Покрай Ани, която сега слуша U2 в леглото (пак грип, температура…) се заслушах и аз… (И аз минах през един грип, сега се ослушвам, дали да не хвана още един, хех;-)
В момента все още тече re-broadcast’ът на техния вчерашен концерт по YouTube — и като за streaming картината (и звукът) са доста добри.
Качеството не е High Definition, но е и доста по-добро от повечето клипове в YouTube — приличен стереозвук 128 kbps AAC2 и почти некомпресирана картина:) Плюс това, предава атмосферата на концерта, а това е най-важното…
Въпреки, че не съм голям фен на Faith No More, мога да потвърдя, че пичовете свириха и пяха адски добре и съм много доволен, че Ани ме заведе на концерта им! Срещнахме и доста познати и приятели (Йовко, Пейо, Никсо, Ан Фам), беше суперско изживяване!:))) (Минус тъпите неуредици на организаторите на фестивала, за които предпочитам да не говоря — други вече са споменали за повечето от тях, сред които почти пълната невъзможност да се влезе нормално на фестивала, дори и с билети и пропуски, невъзможността нормално да си купиш напитки и/или храна, тъмнината на плажа и още разни други)
Така или иначе, музиката на FNM на живо беше прекрасна, а това е най-важното! Пожелавам ви приятно гледане (и слушане)! :-)
(малко съм позакъснял, но draft-тът на тази публикация стоя доста време незавършен.. просто не намирах думите. мисля, че и сега не съм намерил точните думи — но предпочитам да ги кажа незавършени и несъвършени, отколкото да не ги кажа изобщо…)
Една легенда си отиде на 25 юни 2009. Майкъл Джексън.
В деня, когато той си отиде, YouTube, Amazon и още немалко на брой “Tоп 100″ сайтове, отбелязаха това на първа страница…
А пък моите думи нещо се губят… Натъжен съм. Но не защото няма да има концерти в Лондон тази година, а защото някои гении имат толкова тежък живот, но няма как да избягат от него, от съдбата си. Раздават се за другите, но не остава нищо за самите тях. Накрая се озовават с разсипано здраве, бедност и дългове, и отхвърлени от почти всички…
Майкъл Джексън беше може би отхвърлен, но не ще бъде забравен.
Странен факт е, че общата сума на даренията, които той е направил през целия си живот, превишава сумата на дълговете, които остават и след смъртта му. Само че, когато Майкъл Джексън се превърна от “звезда” в “бивша звезда” (срещу която се водиха и не един и два грозни процеса…) — защо никой не му дари от парите си, не му осигури поне малко помощ и подкрепа?…
Милиони хора по света (някои от тях негови почитатели, други — не), почетоха паметта му в този ден, и в дните след това… (Някои предпочетоха да го игнорират или дори да му се подиграват дори и в деня на неговата смърт, но… всеки избира сам за себе си, нали?)
Гледахме пак Moonwalker. Бях го забравил този филм… Хубав е.
По детски наивен, на моменти смешен, но Майкъл танцува невероятно, музиката е добра — какво повече да иска човек? ;-)
Някои сцени не се забравят. “Smooth Criminal” в Club 30′s, примерно. Или пък танцът със Заека:)
Преди време писах, че Майкъл има обявени концерти в Лондон за лятото на 2009. Това беше новина за всички. Вече не е новина — M.J. го няма, а CNN пуснаха видео от една от последните му репетиции, ден или два преди да си отиде от Земята:
На мен ми изглежда добре — но кой знае как се е крепял, и като здраве, и като сили, за да успее да репетира… след всичко, което му се беше случило досега… :(
Като бях тийнейджър, бях голям почитател на неговата музика, но още повече, на неговия танц. Няма втори такъв танцьор като Майкъл, няма и да има… Имитатори? Да. По-добри танцьори от него? Да. Но Майкъл, той беше единствен, с невероятно уникално излъчване…
Лунната стъпка? О, да, не е негово изобретение…
Ето няколко имена, някои от които дори не бях и чувал доскоро:
Fred Astaire, Bill Bailey, Buck and Bubbles, Cab Calloway, Clarck Brothers, Sammy Davis Jr., Daniel L. Haynes, Rubberneck Holmes, Patterson & Jackson, Eleanor Powell, Bill Robinson, “Three Chefs”, “Tip, Tap and Toe”, Earl Snakehips Tucker… И ето малко видео от историята:
Но, Лунната Стъпка, Майкъл си я умееше, както никой друг! :-)
Веднъж дори си спомням, гледах видео, на което той правеше Лунната Стъпка настрани, беше много рядка и странна гледка…
Майкъл беше легенда приживе, истинска звезда, но сега вярвам, че е звезда на Небето…
Не мога да намеря думите, за да изразя какво чувствам…
Почивай в мир, Майкъл! Дълбоко се покланям пред таланта ти, само това мога да кажа! И дано душата ти е намерила покой! :-)
Навън е слънчево, наспал съм се добре. Втората чаша кафе за деня се приготвя (любимият ми ароматен Jacobs Monarch Classic), на Cambridge Soundworks 250D/S700 тихо звучи J.J. Cale Sensitive Kind, аз преглеждам мързеливо разни неща в блогове на приятели и се чудя, дали да драсна два реда и аз… Едно хубаво начало на деня! :-)
[Flash player with embedded audio of JJ Cale, "Sensitive Kind".]
J. J. Cale: Sensitive Kind
Don’t take her for granted, she has a hard time,
Don’t misunderstand her or play with her mind.
Treat her so gently, it will pay you in time,
You’ve got to know she’s the sensitive kind.
Tell her you love her, each and every night
And you will discover she will treat you right.
If you believe, I know you will find
There ain’t nothing like the sensitive kind.
She gets lonely waiting for you,
You are the only thing to help her through.
Don’t take her for granted, she has a hard time,
You’ve got to know she’s the sensitive kind.
Сега си мисля само за още малко кафе и мързел, още няколко track’а на JJ…
[Flash player with embedded audio of JJ Cale, "Don't cry sister".]
[Flash player with embedded audio of JJ Cale & Eric Clapton, "Three Little Girls".]
…и после може и да превключа в по-активен режим… но в момента така ми харесва!
Усмихвам се на слънцето, и слънцето се усмихва на мен… :-)
Колкото до JJ Cale — откритие на Ани и batpep, бил е учител на Eric Clapton, и мога да кажа само едно — страхотна музика! Направо се чудя, как не е станал по-известен и от своя ученик, хех;-) (Още J.J. Cale може да чуете в youtube…)
Ако обичате старинна музика, то на 17-ти юни (сряда) ще имате възможността да чуете на живо ансамбъл “Saltarello“.
Концертът ще е в София, в къща-музей “Борис Христов”, на ул. “Цар Самуил” №43, а часът е 18:30.
Ето едно произведение, изпълнено от ансамбъла. Казва се “La Magdalena”, авторът е неизвестен:
[Flash player with embedded audio of Ensemble Saltarello.]
Самият концерт ще е с испанска музика от XV-XVI в.
Входът е свободен, така че заповядайте!
И — най-интересното според мен — музиката се изпълнява на старинни инструменти, като виола да гамба, средновековен виел, лютня и други. Веднъж с Ани вече бяхме на концерт на “Saltarello” — бяха много добри! :)))
PS Може да видите и афиша на концерта в .pdf формат, където има повече подробности.
След около 7 месеца чакане, Depeche Mode взеха, че отложиха концерта си в София… :-(
Пет пари не давам за билетите. Пет пари не давам и за парите, които сме дали за тях през октомври 2008. Всъщност, пет пари не давам и ако не отида на концерт на Depeche Mode на живо.
Обаче ще се радвам изключително много, ако вокалът Dave Gahan оздравее! :)))
Depeche Mode have been forced to cancel a further four shows on their Sounds of the Universe tour due to further complications from singer Dave Gahan’s severe bout of gastroenteritis. Dave is currently undergoing further tests.
Depeche Mode apologise to all their fans for this inconvenience and wish Dave a speedy recovery. Further information will be released in due course.
The following shows have been cancelled:
May 16th Bucharest, Romania, Izvor Park
May 18th Sofia, Bulgaria, Vasil Levski Stadium
May 20th Belgrade, Serbia, USCE Park
May 21st Zagreb, Croatia, Arena
Ticket holders for the above shows are advised to hold on to their tickets as an announcement will be made shortly in regard to rescheduled dates or final cancellation.
Предпочитам Дейв да оздравее, но да не отида на концерт, отколкото човекът да се разболее по-лошо… Стискайте палци за симпатягата, да оздравява! :)
Сега ще чакаме новини, дали концертът ще се отложи, или ще се връщат парите за билетите…
Неотдавна с Ани бяхме на концерт на група “Остава” (всъщност, концертът на “Остава” пред НДК беше на 23 октомври, ама така е, който си позанемари блога и пише със закъснение;-).
(Останалите клипове от концерта на живо може да видите в нейния блог.)
Снимахме с малкия ни Canon S5 IS, който по принцип прави видео със забележително качество на картината и много добър стерео звук. Клиповете са конвертирани във формат .FLV, с доста високо качество — 700 kbps за картината и над 160 kbps за звука (почти не се вижда компресия и дори във fullscreen качеството е доста приемливо), но, за съжаление, това си има и някои недостатъци — възможно е на моменти видеото да накъсва малко, защото се иска и известна процесорна мощност за декодирането… (Може би по-новият формат, H264 (.MP4?) има по-добри параметри, но все още не съм тествал новия Flash CS4 Encoder и не знам…)
Така или иначе, концертът ми хареса много (а и беше безплатен), “Остава” бяха супер, и дори фактът, че концертът е посветен на някакъв си там нов модел джип “Mercedes” (доста грозен при това, хехе) не ми попречи да се насладя на готината музика… :-)
Та, ако ви се слуша и гледа “Остава” с по-добро качество от YouTube, заповядайте в блога на Ани…
PS Приемат се и всякакви съвети по оптимизацията на видео в H264 и FLV формати… :-)
В неделя, сив ден, без слънце, решихме да се разведрим малко и отидохме да гледаме U2 3D в IMAX Cinema.
One-line review: Да гледаш концерт на U2 почти в три измерения, а не на плосък екран, и с много изчистен, качествен звук, е нещо много приятно, и си струва 12-те лв. за 90 минути гледане (и слушане) :-)
Няма да пиша дълги и досадни ревюта — само ще ви препоръчам и вие да отидете да гледате концерта в 3D… стига да харесвате U2, разбира се! :-)
Две думи за звука — беше просто перфектен! Ако на концертите на живо в България можеше да бъде постиган подобен саунд, би било прекрасно! Въпреки 12’000 вата мощност на звуковата система в IMAX киното, звукът беше кристален, не твърде силен, не твърде слаб, без изкривявания, без ненужно “дънене” на басовите честоти или на средните или на високите. Перфектно балансиран звук (по-добър дори от големите киносалони, където термина “Dolby Digital” обикновено го разбират като “Ей, я да да я издухаме тая публика със 105+ децибела мощност, а? За какво са ни иначе тези огромни високоговорители?”) и много хубава картина, където чрез илюзията на 3D имаш чувството, че си “там” и гледаш концерта от първо лице… :-)
Билетите, вярно, са малко по-скъпи от обикновено (12 лв. вместо 9), но пък и филмът е по-дълъг (повечето IMAX 3D филми са под 50-60 минути).
Ани твърдеше, че групата има и по-добри концерти, но на мен лично много ми хареса… Мисля, че концертите на U2 в Южна Америка (2006), които са използвани за филма, бяха много добри! И най-важното — истински са! :-)
Благодарен съм на U2 и National Geographic, които реализираха заедно този проект! :-)
И последен съвет — не бързайте да си тръгнете, щом светнат светлините в киносалона — по време на надписите ще чуете още една тяхна песен, и дори ще мернете и още веднъж бандата;-)
Току-що доброволно и без бой се разделих с 80 лв., за два билета на Depeche Mode, които ще имат концерт в София след… седем (7!) месеца и пет дни!
Концерт на Depeche Mode
Стадион Васил Левски, София
18/May/2009 @ 18:30h (ние ще сме в Сектор А, Вход 1 — правостоящи)
Инфо & билети: http://www.ticketpro.bg/events.php?id=211
А, и блогвам това, за да не забравя, че след седем месеца съм на концерт! (Много е вероятно да забравя; ами какво ако следващия път продават билетите 2 или 3 години преди концерта, а?)
Ако ви се ходи на Depeche Mode на живо, заповядайте — част от билетите вече са изкупени (тези пред сцената), и така, както върви, до няколко дни сигурно няма да има изобщо свободни места… Уф. А беше време, можеше да си купиш билети седмица или месец преди концерта, и без цялата тази дандания и шумотевица (мрън)…
Нищо де. Depeche Mode ще компенсират неудобствата от олекването на нашата семейна VISA, и от твърде ранния “лов” на билети. Пропуснахме предния път, сега ще наваксаме… :-)
[Flash player with embedded Audio]
Специален поздрав с “Walking In My Shoes” от албума им “Songs of Faith and Devotion” (1993)! :-)
UPDATE (2008/10/14@10:50):
[Flash player with embedded Audio]
А това е запис на същата песен, изпълнена от Depeche Mode на живо в София, миналия път (мерси, Деяне!)…
