optimiced | bg

Днес бяхме на малка фоторазходка (ние с Ани, Йовко, Пейо, Емича, Никсо, Ангел, Тони и Ани).

Не беше толкова “фото”, колкото “нека първо се съберем и пием по едно кафе и по един чай” и после “а сега искате ли да хапнем, докато чакаме слънцето да се покаже”, но беше приятна, и макар че беше студеничко, беше приятно да походим малко насам-натам безцелно:)

Аз имам няколко “попадения” с малкия Pentax, ето едно от тях:

Ето друго, само че с Canon-а (Canon 300D) на Eмича, който любезно ми услужи с него за няколко кадъра;-)

Накрая малко поизгубихме “групата”, и просто се разхождахме, събирахме есенни листа и снимахме разни малки цветчета и пчелички, и се радвахме на слънцето (имаме дори и един натюрморт с кестен) :)))

Сега ми се спи много, така че стига блогване и снимки за днес! Време е да прочета още 5 страници от “Фондацията” на Айзък Азимов и да заспивам;-)

Понякога APOD те посреща наистина с изумително красиви снимки.

Като тази:

Цитат от APOD:

Пълната Луна може да бъде драматична небесна гледка; пълната Луна също така може да има много имена. Например, днешната пълна Луна, близо до есенното равноденствие в северното полукълбо, често се нарича Жътварска Луна (Harvest Moon). Знаем, че името й подхожда, защото земеделците могат да работят до късно пред нощта в края на сезона, жънейки на лунна светлина. В духа на същите традиции, пълната Луна след Жътварската Луна, се нарича Луната на ловеца (Hunter’s Moon).

Тази снимка, направена по време на пътуване в американския юго-изток, и допълваща колекцията от завладяващи снимки на изгряващата луна, е правилно наречена Луната Сагуаро (Saguaro Moon).

Преводът ми е малко куц, но пък от сърце:)

PS Малко като серия се получи, но съвсем случайно - ето още луни за гледане:
(1) един мой опит да снимам Луната отблизо, и
(2) по-успешният опит на мой приятел да снима Луната още по-отблизо:-)

“Земята от високо” (btw, някои изписват името на изложбата “Земята отвисоко” - в оригинал е “La Terre vue du ciel”) - фотоизложбата на Ян Артюс-Бертран.

Хвърлихме й едно око, на живо:)

Запознахме се с и Емича:)

За съжаление, с този мой грип и със студения пронизващ вятър, който ни съпътстваше на моста през цялото време… успяхме да видим само първите десетина-двайсет изложени снимки, и да им прочетем описанията. После ние с Ани се запътихме към къщи, да се лекуваме, а Емича и още неколцина ентусиасти се запътиха към най-близката кръчма да се топлят с чай с ром:)

Изложбата е много интересна, и съм се зарекъл да отида да я видя цялата някой от тези дни.

Емича публикува и една снимка в блога си, която много ми хареса, заради погледа, и заради съчетанието на небето на снимката с това от действителността:)

В първия момент, дори не забелязах, че има друга снимка в снимката! :-)

На мен ми хареса един невероятен ледник:

И много други снимки ме впечатлиха. Струва си да се видят, всичките, една по една, заедно с описанията, и без да се бърза!

И…

После се замислих за нещо, като гледах цветните картини на Артюс-Бертран — защото точно на 100 метра от изложбата се мъдри една от онези безлични офис-сгради, една от стотиците (напоследък модни) сгради, еднакви отвън и еднакви отвътре, сиво стъкло и сив метал, прави ръбове, никакво въображение, студ, сивота и скука — защо ги правим???

Та вътре работят хора! Идеите на хората, техните настроения се променят в зависимост от обстановката…

Има толкова много цвят и светлина по света, ярки, радващи окото и душата цветове, има толкова разнообразни природни форми и чудеса, а ние правим правоъгълна кутия в сиво, и слагаме хората да работят вътре? Толкова ли ни е въображението? Или може би висшите мениджъри вярват, че е добре да имат на свое разположение хора без идеи, пакетирани в такива сиви “кутийки”…

Друго обяснение май нямам… :-/

(Откъде почнах, пък къде свърших:)))

Но така си е, някои неща те карат да се замислиш. Затова и съществува изкуството, или поне една от причините е и това:)

Цветната вълшебна изложба на Ян Артюс-Бертран ме накара да се замисля, как често прекарваме целия ден, някъде на затворено, сред безлично-сиви предмети, и в безлично-сива обстановка, докато не залезе слънцето… и после вече сме свободни да почиваме и да излезем навън…

Странно, нали? :-D

Днес видях една невероятна снимка на фотографа Patrick Taschler и написах няколко думи (всъщност, преведох краткия текст към нея, публикуван на APOD).

Представете си учудването ми, когато преди минути получих коментар от самия автор:)))

В коментара си, Патрик ми даде линк и към друга снимка на същия вулкан.

Ето я:

Краткият описателен текст под нея също си струва, затова ще се опитам да го преведа тук:

(more…)

Често хвърлям по едно око на сайта на НАСА за астро фотография (APOD).

Останах без думи, когато видях днешната снимка:

Последвайте линка и вижте снимката в голям размер, както и обърнете внимание на описанието (тук в приблизителен превод от мен):

Вулканът Тунгурахуа изригна зрелищно миналата година. На снимката горе, разтопена скална маса с толкова висока температура, че свети в тъмното, се стича по склоновете на високия 5′000 метра Тунгурахуа, докато над вулкана вляво се вижда облак от тъмна пепел. Леки бели облаци преминават покрай осветения от лавата връх, а на заден план се виждат звездите. Снимката беше направена миналата година, докато пепелта падаше покрай смелия фотограф [Patrick Taschler]. Тунгурахуа се намира в Еквадор, и е активен приблизително на всеки 90 години през последните 13 века. Вулканът Тунгурахуа започна да изригва отново тази година и продължава да изригва с малко по-малка интензивност дори и днес.

— Ето това е фотограф! Не се е побоял да си сложи статива и фотапарата близо до действащ вулкан! ;-)

Съвсем наскоро писах, за да споделя моето мнение, че хубава фотография може да се прави и с малки, и с големи фотоапарати.

И тук бих искал да покажа два примера, когато пък големият DSLR си няма равен - ето снимки на вода, срещу светлината, в ярък слънчев ден, с игра на бленда и експозиция (малките thumbnail’чета водят към оригиналите в по-голям размер):

---

(Снимките са правени от Ани, по времето, когато бях взел назаем онзи Canon 350D. Аз също снимах вода тогава, експериментирах, но моите се получиха доста по-различни от нейните… Колко интересно — снимате с един и същи фотоапарат по едно и също време, а виждате различно!:-)

Първата наистина прилича на искри от фойeрверк, само че това е вода:) А във втората има някаква особена магия, водата изглежда почти черна, плюс размазаните очертания на пръските от фонтана на преден план… За мен и двете снимки са много красиви! И със сигурност знам, че не могат да се получат същите ефекти с мъничкия ни Pentax — не че не съм опитвал;-)

Днес си говорих малко по ICQ с един приятел, занимаващ се сериозно с фотография.

Та стана въпрос нещо за това, че и най-добрият малък цифров фотоапарат, дори и DSLR-like моделите (какъвто е Canon S5 IS, например), не може да постигне качеството на DSLR системите. И все пак, аз се опитах да защитя моето мнение, че фотоапаратът, камерата, и парите, които са инвестирани, не са всичко, и че има значение и човекът зад визьора, фотографът, защото снимката започва от сърцето на снимащия, а не от спусъка на фотоапарата и от матрицата, която ще запише образа…

Малко ни се разминаха мненията, а пък аз не обичам крайностите. Разбира се, има значение, с какво снимаш, и понякога определени резултати може да се постигнат само с определен инструмент, какъвто е и всеки фотоапарат. Но от тази гледна точка до пълното отричане на всякакви видове фотоапарати, които не са DSLR-и, на мен ми идва малко прекалено:)

Сетих се тогава за една снимка, която бях публикувал през юли тази година:

(Залез в кв. “Люлин”, сниман е на 10 юли 2007, вечерта; за пълен EXIF вижте thumbnail-а; а за снимката in all its glory, отворете по-големия вариант;-)

Познайте с какво е снимана? С ултра-малък цифров фотоапарат.

Съвършена ли е? Не.

Красива ли е? За мен - да. Много.

Изразява ли настроение? Да. “Усмихна ме и ме стопли”, каза една моя приятелка, на която я показах преди малко.

Но фотоапаратът, с която е направена, не е DSLR. Според моя приятел-фотограф, това е проблем. С DSLR може да се постигне повече. Съгласен съм. Но има ли значение, с какво е било снимано, ако снимката, която се е получила, е хубава? За мен - не.

(more…)

Изтребителите Red Arrows & Patrouille de France в България. Снимките са на Ники Стайков.

Тази особено ме впечатли…

Цялата галерия от авиошоуто може да разгледате тук:
http://www.all4smartphone.com/personal/pics/red-arrows-2007/

Преди няколко дни писах за това, как съм снимал Луната за първи път с DSLR и обектив 90-300 mm. Гордея се с моето скромно постижение, и все пак, осъзнавам, че то не е нищо особено…

Днес ми се иска да ви представя една невероятна снимка на мой приятел, който снима страхотно (и в същото време винаги е в дългове, поради същата причина;-) — преди време той се беше опитал да снима Луната с обектив 500 mm плюс 2x телеконвертор плюс към цялото уравнение се беше добавил и кроп-фактор 1.6x = 1600 mm еквивалент…

Първият път, когато видях снимката, направо ми спря дъхът - мислех, че е снимано с телескоп (публикувам с негово разрешение):

(Ето и снимка в по-близък план — като я гледам, си мисля, че още малко zoom и ще мога да видя американското знаме на Луната, там, където беше кацнал Apollo 11 преди близо 38 години:-)

* * *

Винаги съм си мислел, че снимки в близък план на Луната и на други планети от Слънчевата система, правени от Земята, могат да се получат само с помощта на телескоп и фотоапарат… След като видях тези две снимки миналата година, вече знам, че и фотоапарат е достатъчен + невероятен телеобектив + …много желание:)))

PS Повече снимки на Ники Стайков може да намерите на неговия личен сайт за фотография: www.all4mypics.com.

Докато Йовко днес описва новите модели на Nikon - D3 & D300 (и то в такива ярки краски, че дори на не-Никонец като мен му се прииска веднага да се сдобие, ако може и с двата едновременно;-), аз случайно попаднах на следния артикул в Amazon.com, предназначен за фотоапарата от среден DSLR-like клас, Canon IS S2/S3/S5 (Canon S5: $380; а пък приставката за воайори в момента не е в наличност, хм…):

Какво прави това чудо? Ето, накратко из описанието на производителя (преводът е несъвършен, моля да ме извините):

Насочете фотоапарата си в една посока и снимайте в другата с тази приставка. Този обектив ще ви позволи да снимате под прав ъгъл на посоката, в която изглежда, че всъщност снимате. Притежава вграден въртящ се цилиндър, позволяващ настройки на височината. Хората ще си мислят, че снимате в друга посока. Този обектив може да бъде от голяма полза когато снимате на плажа, до басейна и на други публични места. Ще получите ярки, контрастни, недеформирани снимки, а размерите му са подходящи за всякакви фокусни разстояния - от ширикоъгълен до пълен зуум.

Спецификации:

• High quality reflective optics
• Compact, 3 1/2 inches long
• Ultra lightweight
• Made in Japan
• Full 1 year Warranty

Та така… Ето какво са измислили хората за Canon S5 IS и неговите предшественици!

Останах със зейнала уста, след като прочетох описанието… Някой някога да е чувал за нещо по-шантаво от тази джаджа? :-)

Питам се, дали този voyeur обектив не се харчи по-добре от поляризационните филтри и теле-конверторите за Canon?… :-D