optimiced | bg

Седя си вкъщи, от събота имам ужасен грип, качих температура, болки в гърлото, после хрема, кашлица, главоболие, всичко накуп…

Вчера почти не можах да поспя през нощта… :-(

Иначе, грипът засега се чувства добре, благодаря, благодаря! :-) (Аз — не толкова…) Боря го с какво ли не, но не се предава, засега…

Нямам сили да пиша, а и се чувствам тотално изстиснат (това — отделно от грипа). В момента зяпам ей-тез вълнички…

…и си спомням, колко хубаво беше на морето, това лято (вярно, за кратко, но пък с най-добрите приятели;-)

Пак ми се ходи на море, на планина, на почивка…

* * *

Последните седмици, се преуморих, работа, работа, работа, кафе, кафе, кафе, пак работа, работа… Накрая, малко преди да поставя последните точки над “i”-тата, батериите свършиха, и първия вирус, дето ме срещна, ме повали със страшна сила… Просто силите ми бяха свършили…

Някои може да си спомнят моя оптимистичен постинг за промяната… Оттогава изминаха близо два месеца. Разчитах, че мога да напусна спокойно старата си работа за един месец, но не се получи, а и накрая, ми бе поставен ултиматум — или ще свърша един голям проект, почти сам, в рамките на почти невъзможен срок, или няма да мога да си тръгна в рамките на по-малко от три месеца (приятелски съвет: ако някога подписвате договор, никога, ама никога не се съгласявайте на клауза за предизвестие за срок за напускане, по-голям от 1 месец; независимо какво ви обещават или с какво ви плашат! но човек се учи от грешките си, нали…;-). Е, няма как, от началото на октомври до днес отметнах количество работа, което нормално бих свършил за около 2 месеца.

Резултатът?

1) Почти 99% завършени ангажименти, към бившия ми работодател,
2) Почти празна банкова сметка (да, overtime или overwork, няма значение…),
3) И ужасна преумора…

Но от днес вече не съм официално на работа! :-)

Е, да, имам още 1-2 дребни неща за довършване (закъснели заради внезапния грип), имаме да разменяме разни документи, но това е, в общи линии…

Предполага се, че скоро ще съм съвсем свободен — да избирам нов Път… Но първо — да оздравея! После? После ще видим. Имам само идеи и мечти — а, както е добре известно, това хич не е достатъчно, за да може човек да си плаща редовно наема, храната, лекарствата, сметките и… почивките на Хаваите;-)

Все още не знам, какво ще правя, и затова ми е малко неспокойно. Но в едно съм сигурен — толкова много съм се нагледал на (лош) мениджмънт, в последните месеци, че не искам и да чувам думата “мениджър” в близките седмици (ако може, и месеци)! Също и не искам да виждам лъскави (или не толкова лъскави) офиси, луминесцентно осветление, 9-18 (Mon-Fri), работни срещи (staff meetings, по нашенски;-), служебни мейли, Re: Re: на служебните мейли, планове, проекти, задачи и ненужни XLS таблици…

Ще се радвам да виждам повече слънце и облаци през деня, да мога да творя свободно, да използвам уменията си (уеб/графичен дизайн, HTML/CSS, WordPress…) с удоволствие, да мога да управлявам времето си, както е удобно на мен, да мога рисувам, пиша (и понякога снимам)… Искам и да създам един съвсем нов и оригинален дизайн на моя собствен сайт и блог… Ще се радвам и да мога да си почивам повече и по-пълноценно, но…

…всичко това е в сферата на мечтите. Засега реалността е, че не съм на работа (съответно, и нямам вече редовен, макар и малък, paycheck), и че сметките вече се трупат. Отделно, някак трябва да се справя и с болестта и с хроничната преумора от последните седмици… Май ще трябва да си устроя един малък brainstorming на самия себе си;-)

Така или иначе, времето за промяна беше дошло, и осъзнавам, че дори съм малко закъснял… Но нали казват — “По-добре късно, отколкото още по-късно!” — да видим, дали ще успея…

На този ден, преди точно четири години, бяхме за първи път на Рилските езера с Ани.

Оттогава, всяка година, се стараем да отидем да видим Рила и Езерата около тази дата.

(снимката е от миналата ни разходка до Седемте езера, първи октомври 2007, 2:30 следобяд)

Днес, за съжаление, за първи път не е така. Аз бях “заключен” цял ден в един офис, правейки 6 неща едновременно на три компютъра (два лаптопа, един desktop), а пък Ани беше “заключена” в приключването на поредния брой на списанието .net — сигурен съм, че тя правеше поне 12 неща по същото време; и двамата нямахме дори и една свободна минутка за нищо друго, освен работа, да не говорим за евентуално пътуване за 1-2 дни до Рила…

(Е, не е толкова страшно. Надявам се до петък вечерта да успеем да приключим работата, и поне уикенда да успеем да избягаме за малко. Дали ще успеем, не знам, но нали надеждата крепяла човека…)

Седемте езера са вълшебно място.

(това е езерото “Бъбрека”, а снимката е от по-миналата ни разходка, 3-ти октомври 2006, макар че я публикувах около година по-късно)

За мен, това място високо в планината, е свързано с много и хубави спомени, и се надявам и да е свързано и с много и хубави приключения и разходки и в бъдещето… :-)

Не мога да пиша или разказвам повече… Затова сега спирам да “ловя” тайно WiFi мрежи, натискам бутона Publish, и се отделям за малко от ThinkPad-а… Време е за свещи, и стар Мавруд… :-)

Уважаеми мои читатели — не се стряскайте от заглавието, моля!

Диктатура наистина ще има, но само в моя блог. Считано от днес, от лек поддръжник на режима, се превръщам в едноличен зъл диктатор.

Официално обявявам следните правила на “режима”:

(more…)

…когато работата е много, а почивката — малко…

…когато си преуморен и нещата “не вървят”…

…когато пожълтелите листа започнат своя бавен танц към земята…

…винаги е добре да отвориш някоя папка със снимки от морето и да си припомниш, че някъде там, далеч, има мамеща морска вода (и мек топъл пясък) — и тя е там, и само те чака отново да се завърнеш при нея, в уютната й прегръдка…

(снимката е от Бургас, от това лято (2008/07/22); а малките точици в далечината сме ние с Ани;-)

Хм, това е постинг малко встрани от всички теми, по които обичайно пиша…

Накратко:

Редовните ми читатели знаят, че в страниците на блога (е, не на всички, но на повечето) имам малки текстови блокове рекламки — Google Ad-Sense.

Не разчитам на милиони от тях (показвам ги от около година и нещо), но бих се радвал, ако в един момент поне подпомогнат малко разходите ми по хостинга.

Хм. И така, от известно време взех да забелязвам някои дни, когато Ad-Sense регистрира необичайно много кликвания. А, както знаете, Ad-Sense отчита печалбата за Ad-Sense publisher’ите именно като брои кликванията и кои точно рекламки са кликнати.

ОК. Има някакъв проблем. Имам подозрения, че някой познат или непознат, в определен момент зарежда моя блог и старателно кликва на поне 10-20 текстови рекламни линка.

(more…)

…time for a change! :-)

Време е за промяна…

(Тази картичка получих миналата Коледа от моя сегашен работодател.)

И мисля, че достатъчно отлагах;-)

Днес подадох заявлението ми за напускане. Живот и здраве, след един месец ще съм свободен човек…

Какво ще правя след това? Не знам.

Единственото нещо, в което съм сигурен, е, че не искам (за момента поне) да имам:
1) шеф/мениджър,
2) постоянно работно време,
3) офис на компанията, в който трябва да съм в определени часове в определени дни (примерно, 9-18h, понеделник до петък).

И единственото друго нещо, в което съм сигурен, е че искам свободата си. Сега.

Искам да пътувам, снимам, пиша, създавам красиви дизайни…

Може би ще стана freelancer. А може би ще умра от глад;-)

Така или иначе, ще съм опитал да съм свободен. А това не е малко.

И животът е кратък, нали? Значи е време за промяна! :-)

PS @Ани: my little present for you on the 1st of September! ;-)

Хайде и аз да подам едно рамо на Слави, в неговата кампания “Спаси дете, спаси куче!”

Можете ли да устоите на тези погледи? ;-)

Включете се в кампанията и вие, разпространете новината — а ако можете, вземете си кученце (спасете дете)! :-)

Вчера една българска онлайн медия публикува материал, в който с изненада открих, че е използвана моя авторска снимка, в разрез с лиценза, под който е публикувам съдържанието в optimiced.com.

Пратих им едно съвсем любезно писмо късно вечерта, като ги уведомих за този факт, и че не ми е приятно моя снимка да се ползва за комерсиална цел без мое разрешение, при това без да бъда попитан за това. Не очаквах и кой знае каква реакция — все пак, всички знаем за случая “Еленко vs. 24 часа” и още безброй примери за нагли кражби (“Автор/Източник: Интернет” да ви е познато?).

Представете си удивлението ми, когато тази сутрин получих любезен мейл от редакцията на тази медия, в който ме уведомяваха, че снимката ми е изтрита от статията и че те се извиняват за недоразумението!

Почти се чудя, дали да ги похваля публично за бързата и откровено точна реакция… :-)

Всеки се случва да греши. Но малцина са тези, които си признават и бързат да поправят грешките си (а не чакат нещата да отидат твърде далеч, да станат публични, и дори да се стигне до съд по въпроса за авторските права).

Някой ден медиите в България ще станат истински, вярвам го! За момента, само някои се справят; и е много приятно, когато от вестник “Капитал” ти се обадят, за да поискат да публикуват част от твой материал с твое разрешение, или някоя медия веднага реагира на твое писмо, в което ги уведомяваш, че твоя снимка е използвана в разрез със CC.

Има надежда! :-)

Някой ден (скоро?) ще се върна към писането на сериозни (и не толкова сериозни) неща…

Накратко: Все още съм жив, но нямам настроение да пиша…

Преди близо месец, един добър четирикрак приятел ни напусна, въпреки усилията ни да го спасим. Беше тежък момент за нас. Знам, че Фродо заслужава няколко реда и поне една снимка в моя онлайн дневник, но… думите не идват. Глупаво, нали? А искам да разкажа толкова много неща…

Нищо. Може би някой друг път.

* * *

(more…)

Животът ми нещо се разбърка и обърка напоследък. Това е и една от причините да не пиша… а също и една от причините за нежеланието ми да пиша…

Първо, внезапно и безпричинно се повреди главният харддиск на домашния ни компютър (хардуерна повреда, от най-лошите — блок магнитни глави). Да, да, знам… Backup! Е, имахме backup на друг диск, но на възраст 6-8 седмици, което до голяма степен го обезсмисля…

(Между другото, ако случайно сте притежател на следния модел харддиск:
Seagate Barracuda 7200.9, 250 GB, 7200 rpm, PATA интерфейс, със site code: WU и ST: 3250624A, и в момента обмисляте варианта да направите upgrade до някой 500GB-1TB модел, оставете коментар тук, може да се споразумеем да го закупя от вас на прилична цена! Причината? Ако намеря такъв диск, има някакъв шанс да възстановим част от данните от нашия…)

След тази беда последва и втора — любимото ни куче Фродо се разболя внезапно и тежко. Наш верен приятел от повече от 10 години, в момента Фродо се бори със сериозни проблеми с черния дроб, стомаха, бъбреците и белите дробове. От неделя сме на системи, всеки ден — в началото веднъж на ден, а от днес по два пъти на ден, поне по два часа. Стискаме палци и се надяваме Небето да отложи малко неговия срок…

Фродо е много умен и послушен. В клиниката се държи като човек, търпеливо понася системите, прегледите, инжекциите… Само ме гледа със своите умни, добри очи, и сякаш разбира… Като го гледам, на моменти ми се доревава, защото много го обичам и не знам, ще се справим ли…

Трето и последно, работата малко ме преумори… Всъщност, много. Трудно се събуждам сутрин, не спя спокойно… Самата работа не е толкова натоварваща, а по-скоро започва да ми се вижда безсмислена, без визия… Обичам да творя, да измислям хубави, изчистени дизайни за Web, обичам да рисувам с Fireworks и да пиша после семантичен XHTML+CSS, обичам да намирам време за експерименти и четене на интересни статии за CSS и графичен дизайн, но се улавям, че време не намирам, а креативността ми спада все повече в последните дни. Това не ми харесва…

* * *

Ако все още има читатели, които да зареждат www.optimiced.com от време на време в браузъра, се надявам горните 3 абзаца да са достатъчни, за да ги убедят, че все още съм жив… макар и се опитвам да се справя с много проблеми накуп… Wish me luck!