавна не съм се чувствал толкова добре и спокойно! :-)

(Де да можех да се изолирам от болката, само…)

* * *

Но… Тези няколко дни (в Бургас сме от неделя вечерта) осъзнах и че твърде малко си почиваме.

Е, да, имаме почивни дни. Случва се да се занесем на море за малко, или на планина (или на двете), в рамките на една година, но няколкото седмици, през които се опитваш да не мислиш за работа и грижи, отпускаш се, и се оставяш на майката Природа да те лекува, изобщо не са достатъчни… Животът ни често прилича на безумно препускане, като времето да поспреш, да се огледаш, да се насладиш на колкото е необходимо (и искаш!) спокойни моменти, през които да можеш да си “заредиш батериите”, да не бързаш, да релаксираш… са всъщност отчайващо малко.

Не знам само, как бих могъл да променя това, а ми се иска. Иска ми се да съм по-свободен. Иска ми се да виждам Голямата Вода и горещия пясък по-често от веднъж годишно за няколко дни. Иска ми се да мога да се занеса в Планините, нависоко, или на малко пътешествие по Европа, когато усетя необходимостта от това, а не рядко, или много рядко. Иска ми се повече неща да зависеха от мен… (Между другото, посланието на филма, който гледахме днес, беше точно това, и ми хареса — “Get control of your life” — само не ми хареса, че се опитаха да ми го внушат с пистолети, пушки, ножове и поредица от мощни експлозии…).

Кой ли не си мечтае да има повече свободно време за себе си, повече свободно време за почивка, вдъхновение, релакс… А колко рядко успяваме да намерим баланса “работа — живот“… :-(

Мхм. Е, стига съм словоизлиятелствал… Май слънчевите изгаряния не ми действат много добре… :-)

Сънят не идва, гърбът продължава да гори (е, може би мъъъъничко по-слабо, но и това е нещо…) и вместо да философствам в продължение на още 1000-2000 думи (че рано или късно ще стигна до Въпроса за Смисъла на Живота, ако продължавам така;-), ще отида да побраузвам още малко, и после се надявам да успея и да поспя… Или може би ще попиша още малко, за Бургас…

(А, и да не забравя — имам и цял сайт дизайн за планиране с помощта на XHTML & CSS, докато съм на почивка (и дори вече започнах, тази вечер), но ще се опитам да пропъдя тези мисли поне в тоз късен час. Утрото е по-мъдро от вечерта, нали?;-)

* * *

Бургас ми харесва. Изглежда много по-спокоен от София, въпреки тълпите от летовници.

+ Градският транспорт е с кондуктори във всеки рейс, което е много приятно (то и във Варна е така, btw). Влизаш, даваш 80 стишки и ти връчват билетче. Никакви проблеми с гратисчиите или с “псевдо-контрольорите”, които често може да бъдат видяни в градския транспорт в столицата (разправии, заплахи, да не говорим за по-лошите случаи, на които сме били свидетели). Маршрутките тук са само с 10 стотинки по-скъпи от “класическия” градски транспорт в Бургас и возят много по-спокойно от софийските (пробвахме една днес).

+ WiFi мрежите наоколо са доста, но повечето са заключени. Е, вчера успях да хвана една безплатна такава, но за целта трябваше да стоя на прозореца в неудобна поза с лаптопа, изкривен на една страна, та в един момент се отказах и като ми се наложи да използвам няколко пестеливи мегабайта трафик, пускам 3G картата за малко:)

+ Плажът в Бургас е прилично чист. Водата — също, макар че определено е по-непрозрачна от водата, която видяхме миналата и по-миналата година в курорта “Св. Константин и Елена”, близо до Варна.

Това може би се дължи на твърде ситния и леко тъмен пясък около Бургас, а не на “Нефтохим”, но фактът си остава факт — влезеш ли на повече от половин метър дълбочина, дъното спира да се вижда, колкото и да се взираш (на “Константин и Елена” водата беше толкова прозрачна, че дъното се виждаше на няколко метра дълбочина в спокоен слънчев ден — толкова прозрачна, че преди две години благодарение на тази прозрачност (и щипка късмет, тежаша цял тон;-), успях да не се разделя с моя златен сватбен пръстен — ето, напомням си да разкажа някой ден за една друга история, която си струва разказването!). Иначе, ако оставим настрана прозрачността, не бяха забелязани медузи, щипалки, твърде големи количества водорасли, или други съмнителни морски елементи, което е друг един голям плюс! :-)

+ Самият град, както вече казах, е спокоен. Има много хора, но не се усеща напрежение или типичната за София “лудница”. Дори трафикът изглежда по-нормален. Не се чуват клаксони. Там, където има пешеходни “зебри”, в повечето случаи шофьорите спират сами. Е, не винаги, и все пак, тук шофьорите като че ли са по-доброжелателни — можеш да пресечеш по-лесно по пешеходната пътека, отколкото в София, и дори не ти се налага да си сваляш от рамото гранатомета, за да си направиш “коридор” за целта :-D

+ По-чисто е от София, друг плюс!

Или кметът чисти по-добре от нашия Б.Б. (който се преструва, че чисти), или бургазлии не замърсяват толкова. А може би по малко и от двете. Но, факт — не видях обичайните гледки от летящи найлонови торбички и облаци от прах, които всеки ден виждам в родната София. Явно може да се живее и по-чисто…

+ Такситата тук са скъпи (варненци, не сте сами!:-). Е, не ужасно скъпи, но за мен лично, около и малко под лев на километър и около лев начална такса ми се струва множко. Хубавото е, че градският транспорт е редовен и приятен, така че си го ползваме с кеф (само първия ден взехме такси от гарата, че си беше късничко).

+ Нощем не се чуват аларми. Прозорците са отворени, но е учудващо тихо. На софийски жител (свикнал да чува по цяла нощ викове на пияни дружинки, писък на аларми, рев на прелитащи с 200 километра в час мотори и тук-там по някой турбо-гъзар с тунинговано BMW, твърдо решил да покаже в три след полунощ, че колата му, освен че е бърза, е и с учудващо шумен турбо-двигател) …изведнъж му се струва много странно, как нощта може да бъде тиха. Ето, сега е близо 4 след полунощ, и макар да съм буден от около 2+ часа, най-шумното нещо, което чух до момента, бяха отварящите се и затварящите се врати на кола, и крясъците на далечни чайки…

Или Бургас е тих, или просто днес пияните дружинки, хората със шумни дефектни аларми и турбогъзарите са на някакво специално парти в другия край на града — така или иначе, тихо е, и ми харесва! :-)

(Оп. Аз май се поувлякох и взех да правя голяма реклама на Бургас! (и все още не ми се спи… ужас) ;-)

За да има баланс, ще спомена и че днес спасителите на плажа доста ни поизнервиха — имаше вълни, да, но не ужасно големи, и навсякъде бяха закачени червени флагове (къпането забранено??) — а то слънчево, тихо, само малко вятър и вълни, влизаш до коленете или до кръста във водата, за да се поплацикаш и да поплуваш близо до брега (на такова разстояние, че с лекота можеш да докоснеш дъното не само с крака, но и с ръце, стига да решиш) и веднага се затичват към теб, то не беше свирене, не бяха викове, забрани, леле-мале… Престараха се, честно. Гониха всички наред, видят ли някой до коленете във водата и бягат към него, все едно човек се дави… :-( Пълна тъпотия. Разбирам, че ги е страх някой да не се удави, ама чак пък да спираш хората да играят на водна топка до колене във водата и да плуват на 3 метра от брега, в плиткото, е малко прекалено за мен — нямаше буря, вятър или изключително вълнение. То нали затова се и казват “морски спасители”, а не “морски забраняващи на всички да се къпят щом вълните станат 30-40 cm високи”, нали? (мрън!)

* * *

Засега морски пътеписи — толкова… Поне се поразсеях, докато пишех (а напоследък рядко ми се случва). Ще се насиля да поспя, че утре море ме чака, отново, и слънце (навън почна да се развиделява и проблясват огромни светкавици, та може и да проверим, какви бяха другите филми в киното, хехе;-)

И ще взема да проуча, дали не продават някъде Nivea с фактор на защита поне 120+ — специално за глупави летовници като мен — такива, които си мислят, че с няколко дни почивка можеш да си наваксаш за месеци непочиване и неслънце… LOL :-D

[UPDATE @ 5:24] Заваля. Силно. Май ще се разхождаме по мокри улици утре (тоест, вече днес) и ще гледаме кино… ;-)

В момента тече операция “Спасение”, където главни герои са блогърите Мишел и Ани, началото на операцията е в ултра-бързия влак София-Бургас, а планираната й продължителност e около 5 дни.

Основните й елементи ще бъдат:

1) море,
2) пясък,
3) приятели и слънце,
4) студена бира с пържена цаца,
5) а ако има дъжд – кино, разходки и сладолед!

:-)

…Шегата настрана — в последните дни поради липса на почивка сме почти изкрейзили. Така че — break! Зарязахме всичко (е, почти…), купихме си два билета и се метнахме на влака днес. Преди това се отбихме и до офис на “MTel” и си взехме една MTel-Vodafone 3G/GPRS 3.6 mbps PCMCIA карта за мобилен интернет, с абонаментен план 250 MB/месец (500 MB през първите 6 месеца) на цена 24.50 лв./месец.

Картата за Интернет ми трябва за работа, всъщност — колкото и да не ми се иска, ще ми се наложи да попиша малко код през ваканцията — но хубавата новина е, че мога да прекарвам по половин ден на плажа и във водата, търсейки вдъхновение сред вълните, слънцето и пясъка, и после и да поработвам по малко… (btw, пътят към… кхъм-кхъм, нали знаете, с какво е постлан;-)

(Е, надяваме се и на малко WiFi отключени мрежи, като пристигнем;-)

Другата хубава новина е, че мога да ползвам от време на време 3G/GPRS връзката и за удоволствие, не само за работа!;-) Така че, това е първият ми опит за Абсолютно Мобилно Блогване на път, с лаптоп, който не е свързан към никакъв наземен кабел за предаване на данни! :)))

А като се поочовечим малко, се очаква и че блогпостовете ни да станат малко по-смислени! :)))

Айде, стига толкова блогване за днес, пускам GPRS връзката за 5 минути и натискам бутона ‘Publish’!

//A Note To The Very Curious Reader: Публикувано във влака на път за морето, някъде около гара “Дъбово”, в 19:55 h, с помощта на IBM ThinkPad R50, MTel/Vodafone GPRS, XHTML+CSS, WordPress и бутилка Coca-Cola :-P
//A Second Note: Рисунката на акулката ми я подари Ани преди няколко дни (нарисувана е с могъщия MS Paint, и то без мишка;-)

Обичам да гледам облаците и да мечтая…

Ето малко снимки от едно малко мое пътешествие (по работа) преди много, много време, в една друга Вселена и пространство, както се казва:)

---

Май се получи нещо като мини-фотогалерия… :-)

Не знам, защо се присетих за това пътуване… може би заради Надеждата…

От това пътуване тогава донесох много снимки на облаци, надежди и мечти…