Тези хора дори не са статистика — те не попадат в статистиката, защото няма кой да им задава въпроси, няма кой да им регистрира настоящия адрес — защото те нямат адрес, а най-вероятно нямат и лична карта…

Не, не говоря за просяците, които правят бизнес, мънкайки нещо на улицата, дърпайки те за ръкава, излагайки нищетата си на показ, и искайки пари — постоянно искайки пари. Това си е бизнес, и то доста сенчест.

Говоря за хората без дом, които не забелязваме, и подминаваме всеки ден. Те рядко искат нещо от нас. Понякога пият евтино вино, седнали на пейка в някоя градинка. Често влачат кашони след себе си, или ровят в кофите за боклук — най-вероятно в кофите често намират и храната си… Дрехите им са мръсни. Спят където намерят, най-често на земята, картоните са им матрак, вестниците са им одеяло…

И понякога се питам, как нямаме някаква агенция, фондация, църковна институция, ако щеш, която да се занимава с бездомниците — не да им решава проблемите, но поне малко да помага: Топла супа, хляб, одеяло, някакъв приют, където да може поне да преспиваш и да се къпеш от време на време, някакви дрехи втора употреба… Някаква програма, по която да може да се намира временна работа на тези хора (строителство, пътни ремонти, оправяне на паркове и градинки, почистване на града…)? Нещо, каквото и да е? Имаме агенции за защита на малцинствата, имаме програми за уличните кучета, имаме фондации за всякакви каузи, имаме си Православна църква (със собствени имоти и собствен бизнес), имаме болници и здравеопазване (някакво…), имаме МВР с 1+ милиарда лева годишен бюджет, а… нямаме дори и един приют за бездомни хора — приют за хората без лична карта, без бъдеще (и със забравено минало)?…

Как става това?… (Или може би имаме някаква агенция? Или някаква такава програма, за помощ за тези хора?)

Някои от тези хора пият (какъвто алкохол намерят), не се къпят не си сменят дрехите; нямат работа; нямат мечти; и вероятно най-лесно бихме ги окачествили като “пропаднали” (души) — но не е моя работа да ги съдя… Въпреки всичко, те си остават хора, имат нужда от храна, вода и подслон. (Дори затворниците у нас имат храна, вода и подслон — вярно, никой не иска да отиде в затвора с цел да се “облагодетелства” по този начин — но само отбелязвам…)

Най-вероятно, нито държавата, нито общините, нито църквата у нас, искат да забележат, че има такива хора…

А ние и да забележим, какво можем да направим? Май не много… :-(

Реклама? Да. Кара ли да се замислиш? Също да. (Тук някои може да поспорят и дали Уили Нелсън може да изпее кавър на “Coldplay”… е, на мен ми хареса!;-)
[ via # ]

Също и тази…
[ via # ]

( hint )

[...] Само в YouTube някой ми пусна спринта на Болт на 200 м и някъде мернах нещо за човек (пардон, велик американец) с 8 медала. След това зададох въпроса, какво значение има за колко секунди ги е избягал или изплувал напомпан с препарати индивид, след като има технологично още по-бързи начини да ги измине човек? Иначе обичам спорта, но истинския :)

Право в целта! (и да си призная, никак не ми липсва телевизията вкъщи) :-)

За съжаление, колкото и да се старае човек, не може да избяга от новините. И има твърде много зло на този свят, все още… :-(

Единствен минус — на партито се пушеше, ама здраво! :-(

Почти бях забравил, какво е това… Направо се върнах в ученическите и студентските години, когато се смяташе за много cool да с пуши на такива събирания, цигара от цигара, фас от фас, нонстоп… Е, явно това все още е cool, за някои… (Една от причините да ходя рядко на партита и купони, дори когато учех.)

Няма да ви приказвам за вредата от пушенето сега, изобщо не е в това въпросът. А за това, колко гадно да се одимиш вкъщи, сам, доброволно — “Кремиковци” ряпа да яде, в сравнение със способността на няколко човека, събрани заедно, да превърнат за нула време атмосферата в една стая в газова камера със стотици отрови в нея, десетки пъти превишаващи всякакви норми за безопасност за човешкото здраве… (И ето още един аргумент в полза на това на обществени места пушенето да бъде забранено 100% — няма нужда заради необходимостта на някои да имат постоянно присъствие на никотин в кръвта, други хора да дишат отровен въздух, да кашлят, и после дрехите им да смърдят на бунище… no, thanks!)

Към два след полунощ почнах дори да кихам и ми потече носът, от целия този погълнат тютюнев дим. Алергична реакция. Гадост… Хем, прозорецът беше отворен почти непрекъснато — явно това не оказва почти никакво влияние на около 60-80 цигари, изконсумирани в рамките на няколко часа…

Дори ми се зави свят. Добре, че вечерният хладен въздух след дъжда ни освежи малко, като се прибирахме…

Дрехите ми още вонят ужасяващо, опитвам се да ги накисна и изпера. Иначе почти ми мина… По-зле е от махмурлук.

Е, имаше и една полза, за мен — зарекъл съм се в следващите 36 месеца това да ми е единственото такова мазохистично присъствие на място, където се пуши усилено. Стоп. Стига толкова. Скоро не бях виждал толкова много дим на едно място, засега този единствен опит ми стига.

Но знам, знам, социалният живот… Всъщност, хубаво е да се срещнеш с приятели! :-)

Но приятели-пушачи? Е, сорри, предпочитам срещите да са без цигарен дим. Назовете ме антисоциален тип, ако щете;-) Май предпочитам да се изолирам, отколкото да понеса отново толкова много пушек.

Хора, не се тровете! По-добре отидете на екскурзия в Египет или покатерете Монблан, вместо да отравяте въздуха всеки ден!:-) Само Philip Morris и Булгартабак печелят от вас, вие не печелите нищо, освен дим… :-(

//end of rant