Archive for the 'Космос' Category

Сатурн: две снимки (1980, 2013)

Sunday, October 20th, 2013

Тези две снимки имат интересна история.

Първата е направена през 1980 година, от Voyager-1:

Saturn, by Voyager-1

Втората е направена през 2013, от Cassini:

Saturn, by Cassini (2013)

Делят ги 33 години, милиарди километри космическо пространство, и съществен напредък в изследването на Космоса.

* * *

През 2013, двата “пътешественика” (Voyager-1 и Voyager-2) са вече в междузвездното пространство. Цената на космическия проект е много малка, а ползите — огромни.

В същото време, годишният бюджет на американските военни, разузнавателни и подслушващи служби днес е около 100 пъти по-голям от бюджета на NASA. (Само за справка: През 2011, американската армия получава 660 милиарда (!) долара, и това далеч не е най-голямата годишна сума; съвсем отделно са бюджетите на FBI, CIA и NSA. Същата година, NASA получава само 17 милиарда долара.)

А едно време мечтаехме за изследване на Космоса!

Ако NASA имаха “само” 300 милиарда долара в рамките на една година, вероятно отдавна можехме да създадем космически апарат, който да пътува с много по-висока скорост от сегашните ни технологични възможности (“пътешествениците” са едни от най-бързите ни космически апарати до момента, но дори и те никога няма да надскочат скромните около 17-18 километра в секунда — скоростта, с която те пътуват днес в Космоса); или пък да пратим хора на Марс и Венера; или да изследваме по-добре най-далечните кътчета от Слънчевата система, че и отвъд — може би дори да полетим към звездите!

(А останалите “скромни” 300 милиарда щяха да решат проблемите на глада и болестите на половината човечество.)

Но не — войната, оръжията, контролът и подслушването на всички земни жители са явно по-важни… За какво ни е била Студената война тогава, ако накрая СССР и USA си стискат ръцете, след което Западът започва да копира идеите на Съветския съюз?…

* * *

(Back to topic) Изследването на Космоса е нещо много вдъхновяващо; все още не можем напълно да осъзнаем мащабите му, нито пък да го изследваме в неговата цялост. И мисълта за това, че въпреки трудностите, сме успели да пратим малки “пътешественици” в междузвездното пространство преди повече от 36 години, и че тези пътешественици все още предават ценни научни данни обратно на Земята, ми вдъхва малко надежда. За нашето бъдеще…

Да излетиш към Космоса без помощта на NASA

Tuesday, September 28th, 2010

Luke Geissbuhler успява да прати камера в стратосферата, да направи уникални видеокадри, и после да свали камерата на земята!

Camera in space

На историята попаднах през Twitter, и я споделих също там, но понякога за някои неща не са достатъчни 140 знака…

Камерата беше издигната в стратосферата с малък балон за метеорологични наблюдения, и спусната на земята с още по-малък парашут:

Camera in space

Люк разказва:

“През август 2010, решихме да изпратим HD видеокамера в космоса. Идеята беше да я прикачим към метеорологичен балон и да я изпратим да заснеме чернотата на космоса в горните слоеве на стратосферата.

След като се издигне достатъчно високо, балонът в един момент ще започне да се разширява поради липса на достатъчно външно налягане в атмосферата, и накрая ще експлодира. След това ще започне неговото падане. Трябваше да помислим над това, как балонът и камерата да може да издържат температури от -60 градуса по Целзий, риска от водно приземяване и скорости от над 200 километра в час.

Спускането на камерата трябваше да се осъществи с малък парашут, и като слезе достатъчно ниско, би трябвало да можем да я намерим чрез GPS.

Направихме експеримента ни в (Newburgh, New York).”

Това е Люк със сина си при пускането на балона — кадрите са вече от самата камера, закачена под балона.

Camera in space

А ето го и самият балон с устройството, в момента на излитане — май размерът няма голямо значение за такива високи полети! ;)

Camera in space

Пускат балона. Скоростта на вертикално издигане е около 25 фута в секунда (около 7.5 метра в секунда). Само след две минути, балонът вече е на височина 3000 фута (почти един километър) и изчезва в облаците. Следващите 10 минути от издигането той остава в облаците.

Camera in space

12 минути по-късно, балонът е вече на височина 20’000 фута (6 километра) и продължава да се издига. Облачната пелена остава под него:

Camera in space

След 24 минути, височината e 30’000 фута (9 километра). Тук е “царството на самолетите”:

Camera in space

След 40 минути, на височина 60’000 фута (18 километра), балонът започва да се върти и преобръща във всички посоки — вятърът е със скорост над 150 километра в час! Тук няма самолети на гражданската авиация (толкова високо може да летят само военните свръхвукови самолети):

Camera in space

Височина 90’000 фута, балонът продължава да се издига, почти няма вятър. Вижда се границата между плътните слоеве на атмосферата и чернотата на космоса. Тук няма самолети — височина от 27 километра е невъзможна дори за повечето военни свръхзвукови изтребители:

Camera in space

Височината от 100’000 фута (30 километра!) е достигната само след 70 минути вертикален полет. След малко балонът ще експлодира от под-налягането вътре в него, и ще започне неговото свободно падане.

Camera in space

Бум! Балонът експлодира и започва неговото пътешествие обратно към Земята!

Camera in space

Скоростта на падане бързо достига 150 мили в час (над 240 km/h), въпреки парашута!

Camera in space

Доста по-надолу, скоростта пада до само 15 мили в час (24 km/h), и GPS-ът предава първите координати на балона:

Camera in space

Пътешествието в Космоса, отбелязано на картата (приземяването ще е на само 30 мили северно от мястото на пускане):

Camera in space

След 100 минути непрекъснато снимане, батериите на видеокамерата най-накрая се изтощават и видеото прекъсва само две минути преди балонът да кацне обратно на Земята. Това е последният кадър от въздуха:

Camera in space

Свалят камерата и балона от дърво, късно през нощта:

Camera in space

Camera in space

Подготовката на успешния експеримент отне 8 месеца. Необходимите неща за експеримента: GPS (вграден в iPhone, доколкото разбрах?), малък метеорологичен балон, HD видеокамера (добре опакована, за да издържи на студа), мини-парашут, планиране, малко късмет и ужасно много ентусиазъм!

Удивително, нали? Гледайте самото видео — струва си!

(А какво ли ни готви бъдещето?…)

UPDATE @ 14:42: Намерих още един подобен проект – ICARUS (ето и малко снимки от последното излитане на ICARUS III). Хм. Май NASA вече не са монополисти за полетите до близкия космос и обратно… ;)

Американците са кацали на Луната повече от веднъж?

Friday, December 14th, 2007

Apollo 17, Shorty Crater Panorama (thumbnail used for illustrative puspose only)Днес APOD публикуваха снимка, направена на Луната, която е от 1972 година.

Явно вече съм забравил (или просто не съм чел много;-), но ето че научих, че през декември 1972-ра година, космонавтите Eugene Cernan и Harrison Schmitt са прекарали около 75 часа на Луната, в долината Taurus-Littrow, докато колегата им Ronald Evans е бил в орбита над тях.

Те са и последните хора, стъпили на нашия естествен спътник.

Открих следния сайт на NASA, посветен на експедициите “Apollo” от 11 до 17 (изглежда малко outdated, но иначе има много информация на него), а също и карта, къде са били кацанията на експедициите Apollo на Луната.

Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, естествено, си остават най-известните хора, посетили Луната (1969 година) — именно защото са били първите. Имало е хора и след тях, докато NASA не прекратява програмата Apollo през 1972-ра година.

PS Били ли са американците на Луната? :-) Преди време имаше доста полемики, дали цялата история с полета до Луната не е фалшива — ако лично вие имате някакви съмнения по въпроса, ето два ценни и изчерпателни ресурса по този въпрос: 1 (сериозна статия в wikipedia), 2 (леко шеговито мнение) :-)

Звезден прах и Плеядите

Thursday, November 22nd, 2007

Pleiades and Stardust (photo at APOD)Преди няколко дни писах за филма “Stardust” (“Звезден прах”).

Днес една снимка на Плеядите в Astronomy Picture of the Day ми напомни за него…

(Вижте линка за пълен размер и описание на снимката)

Невероятно е как някога сме си мислели, че подобни снимки ще принадлежат на сферата на научната фантастика, а сега те са истински! :-)

Спутник-1, Спутник-2 и кучето Лайка

Saturday, October 6th, 2007

Sputnik-1 SatelliteДенят е 4 октомври, годината е 1957-а. Преди точно 50 години първият изкуствен спътник е изстрелян в Космоса от СССР.

С това започва и надпреварата за “превземането” на Космоса. Руснаци и американци се надпреварват едни с други. Това довежда до (може би) първата жертва в надпреварата им.

Това е кучето Лайка, изстреляно успешно в космоса малко след това (на 3 ноември 1957). Тя никога не се завръща жива на Земята. И нейното завръщане дори не е било планирано.

Наскоро стана известно, че Лайка оцелява в космоса 4 дни, и след това умира, когато кабината се прегрява. На шестия ден в орбита батериите на спътника се изтощават и той продължава да обикаля около Земята. На 14-ти април 1958 мъртвият космически апарат навлиза в атмосферата след 2,570 орбити около Земята.

Laika dog on Sputnik-2 satellite (NYTimes photo)Всъщост, политиците от времето на Студената война просто не бяха оставили достатъчно време на дизайнерите да разработят животоподдържаща система за продължителен полет, нито да проектират безопасното връщане на космическия апарат заедно с кучето на земята. Целта е била спешно да се изстреля живо същество в Космоса. И това е било направено.

И макар че някои твърдят, че жертвата си е заслужавала, и така е започнала нова Космическа ера за човечеството, истината е, че с няколко седмици повече работа тази ера е могла да започне с първото в историята излитане и благополучно завръщане на Земята на едно живо същество.

За хората не знам, но съм сигурен, че Лайка би оценила това много навремето…

Когато бях малък, и чух за първи път историята за кучето, летяло в космоса, не си зададох въпроса, какво се е случило с него тогава. Когато, много след това, научих истината, ми стана малко тъжно…

Може би един ден хората ще бъдем по-мъдри. И повече humane, отколкото human

UPDATE (2009/03/13): http://news.bbc.co.uk/2/hi/sci/tech/2367681.stm — тази статия в BBC News също е интересна, а също и тази.

Кометата McNaught си отива

Monday, February 12th, 2007

Кометата McNaught и Млечният Път (вижте снимката в пълен размер на сайта на NASA)Напоследък ми се искаше да напиша няколко думи за кометата McNaught. Това, което ме реши най-накрая, е тази впечатляваща снимка, публикувана днес на сайта на APOD (виждате я вляво – линкът води към оригинала). Мястото е Нова Зеландия, края на януари. Освен кометата, се вижда и част от Млечния път – нашият роден дом:)

Тази комета беше наречена от мнозина “може би най-фотогеничната комета на нашето време” и “великата комета на 2007-а година”, и с пълно право.

Кометата McNaught и дългата й опашка - вижте снимката в пълен размер на сайта на NASAВ момента тя вече се отдалечава от слънцето и Земята, но все още се вижда в Южното полукълбо. Неотдавна беше публикувана и снимка, на която опашката на кометата сякаш се разпрострираше на почти цялото южно небе – и не е чудно, дължината й беше достигнала 150 милиона километра, или приблизително 1 астрономическа единица (AU)!

Струва си също така да се види и един невероятен монтаж от три снимки на фотографа Antti Kemppainen!

Толкова за космоса днес… Сега отивам на прозореца – вярно е, че кометата вече не се вижда от нашите ширини, но поне мога да й помахам мислено с ръка, нали? :-)

____________
Бележка под линия: Сайтът Astronomy Picture of the Day, поддържан от NASA, е много ценен ресурс – на него всеки ден се публикува по една снимка или картина/илюстрация от нашата Вселена, заедно с кратко обяснение, написано от професионален астроном. Някои снимки, особено тези от телескопа Hubble, направо спират дъха ти с красотата и дълбочината си… и те карат да се замислиш, колко мънички сме ние, хората, всъщност:-) Посещавам го често – винаги има какво да се види и научи:-)


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.656 / 35 / 19