По това, че и най-добрият снежен човек, който може да сте направили на терасата (о, ама колко сняг имаше тази зима, а!!), дори и да е почитател на най-добрата и студена бира…

…започва да се топи и да изчезва.

Днес, като пиша това, този прекрасен Mr. Snowman, отдавна е само спомен (снимки) и локвички вода… :)

Идва пролет! И при това, много специална пролет — първата пролет на Принцеса Лея   (Си)мона Сакс Принцеса Симона! :-)

(За принцесата — официален постинг, ама по-късно…)

Котка на горещ ламаринен покрив горещ ламаринен капак ;)

Rolling Smiling Stone(s) ;)

Слънчев лимон (в “Staropramen” Dark)

Слънце и сенки…

Дано тази година да ми (ни) върви повече на хубави фоторазходки с добри приятели (и по някоя и друга тъмна бира тук там, разбира се!) :-)

А пък ние си имахме Citrus Maxima, (не)умело издялкан с помощта на ножче:

За съжаление, този гигантски помело беше изяден почти незабавно, затова нямаме негова светеща версия… ;)

…Което пък накрая ме наведе на разни мисли за лентовата фотография (може направо да прескочите към моите бележки).

* * *

Есенни фоторазходки с цветен филм

Трънчета и паяжини

И още трънчета и бодилчета

Жълъдче…

Под шипковия храст

И под един друг шипков храст

Скакалец в тревата

Виждате ли малкия гущер, как се е скрил в сухата трева? ;)

Червена мухоморка си растеше в гората (но никакви други гъби, за съжаление…)

Мравка позира върху малък мравуняк (забележка: трябва да ръчно-фокусирате по-пъргавичко в такива ситуации!;-)

Autumn Leaves

Добре узрял глог (забележка: да не се бърка с шипковите храсти!:-)

Дядо Pentax снима “внучето” си

И самотният шипков воин е воин! ;)

Пейзаж около Плана

А ето ги и засмените фотографи, Мишел и Ани (ако някой иска, ще споделя, как човек може да успее прилично прецизно да се снима сам в такива ситуации, само с помощта на ръчен фокус и дори при бленда F1.8;-)

* * *

Бележки за снимането на лента

Още няколко впечатления от снимането на филм, сега, след като вече имам 7-8 филма изщракани тази есен:

1) Всичко си зависи. От лентата, фотоапарата, обектива, проявяването, сканирането, цветовите корекции (при сканиране и после и личните корекции, ако се налагат), прашинките по скенера, късмета, че дори и… от фотографа! Уравнение с твърде много неизвестни! :)

2) Когато снимаш на филм, нямаш абсолютно никаква гаранция, дали определен кадър ще се получи или не, дали фокусът ще е прецизен… Плюс това, няма и никакъв начин да разбереш, преди филмът да е проявен и сканиран. Няма дисплей, няма preview…

3) Цялото начинание “снимане на филм” е един голям hit & miss. Например, от тази последна лента, поне 15-20 кадъра са се получили доста добре (тук споделих повечето от тях), и това е супер!…

4) …За сметка на сканирането: Въпреки че скенерът беше барабанен и доста добър (и хората си знаят работата, уж), този път в студиото се изложиха като кифладжии, и немалко от кадрите бяха с по 20-30 прашинки, петна и власинки по тях — сигурен съм, че на негатива ги няма, просто нещо е било замърсено (непочистено), в самия скенер.

5) Проявяване и сканиране си е една голяма част от работата. Например, след разходката ни до Италия през октомври, проявих и дадох за сканиране 5 филма. Различно студио, различен скенер, различни настройки. Немалко от кадрите изглеждаха доста зле, с неестествени цветове (но пък бяха с по-висока резолюция). А този филм с есенните пейзажи пък беше сканиран с по-ниска резолюция, за сметка на това пък, с по-хубав скенер (но имаше твърде много прашинки при сканирането и дори и пост-обработката не успя да заличи някои от тях). Така че, всеки път не само не си сигурен, дали ще се получи нещо (дали си успял да снимаш нещо добре), но и след това, пак не си сигурен (дали във фотостудиото няма да развалят нещата).

6) Нека не се лъжем — заниманието е скъпичко. За един цветен филм, не е много, разбира се. Но ако нащракаш повече от един филм, почваш да си правиш небрежни сметки:

• един цветен филм от нисък клас, 36 кадъра: 3-7 лв.
• един цветен филм от по-висок клас, 36 кадъра: 7-12 лв. и нагоре
• проявяване (C-41): поне 3-4 лв.
• сканиране при най-ниско качество (~1900×1250 или ~1500×1000 px, JPG @ 95%, барабанен или плосък скенер): поне 4-5 лв.
• сканиране при малко по-високо качество: don’t even ask about the price! (по-добре си купете хубав скенер, ще го изплатите след 20-30 филма)
• вместо сканиране, ако изберете да си извадите филма просто на хартия, 10×15, добавете още поне 10 лв., плюс ще ви трябва и албумче за снимките
• самите лентови фотоапарати са доста евтини тези дни, както и хубавите ръчнофокусни обективи за тях, и това май е единственият плюс (няма смяна на батерии, няма смяна на цифровото тяло на всеки 2-3 години, няма нужда от скъпи автофокусни обективи с оптична стабилизация).

Ако снимате 2-3 филма на година, нищо особено. Но ако се заемете сериозно със снимане на лента, а и държите повече на качеството (на филма, на сканиране, и т.н.), си пригответе една прилична сума за това удоволствие… :-)

7) Може, разбира се, да се снима и на черно-бял филм. Проявяването е по-евтино (а и човек може да си го прави сам, в домашни условия; проявяне на цветни филми по процес C-41 е също възможно вкъщи, но е доста трудно и доста по-скъпо), а и в някои случаи и филмите може да са по-евтини. Но като цяло, повечето от нещата, които се отнасят за снимането на цветна лента, важат и за черно-бялата.

8) Не всичко е пари, разбира се: Снимането на филм е и различен вид удоволствие, различен вид усещане. 36 кадъра 36×24 mm може да изглеждат малко (една евтина SDHC карта за цифров фотоапарат може да побере хиляди снимки, в JPG високо качество и/или дори в RAW формат, при това записът и изтриването й не струват нищо), но пък човек става по-пестелив: при избора на кадър, какво и кога да се снима…

9) Снимането на лента с ръчно фокусен фотоапарат/обектив изисква внимание, време: Процесът е по-бавен, откокото когато се снима с дигитален фотоапарат. Необходимо е да се вземе под внимание светлината (късметлия сте, ако фотоапаратът ви има поне работещ светломер; но дори и тогава, се иска време, преди всеки кадър: да се подбере бленда/експозиция, да се измери светлината, и често следва отново донастройване), положението ви спрямо основния обект, после внимателно да се фокусира, като тук възможния диапазон за грешка често е твърде тесен (24×36 mm е много голяма площ, спрямо повечето цифрови сензори, съответно, фокусът трябва да е по-точен)… С една дума, ако ще снимате спортни събития или животни и птици сред природата, по-добре да оставите лентовия фотоапарат вкъщи… :-)

10) Филмът (негативният; позитивните филми са съвсем друга приказка) си има и предимства: Например, доста добра динамика; също така може да недоекспонирате или преекспонирате почти безопасно в рамките на +2/-2 F-stops, което не е малко; ако снимате със стар лентов фотоапарат, имате шанса да си купите почти без пари ръчнофокусен обектив със страхотно bokeh/”рисунък”…

11) Недостатъци също: цената вече я споменахме; трудностите при сканиране и обработка; невъзможността бързо да смените филм 100 ASA със филм 400 ASA или пък да смените филм за дневна слънчева светлина с такъв за снимане при изкуствено осветление; при тъмни условия снимането е трудно/невъзможно (400 ASA и нагоре, филмите стават твърде зърнести/шумни; не е така при един цифров Nikon D700 или D3S, например); и последно, важно е да приемем факта, че ще дойде ден, когато нито ще има цветни 36mm филми, нито лаборатории, където да може да ги проявите…

12) Последно, ако все пак сте решили да се пробвате да снимате на лента: Не забравяйте, че кеф цена няма, и ако идеята да снимате бавно, по-скъпо, и с неизвестни крайни резултати, ви харесва, просто го правете! :-)

Да съм пропуснал нещо?…

(И имайте предвид, че по-горните разсъждения са дело на един абсолютен аматьор, so take them with a grain of salt, както се казваше в една древна българска поговорка… ;)

(Backstory: Венеция, 10 октомври 2011. Малко магазинче за всевъзможни предмети и бижута от венецианско стъкло. Pentax SP1000 и 50mm/F1.8 Pentacon обектив. Филм Kodak ColorPlus 200/36. Сканирано при 1900×1200, после малко sharpen във Photoshop, финална обработка и експорт във Fireworks.)

От прекрасната ни разходка до Италия тази година (9 октомври – 16 октомври), имаме около:
- 1600 кадъра с цифров Canon S5 IS (и отделно, около поне 30-тина видео клипа)
- 600 кадъра с цифров Pentax Optio S50
- 175 кадъра с лентов Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8 + Cosina 135mm/F2.8

Малко съм стиснат, знам, да покажа само един кадър от Венеция… ;)

(Sep 15, 2011 @ ~ 20:30)

Благодарение на Джори, сега успяхме да поекспериментираме с “истински” лентов фотоапарат (Pentax SP1000 + 50mm/F1.8) и изщракахме едно непретенциозно филмче на Kodak.

Това са резултатите — 12 кадъра от лятото… Някои, не много добре фокусирани, други са се получили недобре балансирани… но, това е! :-)

около 40+ години по-късно, това е “внучето” на SP1000: Pentax Optio S50 :)

Цвете…

Паяче на слънце

Рибка (прогони-зли-духове)

Casio (вечният дизайн;-)

А това май съм аз! ;) (Ани направи портрета)

И пак аз! ;) (Ани направи портрета)

The Lonely Cyclist

До преди това лято — най-хубавата бира по морето! А сега… не ми се говори! (Каменица/AB InBev, не ви ли е срам?)

Портрет на котарак

Портрет на Ани (на Иракли)

Морето…

Иракли…

Интересно е да се снима на лента… Магическото “щрак” на затвора, превъртането на лентата, налучкването на експозицията (светломера на фотоапарата не работеше, за съжалаление)… Усещането беше странно, интересно, добре забравено… (Може би ще повторим някой ден?)

Fun fact: преди същият фотоапарат е бил на Йовко! ;-)

UPDATE: 13-ти кадър добавих, още един потрет… :)

(Тримачтовия платноход го видяхме край Бяла и Иракли през август тази година. Дали това беше барка или баркентина?)

Засега се виждат само спокойните води на езерото… но…

…при по-близко вглеждане, виждаме една калинка в беда!

И веднага провеждаме спасителна акция в ледените води на езерото, над 2000 метра надморска височина!

Акцията е успешна! тук се виждат спасените! ;)

1 октомври 2009, ~ 12:45