optimiced | bg

На 17-ти април, малка разходка към Своге — просто няколко непретенциозни кадъра и една-две цветни обработки:

Централна гара, София:

Околностите на Своге:

(more…)

А пък ние днес се връщаме от краткото ни, интензивно море — плувахме, скачахме, лежахме на плажа, опитахме водно колело, опитахме водна пързалка (цял половин час!), преоткрихме, че почукване с два камъка под водата се чува на разстояние стотици метри (!!) (физика, ама съм забравил, удивително е!)…

На обяд, на спирка в Бургас, преди да се качим на ултра-бързия влак (с ултра-неработещ климатик при +40 градуса навън!;-) дори успяхме да обядваме на брeга на морето, най-добрата цаца и най-добрата бира, до кея:)

Сега с влакчето, тутуф-тутуф, тутуф-тутуф… back to work, back to reality… както се пееше в една известна песничка.

Залезът, който ни изпращаше на връщане, беше много красив…

Днес случайно се събудих ужасяващо рано.

Е, няма как. Хоп-троп, нарамихме плажните хавлии на рамо и се запътихме към плажа, да посрещаме Слънцето.

Първият слънчев лъч (около 6:19) беше доста плах, и надникна иззад далечни облаци над хоризонта…

Вторият слънчев лъч вече не беше толкова плах, дори започна да се появява слънчевата пътечка по вълните:

(6:29)

(more…)

Завчера сутринта бях ОК, а вечерта бях с вирус, температура, главоболие и какво ли още не.

Вчера сутринта бях все още с температура, главоболие и какво ли още не, а следобяда направих няколко дължини в морето и вечерта пих Шуменско Premium. С кеф при това.

Днес май съм си съвсем ОК.

Добрата страна на гадния вирус, който тези дни покоси абсолютно всички, е, че като го атакуваш фронтално, си ходи в рамките на 24-36 часа.

Така или иначе, в момента седя на сянка с лаптопа и пиша ли пиша CSS код. Надявам се да видя морето следобяд, поне за малко (след 4-5, като се поскрие слънцето малко). Такъв е живота — или поне за тези, които закъсняват с разчистването на важни задачи…

А иначе, морето тук е чудесно. Чак си се ядосвам, че не мога да му се насладя 24/7… :-(

(more…)

Вчера вечерта си поплувах страхотно, водата беше много топла и приятна.

Днес сутринта също поплувахме, помотахме се по плажа, полежахме на пясъка… водата беше божествена, спокойна като на езеро, чиста и прозрачна.

Днес следобяд — хоп, изненада! Имам температура, чувствам се като разглобен (и после зле сглобен отново), повръща ми се… пфу… :-(

(more…)

След поредица от перипетии, грижи, опити за разболяване в последния ден преди новата ни кратка почивка и тичане към влака в последната минута, ето че отново сме на път, а колелата на влака потракват ритмично, както винаги…

Не сме спали повече от 2-3 часа за цялата нощ. В София температурите вчера достигнаха и превишиха 37 °C (имах нещо като déjà vu), а пък Анчето и тя талантлива, и нейният рекорд за температура беше 38.5 °C… та сигурно е голяма лудост да се засилваме за морето отново сега… но пък няколко дни почивка? По-добре да се лекуваме от стрес и болести със слънце и морска вода, отколкото да останем в прашна гореща София още няколко дни! :-)

Естествено, верният ни нов стар лаптоп отново е с нас, като се надяваме да успеем да го ползваме не само за работа, но и за някакви по-развличащи неща — като блогване на път, например;-)

(more…)

Колелата на влака потракват ритмично, в ритъма, който толкова много обичам…

…само че сега влакът ни носи обратно към София, а не далеч от нея.

(more…)

…и две думи за Бургас! :-)

(Добре, ще почна отдалече.) ОК. Признавам си. Този рунд ние с Ани го изгубихме. Не е възможно за 2-3 дни човек да си “наотпочива” за всичките месеци, които е прекарал в работа, стрес, преумора, грип, тичане насам-натам, живот на закрито, и пак работа.

(Не че не опитахме, де;-)

От два дни сме в Бургас, при една много добра приятелка (но за нея и прекрасното й гостоприемство ще пиша някой друг път, може би). Морето е много хубаво, а слънцето — много ярко. Ние, като типичните “офисни хора”, които са успяли да си откраднат няколко дни free (за цяла година), се юрнахме към водата, слънцето и пясъка, и резултатът в момента е, че се събудих от горенето на цялата ми кожа, някъде около два след полунощ и в тъмното затърсих някакви облекчаващи средства…

(more…)

Колелата на влака потракват ритмично, в ритъма, който толкова много обичам…

В момента тече операция “Спасение”, където главни герои са блогърите Мишел и Ани, началото на операцията е в ултра-бързия влак София-Бургас, а планираната й продължителност e около 5 дни.

(more…)

Обичам да пътувам.

Обичам да гледам облаците и да мечтая…

Ето малко снимки от едно малко мое пътешествие (по работа) преди много, много време, в една друга Вселена и пространство, както се казва:)

(more…)