Днес попаднах на нещо не по-малко интересно (и граничещо с фантастиката):

Лари Уолтърс, обикновен шофьор, мечтаел да бъде пилот. Заради лошо зрение, няма тази възможност. Но той продължава да мечтае.

Един ден, измисля безумен план: Да седне в кресло, да завърже няколко малки балона с хелий към креслото, и да полети нагоре!

Така и прави. Един слънчев ден в Калифорния (годината е 1982), той сяда в градинско кресло (към него са завързани 45 метеорологични балона, пълни с хелий), взима си сандвичи и студена бира, парашут, малко радио, въздушна пушка (с която да цели балоните, за да може да се спусне после на земята, или поне това е била идеята), и… полита.

Само че креслото не се издига 10 метра над земята, както е било планирано, а на почти 5000 метра!

Там е студено, високо, и наоколо дори прелитат самолети — представете си гледката!

След доста време прекарано на тази голяма височина, накрая се спуска обратно, като пътьом успява да предизвика и авария в електрически високоволтов далекопровод, която спира тока в голяма част от Лонг Бийч.

Естествено, след приземяването го арестуват и обвиняват… в каквото успеят. Все пак, това е прецедент.

Живота му се променя, и след това дори се появяват имитатори… (Но краят му е тъжен.)

А за поуката от тази истинска история не съм сигурен обаче — може би, че ако мечтаем достатъчно силно, мечтите ни могат да се сбъднат? (Макар и невинаги точно така, както на нас ни се иска…)

(Немалка част от историята е събрана тук. Интересно е…)

Гледах го поне три пъти и така и не разбирам, как успява да направи магията с трите карти! (Или аз съм глупав, или Пол е адски добър!:-)

На историята попаднах през Twitter, и я споделих също там, но понякога за някои неща не са достатъчни 140 знака…

Камерата беше издигната в стратосферата с малък балон за метеорологични наблюдения, и спусната на земята с още по-малък парашут:

Люк разказва:

“През август 2010, решихме да изпратим HD видеокамера в космоса. Идеята беше да я прикачим към метеорологичен балон и да я изпратим да заснеме чернотата на космоса в горните слоеве на стратосферата.

След като се издигне достатъчно високо, балонът в един момент ще започне да се разширява поради липса на достатъчно външно налягане в атмосферата, и накрая ще експлодира. След това ще започне неговото падане. Трябваше да помислим над това, как балонът и камерата да може да издържат температури от -60 градуса по Целзий, риска от водно приземяване и скорости от над 200 километра в час.

Спускането на камерата трябваше да се осъществи с малък парашут, и като слезе достатъчно ниско, би трябвало да можем да я намерим чрез GPS.

Направихме експеримента ни в (Newburgh, New York).”

Това е Люк със сина си при пускането на балона — кадрите са вече от самата камера, закачена под балона.

А ето го и самият балон с устройството, в момента на излитане — май размерът няма голямо значение за такива високи полети! ;)

Пускат балона. Скоростта на вертикално издигане е около 25 фута в секунда (около 7.5 метра в секунда). Само след две минути, балонът вече е на височина 3000 фута (почти един километър) и изчезва в облаците. Следващите 10 минути от издигането той остава в облаците.

12 минути по-късно, балонът е вече на височина 20’000 фута (6 километра) и продължава да се издига. Облачната пелена остава под него:

След 24 минути, височината e 30’000 фута (9 километра). Тук е “царството на самолетите”:

След 40 минути, на височина 60’000 фута (18 километра), балонът започва да се върти и преобръща във всички посоки — вятърът е със скорост над 150 километра в час! Тук няма самолети на гражданската авиация (толкова високо може да летят само военните свръхвукови самолети):

Височина 90’000 фута, балонът продължава да се издига, почти няма вятър. Вижда се границата между плътните слоеве на атмосферата и чернотата на космоса. Тук няма самолети — височина от 27 километра е невъзможна дори за повечето военни свръхзвукови изтребители:

Височината от 100’000 фута (30 километра!) е достигната само след 70 минути вертикален полет. След малко балонът ще експлодира от под-налягането вътре в него, и ще започне неговото свободно падане.

Бум! Балонът експлодира и започва неговото пътешествие обратно към Земята!

Скоростта на падане бързо достига 150 мили в час (над 240 km/h), въпреки парашута!

Доста по-надолу, скоростта пада до само 15 мили в час (24 km/h), и GPS-ът предава първите координати на балона:

Пътешествието в Космоса, отбелязано на картата (приземяването ще е на само 30 мили северно от мястото на пускане):

След 100 минути непрекъснато снимане, батериите на видеокамерата най-накрая се изтощават и видеото прекъсва само две минути преди балонът да кацне обратно на Земята. Това е последният кадър от въздуха:

Свалят камерата и балона от дърво, късно през нощта:

Подготовката на успешния експеримент отне 8 месеца. Необходимите неща за експеримента: GPS (вграден в iPhone, доколкото разбрах?), малък метеорологичен балон, HD видеокамера (добре опакована, за да издържи на студа), мини-парашут, планиране, малко късмет и ужасно много ентусиазъм!

Удивително, нали? Гледайте самото видео — струва си!

(А какво ли ни готви бъдещето?…)

UPDATE @ 14:42: Намерих още един подобен проект – ICARUS (ето и малко снимки от последното излитане на ICARUS III). Хм. Май NASA вече не са монополисти за полетите до близкия космос и обратно… ;)

Това е Burj Dubai, най-високата сграда-кула в света (има си и официален сайт). Всъщност, може би има и по-висока, но аз не съм чувал за такава:)))

Случайно попаднах на снимката на Bret Oliver. Изуми ме! Изглежда нереалистична.

По времето, когато е била направена (2007), сградата е била висока 425 метра. Сега е вече с височина над 600 метра и продължава да расте.

Дубай е удивително място (една моя добра приятелка беше там за няколко месеца, и се върна удивена от всичко видяно; а при Йовко може да прочетете много хубав пътепис)… и явно в момента гигантоманията там е на мода, иначе щяха ли да строят кула, пред която дори и кулата на Саруман — Ортанк (а може би и Барад-Дур?;-) започват да бледнеят?…

Бррр…

PS Откъде ли е снимал фотографът?… :)

Сляп художник рисува прекрасни картини

Вижте видеорепортажа, посветен на John Bramblitt (flash youtube video):

Какво да кажа — удивителен човек и… удивителен дух! :-)

Впечатляващо…

PS Кой каза, че не мога да пиша кратко? :-p

UDPATE (2009/07/29): Горното видео беше свалено от DailyMotion, но намерих, благодарение на batpep, друго копие: www.dailymotion.com/video/x1bhuh_jerome-murat_events, с дори още по-добро качество. Enjoy! :)

Тази комета беше наречена от мнозина “може би най-фотогеничната комета на нашето време” и “великата комета на 2007-а година”, и с пълно право.

В момента тя вече се отдалечава от слънцето и Земята, но все още се вижда в Южното полукълбо. Неотдавна беше публикувана и снимка, на която опашката на кометата сякаш се разпрострираше на почти цялото южно небе – и не е чудно, дължината й беше достигнала 150 милиона километра, или приблизително 1 астрономическа единица (AU)!

Струва си също така да се види и един невероятен монтаж от три снимки на фотографа Antti Kemppainen!

Толкова за космоса днес… Сега отивам на прозореца – вярно е, че кометата вече не се вижда от нашите ширини, но поне мога да й помахам мислено с ръка, нали? :-)

____________
Бележка под линия: Сайтът Astronomy Picture of the Day, поддържан от NASA, е много ценен ресурс – на него всеки ден се публикува по една снимка или картина/илюстрация от нашата Вселена, заедно с кратко обяснение, написано от професионален астроном. Някои снимки, особено тези от телескопа Hubble, направо спират дъха ти с красотата и дълбочината си… и те карат да се замислиш, колко мънички сме ние, хората, всъщност:-) Посещавам го често – винаги има какво да се види и научи:-)

По-добре го вижте със звук.

По-добре го вижте със звук на вашите THX-сертифицирани колони (ако имате такива), volume to the max:-)

Интро видеото (в момента и единственото видео на сайта на Minuscule) е страхотно. То е забавно, историята е разказана бързо и е нарисувана много красиво. Техниката, която Minuscule/Futurikon използват, е доста необикновена – те смесват реално заснети кадри от природата с 3D анимация, плюс звуци от реалния свят, много добре подбрани.

Не знам, как го правят, но всичко е много реалистично. Виждате всяко цветенце, всяка тревичка как се поклащат на вятъра, и в същото време дигитално създадената калинка, съвсем като жива, която каза върху цветето. Minuscule ви показва света на насекомите, по начин, по който никога не сте си го представяли, с чувство за хумор и разбираем едновременно за децата и за възрастните – нещо като документален анимационен филм (ако мога да използвам такъв термин).

Вижте филмчето!

Самият уебсайт на Minuscule е очарователен по своему (въпреки че не всички секции от него все още работят). Flash-ът, който те са използвали, е добър и стилен. През деня, той има един изглед, и съвсем различен – през нощта. Аз не съм голям почитател на Flash технологията (тя бе и все още е твърде често се използва не по предназначение), но в някои случаи, Flash е нещо изключително подходящо и само усилва ефекта от един добре направен сайт – както е и в този случай.

Жалко, че има само един-единствен видео-teaser за момента… Аз с нетърпение очаквам още!:-)