В неделя, сив ден, без слънце, решихме да се разведрим малко и отидохме да гледаме U2 3D в IMAX Cinema.
One-line review: Да гледаш концерт на U2 почти в три измерения, а не на плосък екран, и с много изчистен, качествен звук, е нещо много приятно, и си струва 12-те лв. за 90 минути гледане (и слушане) :-)
Няма да пиша дълги и досадни ревюта — само ще ви препоръчам и вие да отидете да гледате концерта в 3D… стига да харесвате U2, разбира се! :-)
Две думи за звука — беше просто перфектен! Ако на концертите на живо в България можеше да бъде постиган подобен саунд, би било прекрасно! Въпреки 12’000 вата мощност на звуковата система в IMAX киното, звукът беше кристален, не твърде силен, не твърде слаб, без изкривявания, без ненужно “дънене” на басовите честоти или на средните или на високите. Перфектно балансиран звук (по-добър дори от големите киносалони, където термина “Dolby Digital” обикновено го разбират като “Ей, я да да я издухаме тая публика със 105+ децибела мощност, а? За какво са ни иначе тези огромни високоговорители?”) и много хубава картина, където чрез илюзията на 3D имаш чувството, че си “там” и гледаш концерта от първо лице… :-)
Билетите, вярно, са малко по-скъпи от обикновено (12 лв. вместо 9), но пък и филмът е по-дълъг (повечето IMAX 3D филми са под 50-60 минути).
(Image:U2_MexicoCity1.jpg, License)
Ани твърдеше, че групата има и по-добри концерти, но на мен лично много ми хареса… Мисля, че концертите на U2 в Южна Америка (2006), които са използвани за филма, бяха много добри! И най-важното — истински са! :-)
Благодарен съм на U2 и National Geographic, които реализираха заедно този проект! :-)
И последен съвет — не бързайте да си тръгнете, щом светнат светлините в киносалона — по време на надписите ще чуете още една тяхна песен, и дори ще мернете и още веднъж бандата;-)