optimiced | bg

With an object of art, you’re not buying paper, ink, paintbrush, canvas or musical notes, but the idea born out of a combination of those products.

‘Pirating’ can act as an introduction to an artist’s work. If you like his or her idea, then you will want to have it in your house; a good idea doesn’t need protection.

The rest is either greed or ignorance.

— Paulo Coelho,
http://paulocoelhoblog.com/2012/01/20/welcome-to-pirate-my-books/
(превод на български)

(via Нели О.)

Йовко вече писа за SOPA/PIPA. Моят хостинг доставчик също писа.

Има и голяма кампания против планираната цензура относително свободния (досега) Интернет, който свързва толкова много хора на планетата.

Ние (отделните хора) не можем да направим много, освен да разполагаме с информация (знание)… В момента битката ще е в Конгреса и Сената на САЩ, където разни лобита ще се опитат да го прокарат (същите онези лобита, които прокараха и други законови поправки: поправки, които водят до абсурди като да притежаваш 10 пиратски MP3-ки може да се окаже по-страшно престъпление от непредумишлено убийство; или пък ако ако днес на кино излезе поредният филм на Дисни, то същият този филм ще може да бъде гледан свободно (ще е в Public Domain) през… 2102 година или може би дори 2132 година, или може би дори и по-късно!).

Просто стискайте палци тази глупост да не мине като официален закон!

Един Рицар на Книгата затвори една онлайн библиотека. Само дето не държеше запалена факла в ръцете си, иначе всичко си му е на мястото…

А за нанесените щети на българската култура дори не ми се говори. Ако твърденията са верни, то чрез Читанката българите са прочитали годишно по няколкостотин хиляди книги повече. Старателно се опитвам да си представя как това ощетява българската култура, но не успявам. Особено пък в днешните времена, когато да си купиш книга е едва ли не капитална инвестиция, а да накараш някой, особено Интернет поколението, да чете книги е олимпийско постижение. Да унищожиш това, което го е постигнало, означава да реализираш “451 по Фаренхайт” на Рей Бредбъри на живо. Тук, в България.

—Григор Гачев, “451 по Фаренхайт“

Глупава история. Показва още веднъж, че се борим тук с вятърни мелници и няма голям смисъл…

Със сигурност има и по-уместни начини да привлечеш обществено внимание. А безцелната борба с „организираната престъпност“ от този калибър е озадачаващо… тъпа.

—Иван Ралчев, “За читанките“

Нямам какво да добавя или коментирам. Всичко вече е казано. Само мога да ви посътветвам да емигрирате от полицейската ни, почти-явно-мафиотска държава. А ако не можете (или не искате) да емигрирате физически, поне емигрирайте данните си, както ни съветва Пейо…

UPDATE @ 18:00: Още при Крокодила, Селин, dzver, Майк, Владо, batpep…

Ако Аревик беше планина или куче, хиляди граждани щяха да излязат в нейна защита. Щяха да организират протести пред парламента, подписки в интернет, каузи във Facebook. Ако Аревик беше планина или куче, щяха да я дават по телевизията, зрителите щяха да подсмърчат и в резулат гражданското общество щеше да извоюва спасяването на Аревик.

Аревик обаче има лошият късмет да не е нито планина, нито кученце. Аревик е момиче от Армения – младо, влюбено в арменското момче Давид от българския град Монтана, бременно и в много тежко здравословно състояние. И затворено в концлагера в Бусманци.

Цялата история може да прочетете при Светла: http://svetlaen.blogspot.com/2010/04/blog-post_14.html

И си струва.

Само не съм сигурен, кой какво може да направи в този случай. Освен държавата да затвори “концлагера” за бежанци, след натиск от EU?

(update @ 2010/04/15) “Забранено да обичаш” — май не мога да добавя нищо…

Проблемът с обгазяването на Стара Загора очевидно не е достатъчно значителен, че да се вземат мерки и да се направи разследване. Но ужасният терористичен акт на мятане на яйца по министри моментално мобилизира полицията да бърка в информацията на всеки, за когото намери, че е писал за даден протест, участието му по форуми, сайтове, личните му снимки. И да го привиква.

—За какво (ще) се използва подслушването?

Някакви познати истории ми се привиждат… е, явно не само на мен:)

Междувременно Пейо събира знаци, които най-добре да илюстрират последния закон, приет от Парламента — вече няма да имаме правото да протестираме граждански и свободно пред Парламента, Президенството, и на много други места, където присъстват Важни Мъже И Жени, които се занимават с нашето Управление… Един интересен пост при Боян Юруков отговаря на някои от въпросите, които си задаваме (но само на част от тях)…

Васил е писал доста подробно в неговия блог…

На всички изглежда вече е ясно, че тоя закон не е направен за борба с престъпността, а за нормалните хора, та да видим какво ще стане…

Да, и аз съм любопитен, какво ще стане накрая… :)

Има и линк към новината в “Дневник”.

В дискусията, продължила повече от два часа, взеха участие редица експерти и представители на неправителствени организации, но не и представител на МВР, инициатор на критикуваните промени, от част от които управляващите се отказаха след силните обществените критики.

“Приетият на първо четене от парламента законопроект за изменение на ЗЕС не дава гаранции срещу злоупотреби с исканата от МВР информация от телефонни оператори или интернет-доставчици”, заяви по време на обсъждането лидерът на СДС Мартин Димитров.

Вчера, 14-ти януари, имаше граждански протест против всеобщото подслушване (ако законът мине в този си му вид), на който за съжаление не отидох. И, не, нямам “уважителна” причина… просто така се случи. А ми се искаше, и то много. :(

Повече може да прочетете при Боян Юруков — в поста му и има и интересни връзки към новината за протеста, отразена от световните медии, включително BBC.

В Конституцията на Република България от 1991 г. пише: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име”. (Чл. 32.)

И още: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени”. (чл.34.)

(via # — между другото, цялата статия е хубава, прочетете я, ако и вие споделяте идеите ми за повече свобода за гражданите)

Любопитно ми е — ако МВР на Република България има пълен достъп до:

– моите телефонни разговори, по всяко време;
– местоположението на мобилния ми GSM телефон на територията на България с точност до няколко десетки метра;
– кога и с кого съм си говорил и писал по Skype/ICQ/MSN Live messenger (SkypeID на събеседниците, IP-та на компютрите, и т.н.);
– кога и на кого съм пращал мейл, IP адреси;
– други данни за моя Интернет трафик — кои страници посещавам, кога, за колко време, от какви машини…

….дали това ще представлява нарушение на Конституцията и на гражданските ми права?

Дали принципът невинен до доказване на противното не се обръща на 180 градуса? “Следим всички, пък ако нещо излезе…”

Дали тайната на кореспонденцията ми и на личните ми разговори не се нарушава?

Дали имам правото да се намирам в определена точка на страната и да пратя съобщение на мой приятел или познат, без да бъде проследявано, откъде и какво съм изпратил и на кого. Или вече не?

Все въпроси, на които не мога да си отговоря…

Фондация “Електронна граница” ви призовава на мирен протест:
http://www.bogomil.info/3365/
14.01.2010 – 11:00 часа пред Парламента

Всички ние сме свободни граждани в една свободна, демократична държава. Затова и се надявам депутатите, и като граждани, да гласуват съгласно не някаква партийна или полицейска повеля, а като истински граждани. Защото утре и те ще могат да бъдат следени… пасивно (каквото и да значи това).

(UPDATE @ 2010/01/01) Наскоро румънският Конституционен съд отмени подобен закон в Румъния; струва си да прочетете целия постинг на Пейо по темата.

Тъй като хич не ми е коледно тези дни, ще публикувам тук два цитата на хора, които изключително много уважавам и чието мнение ценя.

Цитатите касаят новия стар закон, който ще позволи МВР да подслушва “пасивно” всякакви наши лични, на гражданите, неща:

Гражданите за европейско развитие на България са подкрепили безконтролно проследяване на комуникациите.

Сигурно е станала грешка, едни граждани за европейско развитие не могат да постъпят така.

“ЗЕС: сто гласа за”, Нели Огнянова

Преди изборите БСП се опитваше да наложи в ЗЕС промени, които целяха да позволят хората да бъдат подслушвани и следени без съдебно разрешение. Но не се решиха да им дадат ход. ГЕРБ тогава бяха категорично против тези промени.

Изборите минаха. На власт дойде ГЕРБ. И смело наложи промени в ЗЕС, погазващи гражданските права значително повече от предлаганите от БСП.

Засега на първо четене. С обещанията, че между двете четения проблемът с нарушаването на човешките права ще бъде пооправен… Благодаря. Вече зная колко струват обещанията на ГЕРБ. Ще си позволя този път да не повярвам.

“Промените в ЗЕС: обещания и реалност”, Григор Гачев

Толкова за вярата в новото правителство, промяната и новия “спасител”, негова милост Б.Б. и партията, която води. Изборите минаха, БСП вече не е на власт, логично е партията на Б.Б., която беше против закона (в опозиция), сега вече да е “за” (вече е управляваща партия) — как иначе ще контролира и управлява?

Б.Б., Н.В., БСП, червени, сини, явно няма голямо значение — който успее да се докопа до властта у нас (съжалявам, това е изразът, който приляга най-добре), в същата секунда обръща всякакви позиции и се опитва да се домогне до повече контрол, ама ако може, неконтролирано.

Бого Шопов призовава за нов протест против несправедливия закон (“2010 НЕ Е 1984!”), който пак ще се опитат да прокарат в Парламента, на 14-ти януари следващата година (всъщност, не само Бого кани на протест, или пък е писал за този важен въпрос), но аз май вече не вярвам в протести… Остава може би единствено Конституционният съд пак да отмени закона…

Отново, МВР и този път ГЕРБ вкарват в парламента предложение за свободен и безконтролен достъп до трафичните данни на гражданите, които позволяват пълно проследяване на вашето местоположение, разговори, контакти с трети лица, и телекомуникационно поведение. Днес то следи само мобилните комуникации, фиксираната телефония, съобщенията и интернет. Утре ще следи и вашите мисли. МВР се опитва да прокара разбирателството, че тази информация е просто форма на лични данни, и следователно трябва да се третира като такава. С открит достъп до всеки, с малки наказания, и с евентуален контрол от забележете “Комисията за Защита на Личните данни”. Увеличават правата на кой да има достъп до информацията. За какви престъпления (всичко предвиждащо над 2 години затвор, което дефакто значи всичко). Уж ще има съдебно разрешение, но е парадоксално, защото съдията ще разрешава правото на достъп до информация, която полицията вече е придобила чрез пасивен терминал постфактум. Тоест МВР ще ползва информацията предварително, а ако съдията не я разреши (ако някой въобще го информира) — много му здраве. Отделно значително се разширяват съдиите, които ще дават разрешение, и ще могат да го правят по предположение, а не по започнато разследване (тоест, реално без основание). И гражданите сякаш са готови да продадат защитеното си от конституцията право на личен живот (или както Миков навремето се изрази “Криворазбраните граждански права”) срещу мнима сигурност.

Статията е на Делян Делчев и ми хареса — струва си да я прочетете цялата (още за новите “идеи” има и във вестник Труд).

А ние май и досега не сме разбрали, че никой от нас няма да спечели, ако от утре целият ни Интернет трафик и мобилни телефони се записват и проследяват “за наше добро”. Не, доброто не е наше, съжалявам, и трябва доста да си ограничиш мисленето, за да успееш да повярваш на пропагандата “нека ви подслушваме, за да ви е по-добре и по-безопасно!”…

PS Тим Бърнърс-Лий смята, че хората не трябва да се следят (via Нели О).

Тъй като Йовко го е казал по-хубаво, отколкото аз самият бих могъл да го кажа…

Тъй като и Боян вече го е казал много добре и аргументирано…

Тъй като и Григор каза немалко пламенни думи…

Тъй като и Пейо вече се произнесе, също много добре…

Тъй като и Делян и Бого Шопов и още немалко хора, които уважавам, вече нееднократно писаха по тази тема, аргументирано, силно, разумно, правно обосновано, конституционно обосновано, граждански обосновано…

Тъй като и Върховният административен съд вече се произнесе, както и българският Парламент…

…Не смятам да се опитвам и аз да сътворя нещо и да се повтарям. Всичко важно вече е казано.

А вие може да прочетете аргументите и на Програма за Достъп до информация.

И също и да се подпишете с името си под тези аргументи — ако не ви е страх, разбира се. Днес — подписка, утре — дописка, а вдругиден (кой знае?) — трудов лагер за (инако)пишещите и за (все още) мислещите свободно… :-)

…Много ме натъжава това, което се случва в България напоследък. И това е само едно от нещата, само едната страна от кубчето на Рубик, само едно малко парченце от пъзела… В един момент, ненормалните неща стават норма, а нормалните — изключение…

Дано да греша. Защото наистина не ми се купува еднопосочен билет за никъде…