Благодарение на Джори, сега успяхме да поекспериментираме с “истински” лентов фотоапарат (Pentax SP1000 + 50mm/F1.8) и изщракахме едно непретенциозно филмче на Kodak.

Това са резултатите — 12 кадъра от лятото… Някои, не много добре фокусирани, други са се получили недобре балансирани… но, това е! :-)

около 40+ години по-късно, това е “внучето” на SP1000: Pentax Optio S50 :)

Цвете…

Паяче на слънце

Рибка (прогони-зли-духове)

Casio (вечният дизайн;-)

А това май съм аз! ;) (Ани направи портрета)

И пак аз! ;) (Ани направи портрета)

The Lonely Cyclist

До преди това лято — най-хубавата бира по морето! А сега… не ми се говори! (Каменица/AB InBev, не ви ли е срам?)

Портрет на котарак

Портрет на Ани (на Иракли)

Морето…

Иракли…

Интересно е да се снима на лента… Магическото “щрак” на затвора, превъртането на лентата, налучкването на експозицията (светломера на фотоапарата не работеше, за съжалаление)… Усещането беше странно, интересно, добре забравено… (Може би ще повторим някой ден?)

Fun fact: преди същият фотоапарат е бил на Йовко! ;-)

UPDATE: 13-ти кадър добавих, още един потрет… :)

Видеото, което е направил (докато е дебнел “жертвата си”) е още по-интересно:

( http://www.youtube.com/watch?v=OR702gMuEsw )

Врабчовата кукумявка е изключително рядък вид. Ники е снимал с Canon 7D + 500mm/F4 + конвертори (TL: 2240 mm!).

Не само снимката, но и HD видеото на Canon’а си го бива. Е, и търпението на Ники — доколкото разбрах, сума ти дни и часове се е подготвял и дебнел за подобен кадър на рядката птица…

…изглежда интересна.

Напомням си:

да прегледам някои от ресурсите там по-късно! ;)

Първо място:

Второ място:

Ники, честито! :-)

PS Снимките са ©2009, Николай Стайков, и са използвани в умален вид тук с разрешението на автора.

Централна гара, София:

Околностите на Своге:

Обичам пролетта, пробуждащата се природа, цветята, пролетната яркозелена трева, релсите, отиващи в далечината…

Хубаво е с приятели, на приключение! :-) Надявам се тази година да имаме повече време да прекарваме извън големия град, и повече в планината и на морето!

Но днес се присетих, че преди около 2 седмици Йовко обяви конкурс на SimpleStudio — “Краят на лятото”. Ще ми се да участвам с няколко есенни снимки, но ще видим… дали ще успея да подбера и изпратя навреме три от тях.

Междувременно, приканвам и други възможни желаещи да участват в конкурса! :-)

Ето и правилата, надлежно преписани от първоизточника:

• Всеки участник може да изпрати до три снимки в .jpg формат с дължина по дългата страна 700 пиксела.
• Снимките трябва да бъдат изпратени по електронна поща на адрес contest{аt}simplestudio.org, до края на месец октомври 2008.
• Могат да бъдат изпращани снимки, само лично от техните автори.
• Темата на конкурса не следва да ограничава жанра на фотосите — могат да участват всякакъв тип фотографии — цветни, черно-бели, пейзаж, портрет и т.н.
• Могат да участват и фотоси, създадени с филмова техника, за които обаче важи същото първо условие [дължина по дългата страна 700 px].
• Авторите на снимките с изпращането им трябва да декларират, че са съгласни те да бъдат публикувани под Creative Commons – Признание – Без производни.
• Ще бъде отличена само една снимка — нейният автор ще получи тениска на SimpleStudio и книгата на Майкъл Фрийман “Пейзаж и природа”. Ако снимката е създадена с камера Nikon ще бъде отличена и с оригинална значка на фирмата от клуб Nikon.
• Всички изпратени за конкурса снимки ще бъдат публикувани в отделна галерия на този сайт.
• Екипът на SimpleStudio също може да участва с фотоси, но няма право на награда.

Може да подпомогнете начинанието и като спонсорирате наградния фонд. За момента, освен тениската на SimpleStudio и книгата на Майкъл Фрийман, фондът на конкурса включва и бурканче с мариновани есенни гъби;-) Всякакви други идеи и помощ са добре дошли!

Успех на участниците, които се престрашат да пратят своите шедьоври до 31-ви октомври! И разпространете мълвата, ако имате възможност! :-)

UPDATE (2008/11/01): Вчера крайният срок за пращане на снимки приключи, аз успях малко преди това да пратя моите три:) А, и научих, че авторът на спечелилата снимка ще получи и допълнителна награда — разпечатване на кадъра си (или друг негов кадър по избор) до формат 60х40 във фирма Атера!:-)

Един Canon 350D в подходящите ръце, в подходящия момент, чудеса прави! ;-)

На 5 юни, четвъртък, Световният ден на околната среда, в 18:30 часа в градинката между Ректората на Софийския университет и Народното събрание в София ще бъдат официално открити изложбите “Чиста и свята Рила” и “Земята отдолу”. Инициативата е на Граждани за Рила & ЕС “За Земята”. Национално музикално училище “Любомир Пипков” подкрепя изложбата и кампанията за Рила.

Първата изложба ни води в Рила, погледната през обективa на хората, търсели красивото в един свят на бистри води, небеса и върхове, опитвали се да уловят магичния дух на Планината, във вида, в който всички ние искаме някой ден да я покажем на децата ни.

Снимките от изложбата “Земята отдолу” са събрали на едно място най-наболелите проблеми на околната среда на нашия дом — Балканите — заснети от млади хора, търсещи промяната, тук и сега. Изложбата ще бъде открита от детска вокална група “Мечо пух”.

Софиянци и гости на столицата ще могат да посетят изложбата между 5 и 10 юни, след което изложбата ще обиколи 10 града в страната. В момента изложбата за Рила радва варненци.

Мисля да отида, а и обичам Рила толкова много, ще ми е интересно да видя, как изглежда тази планина през погледа на някой друг… :)

(източник: http://forthenature.org/news/396)

1. Ще започнете да виждате света различно — с фотоапарат в джоба или раницата, ще откриете, че търсите възможности за неговото използване, и когато започнете да гледате на света по този начин, ще установите, че го виждате различно.

2. Ще правите повече снимки (което е очевидно), но и не само това — като страничен резултат вие ще подобрите вашите шансове да направите някоя наистина добра снимка!

3. Ще бъде по-вероятно да спрете да снимате в ‘Auto’ режим — колкото повече ползвате вашия фотоапарат и виждате резултатите, толкова повече ще ви се прииска да излезете от ограниченията на автоматичните (“лесните”) режими, за да се научите да използвате пълния потенциал на фотоапарата.

4. Ще се научите вашия фотоапарат по-добре — колкото повече го използвате, толкова по-запознати ще сте с него и неговите възможности. Открих, че след интензивна седмица на снимане, за мен смяната на настройките се превръща във “втора природа” и става много по-бързо.

5. Ще пропуснете по-малко ‘Kodak моменти’ — просто не си представяте, колко много фотографски възможности вие изпускате, докато не започнете да носите навсякъде вашия фотоапарат. Макар и да вярвам, че не бива да разчитаме на фотографията, за да “създаваме” спомени, мисля, че снимките са един чудесен помощник, който ни помага да си припомняме истории и да се радваме на живота.

Изображенията са полезни за душата — не пропускайте възможността да ги създавате през 2008.

Бъдете с вашия фотоапарат навсякъде!

Толкова ми хареса, когато го прочетох, че ми се прииска да закача на стената този текст! :-)

Аз все повече се отдалечавам от “full auto” режима на снимане и се приближавам към “manual”; предполагам, един ден ще направя и стъпката ‘DSLR’, но засега ми стига това, да снимам, да чета, да се уча… и да нося (почти) навсякъде моя малък нов Canon S5! :-)

(Когато намеря малко време, ще напиша и малко по-подробен пост за новия ни Canon; а старият верен другар, Pentax Optio S40, видял какви ли не гледки по света за последните 3 години, май скоро го очаква заслужена “пенсия”:-)

____________
(*) Автор: Darren Rowse
Публикувано в DPS: 5 Reasons to Take Your Camera Everywhere in 2008
Снимка: carlosiuis (CC)

А на вас случвало ли ви се е (без причина) някой да ви забрани да снимате нещо?

Терористи ли сме наистина тези, които снимаме с дигитален фотоапарат, по-голям от мобилен телефон? Заслужаваме ли повече подозрения за връзки с терористи от останалите хора, които снимат с любимия си телефон Nokia или с Canon IXUS с размери 8 на 5 сантиметра? Само размерът на обектива ли има значение? :-)

Е, тогава може би един от най-големите “терористи”, които аз познавам, е този на снимката тук (има си и личен блог);-D

Шегата настрана, колко пъти си спомням, че е имало проблем да си направя, дори и любителска снимка, някъде.

Веднъж в самолет на Bulgaria Air ми забраниха да снимам облаците отвън (??), веднъж стюардеса на Alitalia ми направи подобна забележка. Защо? “Забранено е да се снима”. Защо? Защото ще продам снимката с крилото на самолета и облаците под него на Ал Кайда ли? Хаха:)))

Последния път си спомням, как пазарувах в Picadilly миналата седмица и в една нишичка в стената видях красиво наредени стар часовник и житни класове или нещо подобно; да, и познайте, какво се случи, когато се опитах да снимам нишичката — “забранено е да се снима” — веднага подскочи една служителка в магазина.

Не питах, къде пише, че е забранено…

Но така сме ние, “терористите”-фотографи. Не е лесен животът за нас — толкова много ни пречат да снимаме всевъзможни важни обекти, и да продаваме снимките после на разни подривни организации… :-D

(И говорейки за тероризъм и снимки, може да се сетите и за още безброй глупости, свързани с тази напоследък модна тема — примерно, забраната да носите течности в самолетите или пък идеята да се забрани превозването на Li-Ion батерии в Щатите — питайте SafeTravelDotGov, колко всъщност са опасни литиево-йонните батерии — явно по-опасни дори от експлозивите C4!:-)

И не само за фотографите и снимането на публични места става въпрос — това е само малка част от картината…

Напоследък във връзка с магическите думи “сигурност” и “заплаха от терористични актове” все повече намаляват правата и свободите на обикновените граждани, и то най-вече в “цивилизованите” страни — Европа (ЕС) и САЩ. Лични карти и паспорти с чипове, които да съдържат отпечатъците от пръстите на собственика (в ЕС, България), опити да се въведе следене на една определена част от трафика в Интернет за всички граждани (в ЕС, България — макар че в някои държави тази директива не беше призната), подслушване на телефони без разрешение от съда (у нас), видеонаблюдение на почти 100% от обществените места (в UK, но и не само — в Обединеното кралство на 14 жители се пада по една CCTV камера!), ограниченията за багажа в самолетите, и други…

Печели ли нещо обикновеният човек от всички тези “мерки за сигурност” — възможността да бъде подслушван, следен, записван на видео, да бъдат свалени неговите отпечатъци от пръсти, да не може да занесе със себе си в самолета бутилка с 250 ml вода и да не може да снима в метрото или на улицата? Не мисля…

И макар че уж ставаме все по-свободни с всеки изминал ден, опитайте да извадите фотоапарат на по-малко от 50 метра от американското посолство в София и наблюдавайте, какво ще стане…