Cello Wars (Star Wars Parody): Lightsaber Duel

(Steven Sharp Nelson)

Michael Meets Mozart – 1 Piano, 2 Guys, 100 Cello Tracks

(Jon Schmidt, Steven Sharp Nelson)

Moonlight – Electric Cello (inspired by Beethoven)

(Steven Sharp Nelson)

The Cello Song – Bach is Back (with 7 more cellos)

(Steven Sharp Nelson)

Моят съвет е просто да изгледате чeтирите клипа един подир друг и да се насладите на музиката!

Попаднах на The Piano Guys покрай @djori, за което съм му много благодарен! Дори и не съм подозирал до днес, че музиката може да има толкова измерения… ;)

И любимият ми коментар под един от клиповете в YouTube: “И точно в момента, когато си мислите, че Стивън не може да стане по-добър, свирейки невероятно едновременно на чело и на пиано, той сяда на барабаните!” ;-)

(линк към YouTube)

Попаднах на тях съвсем случайно, и веднага ми допаднаха! Струва си да си купите (или откраднете…) последния им албум, “The Gangs Are Gone”.

PS Моля, игнорирайте хахавите “специални ефекти”, слушайте музиката! :-)

Ако:

1) обичате клавирна музика, и…
2) идеята да чуете няколко неизвестни произведения на композитори от Чехия (от периода 18-19 век) ви допада, и…
3) сте в София на 12-ти април, то…

…следващата покана за концерт е за вас:

Концерт на Анна Петрова, пиано

Дата/час: 12-ти април (вторник), 19:00
Място: Чешки Културен Център, София, “Лилав салон”
Цена на билетите: (вход свободен)

Какво ще чуете?

• Я. К. Ванхал (1739-1813): Тема с Вариации върху чешка народна песен
• Даниел Щайбелт (1765-1823): Соната оп.4 (до минор), Етюди оп.78 (Nr. 3, 32, 50, 24, 22), Соната оп.82 (ре мажор)
• К. Черни (1791-1857): Ноктюрно оп.604 (ла минор)
• А. Кленгел (1783-1852): Романс оп. 34 (ла мажор)
• В. Капралова (1915-1940): Тема с вариации, вдъхновена от камбанения звън на църквата Saint-Etienne-du-Mont, оп.16

Повече за Анна Петрова: [ кратка биография ]
Няколко нейни изпълнения: [ music samples ]
Повече информация за концерта: [ програма на концерта (PDF) ]

Един ценител на музиката (чието мнение аз изключително много ценя) се изказа неотдавна за музиката на Анна така:

It is rare chance to see Anna Petrova’s live performance. She’s a true artist and a kind of Indiana Jones in the music — every piece of music that she took out from the history oblivion deserves to be heard…

Мога да се подпиша под всяка една от тези думи — и не защото съм пристрастен към музиката на сестра ми — а защото тя наистина свири прекрасно! ;)

PS И в programata.bg са писали за концерта, но доста пестеливо…

“Sad Romance” (също известна и като “Sad Violin” във “Final Fantasy X”), композирана от Thao Nguyen Xanh. Не знам кой я изпълнява обаче…

Една от най-интересните версии, които съм чувал до момента. (“Апокалиптика” дори не може да се сравнят с тези двамата!;-)

Въпреки че малко в повече ми идва театралността (само музикалната част би била достатъчно силна, според мен), като цяло, съм много впечатлен. Скоро не съм чувал толкова виртуозно свирене на чело… да не кажа направо, че гледах все едно челотрошене, а не свирене…! ;)

(Stjepan Hauser and Luka Sulic playing Smooth Criminal by Michael Jackson for two cellos solo. Arranged by Stjepan Hauser and Luka Sulic.)

Два от най-ярките и невероятни примера:

1) Johann Sebastian Bach, Ciaccona from the Partita for Solo Violin N°2 in D minor (BWV 1004):

(First Part, interpreted by Gidon Kremer)

(Second Part, interpreted by Gidon Kremer)

Чаконата на Бах е дълга над 14 минути (!), а изпълнението на Гидон Кремер, което съм цитирал, е (според мен) изключително интересно, силно и провокативно. Разбира се, съществуват стотици интерпретации на това произведение, включително на гиганти като Яша Хайфец, Ицхак Пърлман и Натан Милщайн, но днес ми се слушаше и много ми хареса точно изпълнението на Кремер.

За 14 минути слушателят, ако затвори очи, може да чуе гласа на множество инструменти (а не само на една цигулка), които си говорят, смеят се, плачат, смесват се в един и после се разделят в десетки отделни гласове… Грабва те от първия такт до последния, и не те оставя да си починеш дори за миг. Това произведение на Бах като че ли не е надминато и до наши дни, по мащабност и въздействие… (За съжаление, изпълнението е разделено на две части заради старото глупаво ограничение на YouTube за дължина на видеото до 10 минути.)

* * *

2) Tomaso Antonio Vitali: Chaconne in G minor for Solo Violin and Organ

(Interpreted by Josef Suk & Aleš Bárta)

За чаконата на Витали и досега се спори, дали е писана от него, но това не е толкова важно. Самата музика е божествена и произведението слива по абсолютно невероятен начин два могъщи инструмента: цигулката и църковния орган.

Смятам изпълнението на Йозеф Сук за едно от най-добрите, въпреки че изпълнението на Хайфец е не по-малко добро (но много по-различно).

* * *

И последно, да не забравяме и “далечната роднина” на чаконата: пасакалията (Passacaglia), най-добрият пример за която е:

J. S. Bach: Passacaglia and Fugue in C minor, BWV 582 (част 1, част 2).

* * *

В тези горещини мозъкът ми отказва да работи, но поне може да възприема музика…

[Flash player with embedded video]

(Може да намерите песента и в YouTube.)

:-)

Bon Jovi (изненадващо за мен) издаде нов албум през 2009 — “The Circle” — и аз го намирам за много приятен за слушане (“We weren’t Born to Follow” е част от него). Някои смятат Bon Jovi за “недостатъчно сериозен” или пък лигав, но на мен ми харесва… Другите парчета в албума също си струват слушането… е, ако харесвате Бон Джови, де;)

“This Is It“, на и в памет на Майкъл Джексън.

(официален трейлър в youtube, има го и в High Definition)

Отидох с нагласата, че няма да имам никакви нагласи преди филма — и бях изумен от това, което видях!

Видях как работи един невероятен музикант “зад кулисите”. Видях Майкъл Джексън (почти) без грим. Дори и без тъмни очила! ;)

Кадрите (някои от тях от любителски камери от залата, според мен; но повечето бяха професионални, все пак) показват подготовката за концертите в Лондон на Майкъл Джексън и на неговата група музиканти, певци и танцьори. Както вече знаете, Майкъл имаше планирани 10 (после бройката беше увеличена на 50) концерта в Лондон, за тази и следващата година, на 02.

За съжаление, Майкъл почина (или беше убит?) точно преди турът му да започне… Това наистина се оказа “This Is It” — последното му турне, което не се случи… :-(

Че съм отишъл да гледам филма без съвсем никакви очаквания, ще бъде все пак малко пресилено да се каже — на моменти си мислех, че може би ще бъда разочарован. Или дори измамен? Че ще видя Майкъл Джексън като една физическа и музикална развалина може би? Бивша “звезда”, която я крепят на сцената, за да не падне? Че ще видя M.J. като певец, който не пее, и като танцьор, който не танцува?

Не, всичко това не се оказа вярно!

Майкъл пееше, танцуваше и се раздаваше на репетициите — ако отидете да гледате филма, наистина ще го видите така, както никога не сте го виждали!

(Жалко, че не познавахме Майкъл в такава светлина преди… Винаги си мислехме, че е легенда, недостъпен, неземен — а той е бил просто човек, който безумно обича музиката…)

Това щяха да са най-хубавите, най-силните, най-оригиналните шоута в кариерата му! Ако се бяха случили, разбира се…

Ако обичате Майкъл Джексън и цените творчеството му — идете да гледате филма, на голям екран (звукът също е важен)!

А ако не обичате Майкъл Джексън, но обичате красивата музика и красивия танц — също идете на гледате филма на голям екран, няма да съжалявате! Забравете за малко предразсъдъците си, и си купете билети за “This Is It” — ще видите истински творец в стихията си! Ще видите и чуете истинска музика! Ще видите и много забавни, искрено разсмиващи моменти (смях малко през сълзи…), ще видите, как невероятна банда музиканти и танцьори работят заедно с един още по-невероятен човек — който вече го няма…

* * *

Непознат за мен коментатор в imdb казва следните думи, след като е гледал филма:

Title: Genius?
Date: 29 October 2009
Rating: 10/10
Author: shakazulubb, from Germany

This was a clear view into the integral preparation of a concert by a complete genius. I was never a Michael Jackson fan, however, my wife was and since she was desperate to see the film I decided to accompany her. I was astounded. I could not believe this man in the film was the same person that is was always hounded by the press and made to look like the devil. He was by no means weird, ill health, or a drug user. If he was, he masked it very well.

The film shows us what we are missing as far as the concert goes and what a pity, it would have been amazing! He seemed at ease, and so happy and normal while on stage, as if it was built to be his. You would never believe this was the ”freak” that the world perceived him to be. Shame on those people. Genius at work, a perfectionist down the smallest detail and I think the film has captured this very well. What I liked a lot was the fact that the film was not concentrating on his death and tragedy, but solely on his concert, his music, and his geniality and it was a fitting tribute to one of the greatest musicians of our times. So I would urge anyone who has had any miss conceptions about the man to go see this, you like me will more than likely change your views on the man.

RIP, Michael!

– Много хубаво казано!

Самият аз излязох със смесени чувства от киносалона…

Радвах се, че можех, макар и индиректно, да се докосна толкова близо до творчеството на Майкъл. Да видя, как работи, как пее не на запис, а на живо, как танцува свободно (и все така добре, както преди 10 или 20 години!), как умее да се забавлява, да се шегува — със себе си, с екипа, и… колко му е било хубаво да прави всичко това, да твори, да създава музика и движение! Той мечтаеше, за сцената, и да бъде отново там — да пее и да танцува за нас, под светлината на прожекторите!

Безброй много хора го почетоха — него и неговото творчество, когато си отиде неотдавна… Ала Майкъл вече го няма… И няма да има концерти с него в Лондон, нито тази година, нито никога… Остават само записите от репетициите и подготовката за концертите…

* * *

…Нещо ми се губят думите пак, така че, по-добре просто идете да гледате филма. Това ще са може би най-добре инвестираните 7 лв. за тази година, ако решите да ги похарчите за този филм…

(Може би Велян също е гледал филма? Би ми било интересно да науча, какво мисли?)

Live in Altenburg (2005),
The Glenn Miller Orchestra

(via @molif)