optimiced | bg

Усещане отдавна забравено…

Първо се завърта плочата, после поставяш внимателно иглата отгоре, чува се леко съскане, няколко секунди пауза и… зазвучава музика. А на края на плочата, трябва да я обърнеш, за да чуеш и втората страна.

Харесвам и компакт-дисковете, и MP3/FLAC форматите, но усещането да пуснеш касета (4.76 cm/sec, Dolby B NR, Fe₂ 0₃/Cr 0₂, 120 µs/70 µs — кой ли си спомня тези странни цифри днес?) или плоча на 33 и 1/3 оборота е… различно.

Идва нощ, и ми се струва подходящо да споделя първите ми (ни) опити за рисуване с light trails и един полу-работещ Canon S5 IS, поставен на ръчен режим върху пейка в парка зад паметника на Съветската армия (15 секунди exp., F3.5, ISO100).

Датата е април 23, а участниците са Ани, Никсо, Катя (и Рали). И ако на тази дата вечерта случайно сте се разхождали по тези места и сте видели странно танцуващи (със светещи сини запалки в тъмното) фигури… е, това сме били ние! :-)))

Бяхме си поставили (за маркиране на кадъра), от едната страна — бутилка от минерална вода, а от другата — празна чаша от бира. Беше забавно! А ето и някои от кадрите, почти необработени:

Първи опит, ever! За съжаление, докато рисувах наобратно в тъмното, изпуснах една буква… е, нищо де, те и Flick’r са изпуснали една! ;-)

Втори опит… малко по-добре!

А това е опит да напиша NixoNixo… За по-лесно, просто драснах Nixo² (Никсо на квадрат)! ;-)

Опит да нарисувам гола жена. Хм. Мисля, че се получи нещо като извънземно със странно сплескана глава… Е, с малко въображение може да си представите все пак нещо! :-D

И още опити за рисуване на имена…

И още… :-)

А това невероятно красиво цвете го сътвори Ани, само с няколко щриха!

Портрет на куче, пак от точната ръка на Ани!

Потртет на дебела котка, от Никсо.

Плезещо се smiley човече :-P

Призрачна фигура…

Това е нещо като сумист… Тук ползвахме “смесена техника” — аз стърчах в странна поза, а Никсо рисуваше контурите :)

Това е The Masterpiece of the Evening — “Рицар и Неговата Дама”, от Ани и Никсо!

Пинг-понг… участвахме цели четири човека — двама участници да позират, и двама рисуващи контурите…

* * *

Беше супер-забавно! Някоя вечер — пак! Може би с повече опит и малко по-добра фотографска техника бихме могли да нарисуваме в тъмното поне La Joconde или някоя картина на Smaug the Dragon? ;-)

Преди около месец (на пети март, ако трябва да съм точен), Никсо и Ани си направиха една creative evening с глиномоделиране. Никсо направи от глина един много красив свещник (@nixonixo: чакаме да публикуваш снимки!), а Ани завърши своята първа серия сурикати…

Не знам, какво ми щукна тогава, ама взех и аз парченце глина и три нещо-като-мънистенца и 20-ина минути по-късно следният мишок се появи на бял свят:

Симпатичен е, май:)

(и още една снимка)

С поздрав и поклон за котарака Оскар! ;)

(снимката е на Ани, от една от последните ни “сесии” по пинг-понг в парка; леката обработка с новия Fireworks CS5 е моя)

(UPDATE 1: а тази снимка също е на Ани, от същата “сесия”, но различен ракурс; и пак, леката обработка с Fireworks е моя)

(UPDATE 2: а пък тази снимка е на Ангел, от същата “сесия”; няма обработка)

(фотоапарат: Canon S5 IS)

(click the image to see in original size)

А пък ние днес си карахме колелата в парковете (поне 20 километра!), гледахме как кокичетата цъфтят по поляни и градини, и накрая хапвахме вегетариански сандвичи с биричка на открито! Пък! :-)

(снимката е от днес, а това е оригиналът, без обработка)

През август тази година бяхме за малко в Родопите. Имаме немалко красиви снимки, достойни да бъдат споделени, но за момента, нямам време да подбирам и описвам… Може би някоя зимна вечер? :)

Все пак, ето две:

Много красива птица! И позволи да се приближа на нещо като 3-4 метра, в опит да я снимам по-отблизо. Ники също е снимал червеногърбата сврачка (1, 2) и казва, че рядко позволят да бъдат снимани толкова отблизо… Късмет! :)

Като се присетих за Африка и се сетих и за едно цвете…

Виждал съм ги няколко пъти — много красиви цветя, които за първи (и последен) път видях в Южна Африка, преди около 5 години…

И досега не знам, как се казват… Някой знае ли? :)

Едно от тях откъснах, и успях да превозя през три летища и 10’000+ километра, почти непокътнато, преди да го подаря на Анчето… :-)

Цветето изсъхна по много красив начин. Имаше и семенца дори, но не успя да поникне и да оцелее на наша почва — сигурно му е било студено…

Днес, в този дъждовен ден, ми се иска да подаря отново това цвете на Ани… Е, не мога наистина, но поне на снимка… с ярките си цветове, може би ще направи деня малко по-красив, по-слънчев?… :-)))

Бих искал да посетя отново това красиво място, между два океана (Атлантически и Индийски), но този път с Ани, и не по работа, а ей-така, като пътешествие, за удоволствие! :-)

Може би, някой ден?…

[Снимките са от 2004/Oct/28; досега май не съм споделял почти никоя от тях онлайн...]

…на брега на морето, а слънцето изглежда двойно…

…вероятно е обикновена физика и отражения в атмосферата, но все пак… е магия! :-)

Отново ми се ходи на море, но знам, че сега не може… Май не пиша много напоследък. Бяхме в Родопите, на Черно море и имаме немалко красиви снимки, но… някак не остава време… или настроение… да покажа някои от тях…

(снимката на двойното слънце е от тази година, 21 август, 6:22 сутринта, близо до Бяла)

Ако ви се гледа една малка серия снимки в стил “Разходих се сред природата, видях удивителни малки цветни създания, цветенца и тревички”, заповядайте в блога на Ани — тя публикува вчера няколко прекрасни снимки! :-)

Най-много ме удиви една снимка, на която се вижда малко паяче, което се движи с десетки малки паячета на гърба си (мама-паяче с дечицата?;-) — паячетата са толкова малки, че са полу-прозрачни и едвам забележими, но се виждат ясно! Май никога досега не бях виждал подобно нещо! :)

(Photos CC 2009 by Ani, www.molif.com/bg/2009/07/20/colorful-pictures/)