optimiced | bg

Вчера, някъде около Народния театър, си поглеждам километража…

…и виждам тази цифра — все едно съм обиколил половината екватор с колело! :)

(more…)

Амстердам — не че не съм бил 2-3 пъти в този прекрасен холандски град, не че не съм виждал десетките хиляди велосипедисти по улиците му, но друго си е да хвърлиш око и на някой друг свеж (фото)репортаж и “поглед отвън” (това, разбира се, във връзка с вчeрашната новина за петте милиона за несъществуващата велосипедна инфраструктура в най-големия и най-замърсения град у нас - София)…

Коментарите по вчерашния ми кратък пост по темата бяха по-скоро песимистични — малко хора очакват, че нашата столица може да се превърне в един байк-friendly град, с много и безопасни велоалеи, с широки, равни тротоари, с усмихнати колоездачи и пешеходци, повече паркове и зеленина и по-чист въздух — резулат от намаляване на автомобилния трафик в центъра на града, за сметка на увеличаването на броя велосипеди като начин на придвижване.

(more…)

Преди няколко дни протестирахме, за да напомним отново, че в София, европейска столица, до момента са създадени 0 (нула) километра велоалеи. Протестът мина мирно и тихо, имаше общо около 10-15 човека с колела (включая нас;-) и после имаше известен период на мълчание.

До днес, когато прочетох следния мейл, изпратен от сдружение “Велоеволюция” (оставил съм текста as-is, минус една-две бързи поправки на правописни грешки и минимални съкращения на някои несъществени детайли).

Най-важното от него е:

• За първи път в историята на Софийска община има предвидени средства за велосипедна инфраструктура. 5′300′000 лева.
• “Виновникът” за тази победа е сдружение “Велоеволюция” (и сдружението благодари на всички, които карат и ще карат колело в този град!:-)

5 милиона лева? За велоалеи? Звучи невероятно, нали?

(more…)

Когато гледам такива кадри:

…или такива:

…си казвам, че всъщност не е чак толкова опасно да караш колело по улиците на София или по пътечките на Витоша, или пък да скочиш с бънджи (все още не съм скачал…) :-)

Да скочиш с колело от скали, високи десетки метри, и да разчиташ само на скъпите амортисьори, каската и… лудия си късмет, ми се струва много, ама много откачено.

Но се възхищавам на тези байкъри. Точно заради тяхната лудост!

И макар и да летят във въздуха само броени секунди, все пак те летят — а кой ли човек не е мечтаел да полети поне веднъж в живота си? :-)

Текстът, който следва, получих препратен по e-mail преди малко; автор е Сдружение “Велоеволюция” (BikeEvolution).

Странно ми се вижда, че на някой ще му хрумне да обяви протест от днес за утре — според мен, шансът да присъстват много граждани в такъв случай е минимален — но все пак, ми се ще да дам гласност на идеята… Обичам колелото, обичам и моя град, и с очите си виждам, че от година на година София става все по-неприветлива за един велосипедист и пешеходец.

Също така и виждам, че не се очертават никакви положителни промени — пътищата стават все по-лоши, автомобилите все повече, а кмет след кмет само ни убеждават, колко хубаво ще стане един ден в столицата… нейде в бъдещето…

(”светлото бъдеще” — да ви напомня това за нещо? ето, и сегашният кмет обещава, за кой ли път, как всичко ще е чудесно в този град… до 2011 година. новината не е шега, истинска е!)

Ето я и обявата за гражданския протест утре:

(more…)

Тази зима не беше много добра като сезон за байкинг… Беше много по-студена от предишната — и не че някога ми е пречело особено да карам колело в студа, но има разлика между това “отивам по работа с колелото някъде” (колелото като транспорт) и “карам колело, защото ми е приятно” (колелото като забавление)…

(Е, има и изключения — тази снимка е от Златните Мостове — един прекрасен мартенски ден през 2005 с Ани решихме малко да покараме в посока Витоша — за по-малко от 3 часа видяхме смяната на три сезона: долу в София беше слънчево и пролетно; малко по-нагоре в планината видяхме есента, стана по-студено; а малко преди Златните Мостове пътят стана заледен, заваля сняг и хората, които слизаха със шейни и ски от високото, много ни се чудеха, какво правим с байковете сред толкова много сняг…)

(more…)

Хайде две думи и от мен.

Много се изписа вече за деня, когато блогърите по цял свят ще се обединят, за да пишат за нещо екологично, полезно за нашата планета и за нас, хората. Много се изписа и днес вече.

На мен не ми се пише. По-добре е да направя нещо.

Всъщност, вече го правя. Почти всеки ден, от близо пет години насам. Нещо, което е полезно за мен, но и за града, в който живея. Нещо, което ми пести пари, и в същото време ми върши по-добра работа от платените му алтернативи. Нещо, което ме кара да се чувствам добре, и в същото време, не пречи и на околните по никакъв начин.

Досетихте ли се, за какво говоря?

Да, за карането на велосипед! :-)

Какво е велосипедът?

Велосипедът е устройство, което може да си закупите с лекота от доста магазини в София, на цена от 100 до 4′000 лв., в зависимост от модела. Ако просто смятате да карате колело от време на време, модел между 100 и 300 лв. ще ви свърши чудесна работа. Ако ще карате нонстоп, и през лятото и през зимата, целете се в ценовия клас между 300 и 800, и си сложете хубави гуми. Ако ще правите ‘скокчета’, даунхилл, cross-country и изпълнения като това, статията ми не е за вас;-)

Та, да се върна на колелото… Велосипедът е устройство, което освен че е широко достъпно, позволява преодоляването на малки и средни разстояния в един голям град с прилично ниво на удобство, и също така с изключително ефективна средна скорост и висок КПД (коефициент на полезно действие).

След като открих колелото като възрастен, животът ми се промени. Буквално. Забравих, що е то мръсен, нередовен, бавен градски транспорт. Забравих за препълнените маршрутки, които карат като луди, и в които хората се тъпчат като шпроти. Забравих, какво е това билетче за градски транспорт, и за какво служи. Забравих и за препълненото метро, за препълнените трамваи и рейсове и тролеи. Забравих какво е да даваш пари за градски транспорт, за такси, за маршрутки. Забравих, какво е да пътуваш прав в продължение на половин-един час, смачкан между други стотина нещастни хорица като мен. Забравих, какво е да чакаш на спирката, а заветният рейс или трамвай все да не идва… Забравих, какво е да дадеш 1 или 1.50 лв., за да влезеш в претъпкана маршрутка, където да се опиташ да си намериш някакво място, поне 50 квадратни сантиметра, и да се оставиш да бъдеш “возен”, с музика избрана от шофьора, често гарнирана с цигара или две…

Не, не съм забравил изцяло за това. Случва ми се да използвам маршрутка или автобус или такси, от време на време. Но достатъчно рядко, за да ми напомнят само, какво “изпускам” всеки ден, избирайки колелото.

Това е мой личен, съзнателен избор. Не мога да накарам някой друг да избере същият начин на придвижване като мен.

Но поне мога да ви разкажа малко за него:-)

(more…)

Попаднах на снимката случайно, правена е в Антверпен (Белгия)…

Никога досега не съм карал тандем. Този не изглежда нещо особено, и въпреки това, като го видях…

…Изведнъж ми се прищя да съм на дълъг път с него:)

Изглежда някак удобен, добре планиран, добре сглобен и оборудван — има цели три стойки с бутилки вода на рамката; седалките изглеждат удобни; предно, задно окачване; малък багажник в задната част; удобно кормило; стойки (крачета) за паркиране отпред и отзад; помпа, байк компютър, и още, и още…

Някак си като го гледам, веднага си представям как пътуваме с него и търсим приключения… Нещо се размечтах… :-)

Кратко съобщение от нас (свързано е с обиколката на Витоша, която се проведе на 30-ти юни 2007):

В събота по време на Обиколката на Витоша с Ани намерихме изгубен на пътя часовник - явно в бързината се е откачил от ръката на някой колега-колоездач. Часовникът е намерен точно след първия контролен и подкрепителен пункт, рано сутринта, тоест малко след старта (след като карането по шосе свърши и пътят влезе в гората след първия пункт).

Съдейки по размера на каишката, най-вероятно е принадлежал на момиче или жена (но не е сигурно).

Часовникът не е скъп, но бихме се радвали, ако успеем да го върнем на собственика — може да е подарък, може да е спомен, а и никой не обича да губи неща:)

Ако някой от участниците в състезанието си е изгубил часовника по време на състезанието и чете тук, нека веднага ни пише по e-mail, за да се разберем да му (й) го върнем!

E-mail (само за тази цел, лесно запомнящ се):

100(at)optimiced.com

(само сменете (at) с маймунско “а”, разбира се;-)

***

Ако пък не сте си загубили вие часовника, но имате приятели или познати, участвали в обиколката, моля, препратете съобщението ни и на тях, за да открием по-лесно и по-бързо собственика!

Благодарим предварително! :-)

Мишел & Ани

PS Обиколката беше много добра, но за нея ще пишем по-късно;-)
PPS Веднага щом собственикът на часовника се обади и всичко приключи благополучно, ще пуснем follow-up, разбира се:)

130-то място: Ани.

131-во място: моя милост.

Мисля, че бяхме страхотни! Финиширахме малко след 6 и половина вечерта.

В организацията на обиколката имаше и добри и лоши моменти.

Но за историята, снимките, приключенията и всичко останало - утре. Сега една малка бира преди лягане добре ще ни дойде, по един Aspririn… и мноооого сън! :-)