За бездомниците…
Sunday, November 20th, 2011Нещо Йовко ми провокира мислите днес. Денят ми започва с чаша ароматно кафе, навън е слънчево, но като прочетох за случката, и пак си спомних десетките пъти, дето съм подминавал някой от онези хора, които са различни от нас — нямат дом, нямат надежда, живеят на улицата, умират на улицата…
Тези хора дори не са статистика — те не попадат в статистиката, защото няма кой да им задава въпроси, няма кой да им регистрира настоящия адрес — защото те нямат адрес, а най-вероятно нямат и лична карта…
Не, не говоря за просяците, които правят бизнес, мънкайки нещо на улицата, дърпайки те за ръкава, излагайки нищетата си на показ, и искайки пари — постоянно искайки пари. Това си е бизнес, и то доста сенчест.
Говоря за хората без дом, които не забелязваме, и подминаваме всеки ден. Те рядко искат нещо от нас. Понякога пият евтино вино, седнали на пейка в някоя градинка. Често влачат кашони след себе си, или ровят в кофите за боклук — най-вероятно в кофите често намират и храната си… Дрехите им са мръсни. Спят където намерят, най-често на земята, картоните са им матрак, вестниците са им одеяло…
И понякога се питам, как нямаме някаква агенция, фондация, църковна институция, ако щеш, която да се занимава с бездомниците — не да им решава проблемите, но поне малко да помага: Топла супа, хляб, одеяло, някакъв приют, където да може поне да преспиваш и да се къпеш от време на време, някакви дрехи втора употреба… Някаква програма, по която да може да се намира временна работа на тези хора (строителство, пътни ремонти, оправяне на паркове и градинки, почистване на града…)? Нещо, каквото и да е? Имаме агенции за защита на малцинствата, имаме програми за уличните кучета, имаме фондации за всякакви каузи, имаме си Православна църква (със собствени имоти и собствен бизнес), имаме болници и здравеопазване (някакво…), имаме МВР с 1+ милиарда лева годишен бюджет, а… нямаме дори и един приют за бездомни хора — приют за хората без лична карта, без бъдеще (и със забравено минало)?…
Как става това?… (Или може би имаме някаква агенция? Или някаква такава програма, за помощ за тези хора?)
Някои от тези хора пият (какъвто алкохол намерят), не се къпят не си сменят дрехите; нямат работа; нямат мечти; и вероятно най-лесно бихме ги окачествили като “пропаднали” (души) — но не е моя работа да ги съдя… Въпреки всичко, те си остават хора, имат нужда от храна, вода и подслон. (Дори затворниците у нас имат храна, вода и подслон — вярно, никой не иска да отиде в затвора с цел да се “облагодетелства” по този начин — но само отбелязвам…)
Най-вероятно, нито държавата, нито общините, нито църквата у нас, искат да забележат, че има такива хора…
А ние и да забележим, какво можем да направим? Май не много… :-(


