На историята попаднах през Twitter, и я споделих също там, но понякога за някои неща не са достатъчни 140 знака…

Камерата беше издигната в стратосферата с малък балон за метеорологични наблюдения, и спусната на земята с още по-малък парашут:

Люк разказва:

“През август 2010, решихме да изпратим HD видеокамера в космоса. Идеята беше да я прикачим към метеорологичен балон и да я изпратим да заснеме чернотата на космоса в горните слоеве на стратосферата.

След като се издигне достатъчно високо, балонът в един момент ще започне да се разширява поради липса на достатъчно външно налягане в атмосферата, и накрая ще експлодира. След това ще започне неговото падане. Трябваше да помислим над това, как балонът и камерата да може да издържат температури от -60 градуса по Целзий, риска от водно приземяване и скорости от над 200 километра в час.

Спускането на камерата трябваше да се осъществи с малък парашут, и като слезе достатъчно ниско, би трябвало да можем да я намерим чрез GPS.

Направихме експеримента ни в (Newburgh, New York).”

Това е Люк със сина си при пускането на балона — кадрите са вече от самата камера, закачена под балона.

А ето го и самият балон с устройството, в момента на излитане — май размерът няма голямо значение за такива високи полети! ;)

Пускат балона. Скоростта на вертикално издигане е около 25 фута в секунда (около 7.5 метра в секунда). Само след две минути, балонът вече е на височина 3000 фута (почти един километър) и изчезва в облаците. Следващите 10 минути от издигането той остава в облаците.

12 минути по-късно, балонът е вече на височина 20’000 фута (6 километра) и продължава да се издига. Облачната пелена остава под него:

След 24 минути, височината e 30’000 фута (9 километра). Тук е “царството на самолетите”:

След 40 минути, на височина 60’000 фута (18 километра), балонът започва да се върти и преобръща във всички посоки — вятърът е със скорост над 150 километра в час! Тук няма самолети на гражданската авиация (толкова високо може да летят само военните свръхвукови самолети):

Височина 90’000 фута, балонът продължава да се издига, почти няма вятър. Вижда се границата между плътните слоеве на атмосферата и чернотата на космоса. Тук няма самолети — височина от 27 километра е невъзможна дори за повечето военни свръхзвукови изтребители:

Височината от 100’000 фута (30 километра!) е достигната само след 70 минути вертикален полет. След малко балонът ще експлодира от под-налягането вътре в него, и ще започне неговото свободно падане.

Бум! Балонът експлодира и започва неговото пътешествие обратно към Земята!

Скоростта на падане бързо достига 150 мили в час (над 240 km/h), въпреки парашута!

Доста по-надолу, скоростта пада до само 15 мили в час (24 km/h), и GPS-ът предава първите координати на балона:

Пътешествието в Космоса, отбелязано на картата (приземяването ще е на само 30 мили северно от мястото на пускане):

След 100 минути непрекъснато снимане, батериите на видеокамерата най-накрая се изтощават и видеото прекъсва само две минути преди балонът да кацне обратно на Земята. Това е последният кадър от въздуха:

Свалят камерата и балона от дърво, късно през нощта:

Подготовката на успешния експеримент отне 8 месеца. Необходимите неща за експеримента: GPS (вграден в iPhone, доколкото разбрах?), малък метеорологичен балон, HD видеокамера (добре опакована, за да издържи на студа), мини-парашут, планиране, малко късмет и ужасно много ентусиазъм!

Удивително, нали? Гледайте самото видео — струва си!

(А какво ли ни готви бъдещето?…)

UPDATE @ 14:42: Намерих още един подобен проект – ICARUS (ето и малко снимки от последното излитане на ICARUS III). Хм. Май NASA вече не са монополисти за полетите до близкия космос и обратно… ;)

Явно вече съм забравил (или просто не съм чел много;-), но ето че научих, че през декември 1972-ра година, космонавтите Eugene Cernan и Harrison Schmitt са прекарали около 75 часа на Луната, в долината Taurus-Littrow, докато колегата им Ronald Evans е бил в орбита над тях.

Те са и последните хора, стъпили на нашия естествен спътник.

Открих следния сайт на NASA, посветен на експедициите “Apollo” от 11 до 17 (изглежда малко outdated, но иначе има много информация на него), а също и карта, къде са били кацанията на експедициите Apollo на Луната.

Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, естествено, си остават най-известните хора, посетили Луната (1969 година) — именно защото са били първите. Имало е хора и след тях, докато NASA не прекратява програмата Apollo през 1972-ра година.

PS Били ли са американците на Луната? :-) Преди време имаше доста полемики, дали цялата история с полета до Луната не е фалшива — ако лично вие имате някакви съмнения по въпроса, ето два ценни и изчерпателни ресурса по този въпрос: 1 (сериозна статия в wikipedia), 2 (леко шеговито мнение) :-)

Днес една снимка на Плеядите в Astronomy Picture of the Day ми напомни за него…

(Вижте линка за пълен размер и описание на снимката)

Невероятно е как някога сме си мислели, че подобни снимки ще принадлежат на сферата на научната фантастика, а сега те са истински! :-)

С това започва и надпреварата за “превземането” на Космоса. Руснаци и американци се надпреварват едни с други. Това довежда до (може би) първата жертва в надпреварата им.

Това е кучето Лайка, изстреляно успешно в космоса малко след това (на 3 ноември 1957). Тя никога не се завръща жива на Земята. И нейното завръщане дори не е било планирано.

Наскоро стана известно, че Лайка оцелява в космоса 4 дни, и след това умира, когато кабината се прегрява. На шестия ден в орбита батериите на спътника се изтощават и той продължава да обикаля около Земята. На 14-ти април 1958 мъртвият космически апарат навлиза в атмосферата след 2,570 орбити около Земята.

Всъщост, политиците от времето на Студената война просто не бяха оставили достатъчно време на дизайнерите да разработят животоподдържаща система за продължителен полет, нито да проектират безопасното връщане на космическия апарат заедно с кучето на земята. Целта е била спешно да се изстреля живо същество в Космоса. И това е било направено.

И макар че някои твърдят, че жертвата си е заслужавала, и така е започнала нова Космическа ера за човечеството, истината е, че с няколко седмици повече работа тази ера е могла да започне с първото в историята излитане и благополучно завръщане на Земята на едно живо същество.

За хората не знам, но съм сигурен, че Лайка би оценила това много навремето…

Когато бях малък, и чух за първи път историята за кучето, летяло в космоса, не си зададох въпроса, какво се е случило с него тогава. Когато, много след това, научих истината, ми стана малко тъжно…

Може би един ден хората ще бъдем по-мъдри. И повече humane, отколкото human…

UPDATE (2009/03/13): http://news.bbc.co.uk/2/hi/sci/tech/2367681.stm — тази статия в BBC News също е интересна, а също и тази.

Тази комета беше наречена от мнозина “може би най-фотогеничната комета на нашето време” и “великата комета на 2007-а година”, и с пълно право.

В момента тя вече се отдалечава от слънцето и Земята, но все още се вижда в Южното полукълбо. Неотдавна беше публикувана и снимка, на която опашката на кометата сякаш се разпрострираше на почти цялото южно небе – и не е чудно, дължината й беше достигнала 150 милиона километра, или приблизително 1 астрономическа единица (AU)!

Струва си също така да се види и един невероятен монтаж от три снимки на фотографа Antti Kemppainen!

Толкова за космоса днес… Сега отивам на прозореца – вярно е, че кометата вече не се вижда от нашите ширини, но поне мога да й помахам мислено с ръка, нали? :-)

____________
Бележка под линия: Сайтът Astronomy Picture of the Day, поддържан от NASA, е много ценен ресурс – на него всеки ден се публикува по една снимка или картина/илюстрация от нашата Вселена, заедно с кратко обяснение, написано от професионален астроном. Някои снимки, особено тези от телескопа Hubble, направо спират дъха ти с красотата и дълбочината си… и те карат да се замислиш, колко мънички сме ние, хората, всъщност:-) Посещавам го често – винаги има какво да се види и научи:-)