Archive for the 'Лични' Category

30 days later

Saturday, April 20th, 2013

Личното ми пречистване приключва днес, съвсем малко повече от 30 дни по-късно.

Докато пиша тези редове, отпивам от голяма ароматна чаша кафе с мляко и кафява захар.

Ммммммммм! :-)

A cup of coffee and a ThinkPad on the table

Експериментът се оказа 99.99% успешен — не съм пил почти никакво кафе, бира, вино, карибски ром или шотландско уиски за период от около месец. (Само си позволявах чат-пат някакви малки изключения, като глътка кафе, “откраднато” от чашата на приятел, кутийка или две безалкохолна бира, а един път дори опитах 10 ml кубински ром.)

Довечера мисля да пием биричка с приятели на терасата… а кой знае? може и една кубинска пура да изпуша, така както съм тръгнал! :-D

Scribbler корабче

Saturday, August 25th, 2012

A Scribbbbbbler ship

Ани ме зариби и ето — нарисувах корабче! ;-)

Промяна…

Friday, January 6th, 2012

Преди точно година се опитах (отново) да работя в офис…

Change...

Change...

Change...

Не се получи. Експериментът беше относително успешен за 6 месеца, след това приключи. Щях дори да блогвам за промените, преди има-няма 10-11 месеца, бях си го намислил, но така и не стигнах до това. Разбрах, че работата в офис както ти дава много, така и много повече ти отнема. Лишава те от креативност, често те потиска, кара те да забравиш за слънцето навън (или за снега, или дъжда, или вятъра), и, последно, те кара да вярваш, че няма значение кой си и какво правиш, тъй като (на теория) всеки на твое място би могъл да върши същата работа… So what’s the point?

Сега се радвам, че опитът не се получи, тъй като след това се отвориха други възможности…

Change...

Няма да си давам около-новогодишни обещания, тъй като не си падам по тях. Само стискам палци и 2012 да е хубава година (в персонален план), да е година на промени, динамична, с повече приключения, повече пътувания, повече срещи с приятели, и… не само. :-)

Спорт и подмладяване…

Thursday, November 24th, 2011

Едно любопитно изследване доказа, че спортът и физическите упражнения всъщност ни подмладяват (въпреки, тоест, именно благодарение на положените ни усилия); и не само хората, но и животните. (И ползите са си всъщност много повече, разбира се!)

Half of the mice were allowed to run on a wheel for 45 minutes three times a week, beginning at 3 months. These rodent runners were required to maintain a fairly brisk pace, Dr. Tarnopolsky said: “It was about like a person running a 50- or 55-minute 10K.” (A 10K race is 6.2 miles.) The mice continued this regimen for five months.

At 8 months, when their sedentary lab mates were bald, frail and dying, the running rats remained youthful. They had full pelts of dark fur, no salt-and-pepper shadings. They also had maintained almost all of their muscle mass and brain volume. Their gonads were normal, as were their hearts. They could balance on narrow rods, the showoffs.

Което ми напомни, че понеже не съм уверен в научността на диетата на бира и сладолед, а и не съм чак пък такъв некъсметлия, може би е време да се захвана с малко фитнес и повече разходки в парка (с колело или пеша)… Че съм забелязал, килограмите лесно се лепят, трудно се отлепят (и особено зимата)… Само с работа, компютри, седене на стол или диван, и качествена храна и напитки не може! :)

Friday Bunny (by Ani)
(cc илюстрация на Ани)

Тъй. Идеите са хубаво нещо, да видим как ще започнем… :)

Цветята на баба

Monday, April 18th, 2011

Една история. Отне ми пет минути да я напиша. Можех и да не го правя, но исках да си припомня, че не е нужно винаги толкова много да бързаме. И да забравяме да поглеждаме и към света около нас.

* * *

Днес на обяд излязох на малка разходка, да си проветря главата от CSS/HTML. А и много ме болеше кракът (не знам, защо — може би нещо възпален мускул или сухожилие?) и си помислих, че една малка разходка може да бъде по-полезна от това да седя неподвижно 9 часа на едно място.

Бях решил да се поразходя в парка, без причина. (Обяда така и така ми беше готов, два чудесни големи сандвича, които ме чакаха в офиса.)

На влизане в парка, минах покрай една баба. Беше много възрастна. Продаваше цветя, седнала на пейка. Цветята може би бяха от градината й, а може би бяха събрани от самия парк; това няма значение сега…

Подминах я, но на връщане си мислех да видя, какви са точно цветята.

Поразходих се двайсетина минутки и на връщане пак минах покрай нея. Този път се поспрях, и си харесах едно малко букетче. Нищо особено, но беше красиво и миришеше хубаво. Оставих й 4 лв. Тя буквално се разтрепера, каза, колко много пари съм й бил оставил (?) и за малко да се разплаче. Искрено.

Вървях бързо, но някак не можех да забравя погледа й.

цветята на баба

Минах през “Фантастико” да си напазарувам дребни неща и… Не знам, хрумна ми да й купя малко храна и да се върна да я оставя. Бързах, но не чак толкова.

След малко влязох в парка отново. Тя още беше там, продаваше цветя. Попадох й торбичката, казах, че съм й купил малко ядене.

В очите й се появиха сълзи. Не се преструваше. Не се и опитваше. Не просеше, просто продаваше цветя в парка.

Нещо ми подсказа, че може да не е виждала скоро нормална храна.

Тръгнах си, със свито сърце — тя се опитваше да ми подари още един букет, но й казах, да го предложи на някой друг. Аз си имах един вече и той си беше прекрасен.

Не бях направил кой знае колко, но не можех да направя повече…

Пред очите си виждах сълзите й — на благодарност. За торбичка с две кисели млека, три банана и бучка сирене. Странно, нали?

Имам си сега букетче, което мисля да подаря на molif-чето. Най-скъпия букет, който може би някога съм й подарявал… Платен със сълзите на баба (и една моя)…

Между другото, на връщане, кракът все още ме болеше, но за 15 минути бях съвсем забравил за него…

EDIT (2011/Jun/06): Наскоро като се разхождахме с Ани, пак видях тази баба, в същия район. Ани каза, че я познава и че е “професионалист” (каквото и да значи това). Въпреки това, не съжалявам, че й купих малко храна тогава. За да е там, и да се опитва да продава цветя (може би набрани в парка), явно нещата не са добре за нея…

Love is…

Thursday, July 8th, 2010

love is

(не знам, кой е художникът…)

Нещата, които (е мъдро) да избягвам(е)

Wednesday, January 27th, 2010

След полунощ:
1. Две двойни кафета (внезапно предозиране с кофеин!),
2. Четворна доза работа (писане на код) до 3-4 сутринта,
== гарантирано незаспиване до 5 сутринта, въртене в леглото, и внезапно облещване и събуждане още в 7!

По принцип:
1. Без.па.рич.ие,
2. Недоспиване, непочиване,
== you look in the mirror reee-e-e-el bad!

Толкоз мъдрости от мен тази сутрин… :-)

PS Бонус-мъдрост: Идеята на Крокодила да не се спи по няколко дни подред с цел повече работа и пестене на време е точно обратното на мъдра! Гарантирам! ;)

За идеите…

Sunday, March 15th, 2009

— Това… това не е кристал, Ричи. Това са идеи! Приличат на паяжина — така са свързани помежду си!
— Разкажи ми ги.
— Те не са в думи — каза тя. — Май трябва сам, според собствените си възможности, да ги облечеш в някакви думи.
— Какви думи би използвала? Опитай се да го предадеш с думи.
— О, погледни това! — възкликна тя захласнато.
— Разказвай, моля ти се — настоях аз.
— Добре, ще се опитам. Тя е за това… колко трудно е да направим правилния избор и колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили… и че ние наистина знаем кое е най-доброто!

(из “Едно” на Ричард Бах, via #)

Искам да следвам мечтите си, и се замислям именно за това колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили… и че ние наистина знаем кое е най-доброто.

Дълбоко вярвам, че ние наистина знаем, но често забравяме

Може би е само теория, може би е погрешна, но (за момента) продължавам упорито да търся. И продължавам упорито да не си търся “постоянна работа от 9 до 18” — ако е лудост, предполагам, е временна… или докато не намеря the best idea, ever! ;-)

За идеите и мечтите…

Thursday, February 12th, 2009

Бях позабравил хубавите идеи в книгите на Ричард Бах. Една стара публикация в блога на Йовко ми припомни някои от тях:

[…] …колко трудно е да направим правилния избор и колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили… и че ние наистина знаем кое е най-доброто!

[…] Лошите неща не са най-лошото. което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи НИЩО!

[…] Ние можем да намираме оправдания или да имаме здраве, любов, дълголетие, знание, приключения. пари, щастие. Ние определяме живота си със силата на нашия избор.

[…] …както звездите, кометите и планетите притеглят към себе си космическия прах — казваше Аткин на Лесли, щастлив да говори на човек, тъй възхитен от работата му, — така и ние сме център на мисли и привличаме идеи с всякакъв размер и тегло, от проблясъци на интуиция до цели системи, толкова сложни, че за изучаването им е нужен цял живот.

(—Ричард Бах, “Едно”)

Бях позабравил и мечтите си тези дни, когато един изключително тежък грип ме повали, а после и усложненията след него разбиха здравето ми на пух и прах.

Започвам да си припомням, колко е хубаво да се разходиш навън; да изпиеш чаша ароматно кафе сутрин; да видиш слънцето и да усетиш вятъра; да започнеш да изпитваш глад; да нямаш непрекъснато висока температура; и да усетиш, че отново си способен да започнеш да се връщаш към нещата, които си изоставил преди болестта да те повали…

Имам немалко творческа работа планирана за този месец. И се надявам да се справя. И се надявам да оздравея, и отново да мога да се кача високо в планината с Ани, да видя познати пътечки, камъчета и дървета… :)))

PS Мислех и да публикувам няколко снимки тук, от октомври 2006, когато бутилка френско шампанско видя най-високото езеро от Седемте Рилски езера, но май ще го направя друг път:)

Грип

Friday, January 30th, 2009

Вместо да творя красиви дизайни и да се любувам на дъжда (снега?) навън, съм в леглото, покосен от поредния вирус. Мнооого тъпо. Температура, гърло, главоболие — пълна класика…

Е, нищо. Поне ще опитам да проверя, дали е възможно да се пише CSS код и да се рисува с Fireworks от легнало положение (че съм обещал да завърша един малък проект днес)… Оти си спомням на Вуте “Копам седнал, че пробвах легнал, ма не става” та я да видим сега… :-)

…И навън вали, а на мен ми е едно слънчевко такова, отвътре, че съм с нов оранжевичък sweatshirt (порарък от Ани днес;-) …остава само и да оздравея! (Пътува ми се, мечтае ми се…)


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.605 / 39 / 19