Хелоуин по Citrus maximus’ки

Някои празнуваха Halloween така, “класически”, тъй да се каже! :-)

А пък ние си имахме Citrus Maxima, (не)умело издялкан с помощта на ножче:

Морски кончета от венецианско стъкло

За съжаление, този гигантски помело беше изяден почти незабавно, затова нямаме негова светеща версия… ;)

Цветовете на есента II (и малко бележки за снимането на цветен филм)

Преди 4 години, споделих няколко снимки от една есенна фоторазходка. Кадрите не бяха нищо особено, но си ги припомних, защото тези есенни дни (октомври и ноември) ни се случи да се поразходим към село Мърчаево (Витоша) и местноста около село Плана. Любопитно ми е, как видях този път есента и нейните цветове, с помощта на един лентов Pentax SP1000 и Kodak ColorPlus 200/36, 4 години по-късно… :)

…Което пък накрая ме наведе на разни мисли за лентовата фотография (може направо да прескочите към моите бележки).

* * *

Есенни фоторазходки с цветен филм

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Трънчета и паяжини

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
И още трънчета и бодилчета

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Жълъдче…

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Под шипковия храст

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
И под един друг шипков храст

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Скакалец в тревата

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Виждате ли малкия гущер, как се е скрил в сухата трева? ;)

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Червена мухоморка си растеше в гората (но никакви други гъби, за съжаление…)

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Мравка позира върху малък мравуняк (забележка: трябва да ръчно-фокусирате по-пъргавичко в такива ситуации!;-)

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Autumn Leaves

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Добре узрял глог (забележка: да не се бърка с шипковите храсти!:-)

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Дядо Pentax снима “внучето” си

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
И самотният шипков воин е воин! ;)

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
Пейзаж около Плана

Цветовете на есента с Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8
А ето ги и засмените фотографи, Мишел и Ани (ако някой иска, ще споделя, как човек може да успее прилично прецизно да се снима сам в такива ситуации, само с помощта на ръчен фокус и дори при бленда F1.8;-)

* * *

Бележки за снимането на лента

Още няколко впечатления от снимането на филм, сега, след като вече имам 7-8 филма изщракани тази есен:

1) Всичко си зависи. От лентата, фотоапарата, обектива, проявяването, сканирането, цветовите корекции (при сканиране и после и личните корекции, ако се налагат), прашинките по скенера, късмета, че дори и… от фотографа! Уравнение с твърде много неизвестни! :)

2) Когато снимаш на филм, нямаш абсолютно никаква гаранция, дали определен кадър ще се получи или не, дали фокусът ще е прецизен… Плюс това, няма и никакъв начин да разбереш, преди филмът да е проявен и сканиран. Няма дисплей, няма preview…

3) Цялото начинание “снимане на филм” е един голям hit & miss. Например, от тази последна лента, поне 15-20 кадъра са се получили доста добре (тук споделих повечето от тях), и това е супер!…

4) …За сметка на сканирането: Въпреки че скенерът беше барабанен и доста добър (и хората си знаят работата, уж), този път в студиото се изложиха като кифладжии, и немалко от кадрите бяха с по 20-30 прашинки, петна и власинки по тях — сигурен съм, че на негатива ги няма, просто нещо е било замърсено (непочистено), в самия скенер.

5) Проявяване и сканиране си е една голяма част от работата. Например, след разходката ни до Италия през октомври, проявих и дадох за сканиране 5 филма. Различно студио, различен скенер, различни настройки. Немалко от кадрите изглеждаха доста зле, с неестествени цветове (но пък бяха с по-висока резолюция). А този филм с есенните пейзажи пък беше сканиран с по-ниска резолюция, за сметка на това пък, с по-хубав скенер (но имаше твърде много прашинки при сканирането и дори и пост-обработката не успя да заличи някои от тях). Така че, всеки път не само не си сигурен, дали ще се получи нещо (дали си успял да снимаш нещо добре), но и след това, пак не си сигурен (дали във фотостудиото няма да развалят нещата).

6) Нека не се лъжем — заниманието е скъпичко. За един цветен филм, не е много, разбира се. Но ако нащракаш повече от един филм, почваш да си правиш небрежни сметки:

  • един цветен филм от нисък клас, 36 кадъра: 3-7 лв.
  • един цветен филм от по-висок клас, 36 кадъра: 7-12 лв. и нагоре
  • проявяване (C-41): поне 3-4 лв.
  • сканиране при най-ниско качество (~1900×1250 или ~1500×1000 px, JPG @ 95%, барабанен или плосък скенер): поне 4-5 лв.
  • сканиране при малко по-високо качество: don’t even ask about the price! (по-добре си купете хубав скенер, ще го изплатите след 20-30 филма)
  • вместо сканиране, ако изберете да си извадите филма просто на хартия, 10×15, добавете още поне 10 лв., плюс ще ви трябва и албумче за снимките
  • самите лентови фотоапарати са доста евтини тези дни, както и хубавите ръчнофокусни обективи за тях, и това май е единственият плюс (няма смяна на батерии, няма смяна на цифровото тяло на всеки 2-3 години, няма нужда от скъпи автофокусни обективи с оптична стабилизация).

Ако снимате 2-3 филма на година, нищо особено. Но ако се заемете сериозно със снимане на лента, а и държите повече на качеството (на филма, на сканиране, и т.н.), си пригответе една прилична сума за това удоволствие… :-)

7) Може, разбира се, да се снима и на черно-бял филм. Проявяването е по-евтино (а и човек може да си го прави сам, в домашни условия; проявяне на цветни филми по процес C-41 е също възможно вкъщи, но е доста трудно и доста по-скъпо), а и в някои случаи и филмите може да са по-евтини. Но като цяло, повечето от нещата, които се отнасят за снимането на цветна лента, важат и за черно-бялата.

8) Не всичко е пари, разбира се: Снимането на филм е и различен вид удоволствие, различен вид усещане. 36 кадъра 36×24 mm може да изглеждат малко (една евтина SDHC карта за цифров фотоапарат може да побере хиляди снимки, в JPG високо качество и/или дори в RAW формат, при това записът и изтриването й не струват нищо), но пък човек става по-пестелив: при избора на кадър, какво и кога да се снима…

9) Снимането на лента с ръчно фокусен фотоапарат/обектив изисква внимание, време: Процесът е по-бавен, откокото когато се снима с дигитален фотоапарат. Необходимо е да се вземе под внимание светлината (късметлия сте, ако фотоапаратът ви има поне работещ светломер; но дори и тогава, се иска време, преди всеки кадър: да се подбере бленда/експозиция, да се измери светлината, и често следва отново донастройване), положението ви спрямо основния обект, после внимателно да се фокусира, като тук възможния диапазон за грешка често е твърде тесен (24×36 mm е много голяма площ, спрямо повечето цифрови сензори, съответно, фокусът трябва да е по-точен)… С една дума, ако ще снимате спортни събития или животни и птици сред природата, по-добре да оставите лентовия фотоапарат вкъщи… :-)

10) Филмът (негативният; позитивните филми са съвсем друга приказка) си има и предимства: Например, доста добра динамика; също така може да недоекспонирате или преекспонирате почти безопасно в рамките на +2/-2 F-stops, което не е малко; ако снимате със стар лентов фотоапарат, имате шанса да си купите почти без пари ръчнофокусен обектив със страхотно bokeh/”рисунък”…

11) Недостатъци също: цената вече я споменахме; трудностите при сканиране и обработка; невъзможността бързо да смените филм 100 ASA със филм 400 ASA или пък да смените филм за дневна слънчева светлина с такъв за снимане при изкуствено осветление; при тъмни условия снимането е трудно/невъзможно (400 ASA и нагоре, филмите стават твърде зърнести/шумни; не е така при един цифров Nikon D700 или D3S, например); и последно, важно е да приемем факта, че ще дойде ден, когато нито ще има цветни 36mm филми, нито лаборатории, където да може да ги проявите…

12) Последно, ако все пак сте решили да се пробвате да снимате на лента: Не забравяйте, че кеф цена няма, и ако идеята да снимате бавно, по-скъпо, и с неизвестни крайни резултати, ви харесва, просто го правете! :-)

Да съм пропуснал нещо?…

(И имайте предвид, че по-горните разсъждения са дело на един абсолютен аматьор, so take them with a grain of salt, както се казваше в една древна българска поговорка… ;)

Морски кончета от венецианско стъкло

Морски кончета от венецианско стъкло

(Backstory: Венеция, 10 октомври 2011. Малко магазинче за всевъзможни предмети и бижута от венецианско стъкло. Pentax SP1000 и 50mm/F1.8 Pentacon обектив. Филм Kodak ColorPlus 200/36. Сканирано при 1900×1200, после малко sharpen във Photoshop, финална обработка и експорт във Fireworks.)

От прекрасната ни разходка до Италия тази година (9 октомври – 16 октомври), имаме около:
– 1600 кадъра с цифров Canon S5 IS (и отделно, около поне 30-тина видео клипа)
– 600 кадъра с цифров Pentax Optio S50
– 175 кадъра с лентов Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8 + Cosina 135mm/F2.8

Малко съм стиснат, знам, да покажа само един кадър от Венеция… ;)

Pentax SP1000 + 50mm/F1.8 + KodakGold 200/36

Това лято за първи път снимахме на филм от много години насам… Вярно, подводни снимки само (и с доста смешен фотоапарат при това!), но все пак, на лента… :)

Благодарение на Джори, сега успяхме да поекспериментираме с “истински” лентов фотоапарат (Pentax SP1000 + 50mm/F1.8) и изщракахме едно непретенциозно филмче на Kodak.

Това са резултатите — 12 кадъра от лятото… Някои, не много добре фокусирани, други са се получили недобре балансирани… но, това е! :-)


около 40+ години по-късно, това е “внучето” на SP1000: Pentax Optio S50 :)


Цвете…


Паяче на слънце


Рибка (прогони-зли-духове)


Casio (вечният дизайн;-)


А това май съм аз! ;) (Ани направи портрета)


И пак аз! ;) (Ани направи портрета)


The Lonely Cyclist


До преди това лято — най-хубавата бира по морето! А сега… не ми се говори! (Каменица/AB InBev, не ви ли е срам?)


Портрет на котарак


Портрет на Ани (на Иракли)


Морето…


Иракли…

Интересно е да се снима на лента… Магическото “щрак” на затвора, превъртането на лентата, налучкването на експозицията (светломера на фотоапарата не работеше, за съжалаление)… Усещането беше странно, интересно, добре забравено… (Може би ще повторим някой ден?)

Fun fact: преди същият фотоапарат е бил на Йовко! ;-)

UPDATE: 13-ти кадър добавих, още един потрет… :)

Спасителна акция на Седемте рилски езера

Езерото “Бъбрека”, 2009/Oct./01:

Засега се виждат само спокойните води на езерото… но…

…при по-близко вглеждане, виждаме една калинка в беда!

И веднага провеждаме спасителна акция в ледените води на езерото, над 2000 метра надморска височина!

Акцията е успешна! тук се виждат спасените! ;)

1 октомври 2009, ~ 12:45

Слънчогледи…

PS Бях забравил, колко готино е да са пътешества и с кола, дългият път пред теб, зад теб, новите места, музиката, вятърът през прозорците, морето, слънчогледите… Мерси, @molif@djori)! :)

Билет за градски транспорт (pre-1989)

билетче за градски транспорт

Обикновена хартия, няма холограмни ленти, няма водни знаци, и цена: 6 стотинки — качваш се на рейса/трамвая/тролея, дупчиш веднъж, и се возиш колкото си искаш… :-)

Не съм запазил нито един такъв билет, мисля, но бяхме късметлии с Ани — преди годинка или две намерихме един такъв на улицата (на снимката по-горе), и на гърба му дори имаше грижливо записан телефонен номер, от старите…

Това е незабравим дизайн… :)