Не се получи. Експериментът беше относително успешен за 6 месеца, след това приключи. Щях дори да блогвам за промените, преди има-няма 10-11 месеца, бях си го намислил, но така и не стигнах до това. Разбрах, че работата в офис както ти дава много, така и много повече ти отнема. Лишава те от креативност, често те потиска, кара те да забравиш за слънцето навън (или за снега, или дъжда, или вятъра), и, последно, те кара да вярваш, че няма значение кой си и какво правиш, тъй като (на теория) всеки на твое място би могъл да върши същата работа… So what’s the point?

Сега се радвам, че опитът не се получи, тъй като след това се отвориха други възможности…

Няма да си давам около-новогодишни обещания, тъй като не си падам по тях. Само стискам палци и 2012 да е хубава година (в персонален план), да е година на промени, динамична, с повече приключения, повече пътувания, повече срещи с приятели, и… не само. :-)

Half of the mice were allowed to run on a wheel for 45 minutes three times a week, beginning at 3 months. These rodent runners were required to maintain a fairly brisk pace, Dr. Tarnopolsky said: “It was about like a person running a 50- or 55-minute 10K.” (A 10K race is 6.2 miles.) The mice continued this regimen for five months.

At 8 months, when their sedentary lab mates were bald, frail and dying, the running rats remained youthful. They had full pelts of dark fur, no salt-and-pepper shadings. They also had maintained almost all of their muscle mass and brain volume. Their gonads were normal, as were their hearts. They could balance on narrow rods, the showoffs.

Което ми напомни, че понеже не съм уверен в научността на диетата на бира и сладолед, а и не съм чак пък такъв некъсметлия, може би е време да се захвана с малко фитнес и повече разходки в парка (с колело или пеша)… Че съм забелязал, килограмите лесно се лепят, трудно се отлепят (и особено зимата)… Само с работа, компютри, седене на стол или диван, и качествена храна и напитки не може! :)

(cc илюстрация на Ани)

Тъй. Идеите са хубаво нещо, да видим как ще започнем… :)

* * *

Днес на обяд излязох на малка разходка, да си проветря главата от CSS/HTML. А и много ме болеше кракът (не знам, защо — може би нещо възпален мускул или сухожилие?) и си помислих, че една малка разходка може да бъде по-полезна от това да седя неподвижно 9 часа на едно място.

Бях решил да се поразходя в парка, без причина. (Обяда така и така ми беше готов, два чудесни големи сандвича, които ме чакаха в офиса.)

На влизане в парка, минах покрай една баба. Беше много възрастна. Продаваше цветя, седнала на пейка. Цветята може би бяха от градината й, а може би бяха събрани от самия парк; това няма значение сега…

Подминах я, но на връщане си мислех да видя, какви са точно цветята.

Поразходих се двайсетина минутки и на връщане пак минах покрай нея. Този път се поспрях, и си харесах едно малко букетче. Нищо особено, но беше красиво и миришеше хубаво. Оставих й 4 лв. Тя буквално се разтрепера, каза, колко много пари съм й бил оставил (?) и за малко да се разплаче. Искрено.

Вървях бързо, но някак не можех да забравя погледа й.

Минах през “Фантастико” да си напазарувам дребни неща и… Не знам, хрумна ми да й купя малко храна и да се върна да я оставя. Бързах, но не чак толкова.

След малко влязох в парка отново. Тя още беше там, продаваше цветя. Попадох й торбичката, казах, че съм й купил малко ядене.

В очите й се появиха сълзи. Не се преструваше. Не се и опитваше. Не просеше, просто продаваше цветя в парка.

Нещо ми подсказа, че може да не е виждала скоро нормална храна.

Тръгнах си, със свито сърце — тя се опитваше да ми подари още един букет, но й казах, да го предложи на някой друг. Аз си имах един вече и той си беше прекрасен.

Не бях направил кой знае колко, но не можех да направя повече…

Пред очите си виждах сълзите й — на благодарност. За торбичка с две кисели млека, три банана и бучка сирене. Странно, нали?

Имам си сега букетче, което мисля да подаря на molif-чето. Най-скъпия букет, който може би някога съм й подарявал… Платен със сълзите на баба (и една моя)…

Между другото, на връщане, кракът все още ме болеше, но за 15 минути бях съвсем забравил за него…

EDIT (2011/Jun/06): Наскоро като се разхождахме с Ани, пак видях тази баба, в същия район. Ани каза, че я познава и че е “професионалист” (каквото и да значи това). Въпреки това, не съжалявам, че й купих малко храна тогава. За да е там, и да се опитва да продава цветя (може би набрани в парка), явно нещата не са добре за нея…

(не знам, кой е художникът…)

По принцип:
1. Без.па.рич.ие,
2. Недоспиване, непочиване,
== you look in the mirror reee-e-e-el bad!

Толкоз мъдрости от мен тази сутрин… :-)

PS Бонус-мъдрост: Идеята на Крокодила да не се спи по няколко дни подред с цел повече работа и пестене на време е точно обратното на мъдра! Гарантирам! ;)

— Това… това не е кристал, Ричи. Това са идеи! Приличат на паяжина — така са свързани помежду си!
— Разкажи ми ги.
— Те не са в думи — каза тя. — Май трябва сам, според собствените си възможности, да ги облечеш в някакви думи.
— Какви думи би използвала? Опитай се да го предадеш с думи.
— О, погледни това! — възкликна тя захласнато.
— Разказвай, моля ти се — настоях аз.
— Добре, ще се опитам. Тя е за това… колко трудно е да направим правилния избор и колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили… и че ние наистина знаем кое е най-доброто!

(из “Едно” на Ричард Бах, via #)

Искам да следвам мечтите си, и се замислям именно за това колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили… и че ние наистина знаем кое е най-доброто.

Дълбоко вярвам, че ние наистина знаем, но често забравяме…

Може би е само теория, може би е погрешна, но (за момента) продължавам упорито да търся. И продължавам упорито да не си търся “постоянна работа от 9 до 18″ — ако е лудост, предполагам, е временна… или докато не намеря the best idea, ever! ;-)

[...] …колко трудно е да направим правилния избор и колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили… и че ние наистина знаем кое е най-доброто!

[...] Лошите неща не са най-лошото. което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи НИЩО!

[...] Ние можем да намираме оправдания или да имаме здраве, любов, дълголетие, знание, приключения. пари, щастие. Ние определяме живота си със силата на нашия избор.

[...] …както звездите, кометите и планетите притеглят към себе си космическия прах — казваше Аткин на Лесли, щастлив да говори на човек, тъй възхитен от работата му, — така и ние сме център на мисли и привличаме идеи с всякакъв размер и тегло, от проблясъци на интуиция до цели системи, толкова сложни, че за изучаването им е нужен цял живот.

(—Ричард Бах, “Едно”)

Бях позабравил и мечтите си тези дни, когато един изключително тежък грип ме повали, а после и усложненията след него разбиха здравето ми на пух и прах.

Започвам да си припомням, колко е хубаво да се разходиш навън; да изпиеш чаша ароматно кафе сутрин; да видиш слънцето и да усетиш вятъра; да започнеш да изпитваш глад; да нямаш непрекъснато висока температура; и да усетиш, че отново си способен да започнеш да се връщаш към нещата, които си изоставил преди болестта да те повали…

Имам немалко творческа работа планирана за този месец. И се надявам да се справя. И се надявам да оздравея, и отново да мога да се кача високо в планината с Ани, да видя познати пътечки, камъчета и дървета… :)))

PS Мислех и да публикувам няколко снимки тук, от октомври 2006, когато бутилка френско шампанско видя най-високото езеро от Седемте Рилски езера, но май ще го направя друг път:)

Е, нищо. Поне ще опитам да проверя, дали е възможно да се пише CSS код и да се рисува с Fireworks от легнало положение (че съм обещал да завърша един малък проект днес)… Оти си спомням на Вуте “Копам седнал, че пробвах легнал, ма не става” та я да видим сега… :-)

…И навън вали, а на мен ми е едно слънчевко такова, отвътре, че съм с нов оранжевичък sweatshirt (порарък от Ани днес;-) …остава само и да оздравея! (Пътува ми се, мечтае ми се…)

Май научих последен, но изглежда, че доставките на природен газ от Русия за цяла Европа в момента са замразени (буквално;-) — това включва и България. Кой крив и кой прав май не ме интересува (Украйна и Русия нещо се карат), но важното е, че вкъщи е малко по-студено от обичайното и сега трябва да мислим, дали да се опитаме да залепим и уплътним прозорците още по-добре, да си направим огнище в ъгъла на стаята, или някаква комбинация от тези възможни мерки…

Като се замисля, положението вкъщи (където в момента е и домашният ни “офис”, понеже се опитвам да правя първи стъпки във freelancer’ството — или поне отчаяно се опитвам да не позволя в близко време някой да ме наеме, за да седя по цял ден в някакъв сив офис, и да слушам “мениджърите” да ми обясняват, колко съм зле;-) не е чак толкова плачевно — ако бяхме на газ, вероятно отдавна да сме се вкочанили от студ, както е било положението при Крокодила вчера…

Междувременно, чух и че президентът искал да включим някакви стари блокове от АЕЦ “Козлодуй” (във връзка с газовата криза), които, както знаете, са затворени по договорка с Европейския съюз. Всъщност, не искал да ги включим, а да ги “рестартираме” — надявам се, той добре разбира разликата между “включвам” и “рестартирам”, или пък се надявам, че той сам не може да натисне голямото червено копче ‘REBOOT‘ в атомната електроцентрала, хехе ;-)

На 14-ти януари пък се готви голям протест пред Парламента — протест, отложен с близо месец, заради дългата почивка на депутатите, които решиха да се самовъзнаградят с 3-4 седмици Коледна ваканция…

“Датата, на която депутатите се връщат от едномесечна коледна ваканция, ние, българите ще бъдем пред парламента, за да им покажем, че ни пука, че не спим и че няма да ги търпим!!!” е само един от призивите, които се разпространяват в интернет пространството.

(цитат: semkiibonbonki.blogspot.com/2009/01/14.html)

Честно казано, омръзнало ми е от протести вече, все трябва да протестираме за нещо, за да живеем нормално — трябва да скачаме по улици и площади, за да спасим Странджа, Рила, Иракли, трябва да протестираме, за да искаме (право)съдието да работи, трябва да скачаме, за да гоним някакви глупави политици от управлението — но пък като изгоним едните политици, идват други, и, честно казано, не виждам голяма разлика, освен че Кризата се разпростира… Дано поне строителството на брега на морето и в планините позамре, покрай тази криза, та поне и някакви ползи да имаме от нея, не само вреди! :-)

А, и честита нова 2009 година на всички! Ние я започваме с доста приключения — без официална работа, без пари, с много надежди… :-)

Ще ми се и да спомена, съвсем мимоходом, че преди две години точно, започнаха съществуванието си www.optimiced.com и www.molif.com — за съжаление, не можем да ги зарадваме с редизайн, за втория им рожден ден, но се надявам поне да има достатъчно за четене и разглеждане през тази година… А може би и редизайн ще има скоро, но нека първо подобрим отоплението вкъщи, че иначе ще ни се наложи да седим с по 5 одеяла през деня или пък да режем мебелите и да ги горим, за да се стоплим, което, съгласете не, не е много приятна перспектива… :-)

(Happy New Year 2009 & Merry Crisis, както се вика по-новому!:)

Аз пък отивам да направя кафе и чай, преди да са ни спряли водата и тока…:-) (в краен случай, лаптопът ще издържи около 3 часа на батерия, плюс още един, и ако се наложи, с 3G/GPRS картата ще предаваме ще twitt’ваме до последно от района на бедствието София… или поне докато не замръзнем… :-D

[UPDATE @ 9:40] Знаех си, че и магическата дума “режим” ще бъде използвана рано или късно! Засега не бил истински режим на парното и тока, само частичен — парното ще работи, колкото тръбите да не замръзнат, осветление ще има, колкото да не падат самолети върху града, и т.н., а пък ние можем да си припомним младините и социализма, когато все нещо нямаше — я ток, я вода, я купони за кашкавал и олио се раздаваха… Ако не ми беше толкова студено вече, щях да се смея сигурно… Все пак, утешително е, че този път не сме само ние баламите, ами цяла Европа мръзне… ;-)

И понеже е добре да отбележа и аз поне една публикация този месец (признавам, тези дни занемарих блога, twitter и какво ли още не..) реших, по идея на Ани, да публикувам ето този мъдрец, направен от мен наскоро, от някакъв оризен или царевичен чипс (не съм сигурен, от какво точно, batpep да каже;-)

Нещо не ми се пише. Не че нямам какво да кажа, или не че нямам за какво да пиша, но… не ми се пише. Понякога, думите просто не идват. Оттам и малката пауза… Добре, че Ани реши да публикува една красива медена къщичка днес, та малко да ме амбицира и мен, да драсна два реда и да си покажа мъдреца на целия свят;-)

Тази година — 2008 — беше (и все още е, или поне до утре ще е така) една година на промени.

Аз доброволно напуснах моята работа, на която посветих последните 48 месеца от моя живот. Реших, че имам нужда от време за размисъл и потърся нови идеи за бъдещето ми (ни)… И какво искам да правя наистина. И какво ме прави щастлив. It’s not only the paychek, you know…

Ани намери една прекрасна работа през пролетта на тази година. Но от първи януари 2009, вече не е на работа и тя.

Имаме нужда от малко време за нас. И от малко време, за да преосмислим малко от миналото, настоящето и бъдещето.

Пожелавам на всички мои читатели само едно — да мечтаят!

“Дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината.”

(asktisho.wordpress.com/2008/12/30/hny/)

Мечтайте! Животът е кратък, не си струва да го губите в страхове и съмнения…

Мечтайте!

:-)

PS Това е може би последният пост за тази година в optimiced.com… ;-)