…time for a change! :-)
Време е за промяна…
(Тази картичка получих миналата Коледа от моя сегашен работодател.)
И мисля, че достатъчно отлагах;-)
Днес подадох заявлението ми за напускане. Живот и здраве, след един месец ще съм свободен човек…
Какво ще правя след това? Не знам.
Единственото нещо, в което съм сигурен, е, че не искам (за момента поне) да имам:
1) шеф/мениджър,
2) постоянно работно време,
3) офис на компанията, в който трябва да съм в определени часове в определени дни (примерно, 9-18h, понеделник до петък).
И единственото друго нещо, в което съм сигурен, е че искам свободата си. Сега.
Искам да пътувам, снимам, пиша, създавам красиви дизайни…
Може би ще стана freelancer. А може би ще умра от глад;-)
Така или иначе, ще съм опитал да съм свободен. А това не е малко.
И животът е кратък, нали? Значи е време за промяна! :-)
PS @Ани: my little present for you on the 1st of September! ;-)
не те знам с какво ТОЧНО компютърно нещо се занимаваш, ама познавам няколко фрийлансъри и те всички печелят колкото шефовете им щяха да печелят, ако имаха шефове.
примерно: http://stoev.org/
Welcome to the club! :-)
Практикувам свободен труд от 14 месеца и съм много щастлив. Ужасно трудно е, но пък удоволствието е неописуемо!
Разбира се, не бих могъл да оцелея сам. Добре, че жена ми е плътно до мене и ме подкрепя не само духовно, а и професионално, и най-вече финансово.
Не е лесно и няма да почнеш да печелиш милиони веднага, но ако имаш вяра и си постоянен в преследването на целите си – ще успееш!
Успех!
Аз съм щастливец, защото досега не съм работил (креативна работа става дума) на твърдо работно време. Не може да изискваш норма за неща, които искат креативност, а вдъхновение и смея да твърдя, че и програмирането е такова. Успех с търсенето. При теб проблемът е не само къде ще намериш работа, а какво искаш да работиш.
В началото ще ти е малко странно, но с хубавото се свиква бързо ;)
Бъди сигурен, че няма да останеш гладен :)
Longanlon ти го описа много добре ;)
Ако имаш нужда от нещо – за организация, начини и методи на работа – не се колебай да се свържеш с мен, ще помогна с каквото мога :)
Фокусирай се върху най-важния проблем – как и къде искаш да прекарваш свободното си време ;)
Не се мре толкоз лесно от глад.Особенно пък,ако имаш занаят като твоя.Просто ще ти отнеме малко време да се организираш и да започнеш да реализираш идеите си.Не вярвам да нямаш такива.Искрено ти пожелавам да успееш да ги реализираш.Просто в тази наш’та мила родина идеи трудно се реализират.Дано при теб стане всичко по мед и масло:)
Успех!
Е, радвам се, че си се решил — това, решаването, е една тежест по-малко. А в свободната практика, особено в началото, има доста тежести за носене. Аз съм ти разправял, но при мен всичко беше (е) може би по-трудно, може би защото аз тръгнах към фриланса по труден начин, изведнъж и рязко. Вземи си контактите, те са ти евентуалните клиенти. Но и да не вземеш, ще си събереш нови лека-полека. И новите контакти и съответно клиенти си ги кътай — нормално, те са ти хлябът. Ама все пак ако нещо не ти е таман, не се колебай да отказваш работа или да налагаш свои работни разбирания. На свободна практика имаш свободата да отказваш да приемаш тежки компромиси.
Абе с две думи точно: стискам палци! ;)
Успех ! Свободата е велико нещо ! Аз вече девета година я карам така. В началото е малко тегаво , но пък чувството, че си независим е неописуемо.
Успех :)
Успех, Мишел!
Иначе колко странно нещо е човека, аз отдавна съм като теб и от известно време искам точно обратното… Всъщност по-скоро може би за малко, като почивка. Сигурно и свободата омръзва, нали. :)
Сигурен съм, че ще си по-добре, няма да ти е лесно, даже понякога ще ти е много трудно, но пък си струва. И питай Майк за съвет как ще отговаряш на въпроса: “Абе ти всъщност какво работиш?”…
@всички:
Ехааа… Внезапно колко хора ми пишат и пожелават успех! :-)
Благодаря, най-искрено благодаря! (Утре може би ще коментирам малко по-подробно… :)
Успех! Аз не посмях да предприема такава стъпка. Истина, че никога не е късно, но с 2 деца някак си повече “внимаваш”.
Пожелавам ти всичко да е ОК! Ние сме наоколо, така или иначе, ще следим :)
Захванете се с Интернет бизнес. Той дава абсолютна свобода и независимост. И много пари! Аз знам какво говоря, защото от 2004 година се занимавам само с бизнес в Мрежата.
( http://www.ludipari.com/ )
Успех и от мен! :)
И аз от 2 години я планирам тази промяна (т.е. опитвам се бавно и плавно да увелича собствените си клиенти и да си подготвя заместник, за да е доволен и шефа), ама за сега не успявам много да балансирам с дините :)
Поздравления за смелостта и успех нататък! :)
Работа предполагам няма да ти липсва. Нали знаеш приказката – руса жена и добър дизайнер гладни няма да останат. :D
Имам и конкретно бизнес предложение: хайде да си направим creative studio или както там се наричат малките дизайнерски екипи?
Почти сериозно го мисля… :)
@rendeto: хайде де, и аз това откога ви разправям и на двамата…
Мишел, време е за хубави промени. Знаеш какво мисля.
Страхове и съмнения винаги ще има, но пък е хубаво човек да рискува от време на време, та нали животът и без това е кратък.
Пожелавам ти успех, най-искрено, и щом винаги имаш на кого да се “облегнеш”, когато ти стане трудно, давай, дерзай!
Също малко ти завиждам (благородно, разбира се)- както и на останалите “волнонаемници”, но и аз донякъде като Дончо (подобни причини) не смея да предприема подобна стъпка … а може би и поради факта, че няма особено търсене за скромните ми знания и умения.
Убеден съм, че промяната ще ти се отрази добре – поздрав с неостаряващото чудесно клише “I want to break free” :).
Ех, Мишел, и аз понякога си мисля, че точно това искам, да съм freelancer, особено след 10 години работа в държавен университет и професионална среда, която става прогресивно все по-непоносима… Ама смятам да продължа да се боря още известно време, пък и freelancer-и философи по образование иска ли някой? Тук се сещам за горкия Декарт, който все го гонели и накрая се установил в Швеция. Шведската кралица Кристина, 19 годишна, поискала той да й преподава уроци по философия, ама била ранобудна и уроците почвали в 5 сутринта, а Декарт бил болнав и зиморничав, не му понесло разкарването до двореца посред зима в Швеция и така се простудил, че умрял. Но тази случка не бива да е пример за позитивно мислене :-)!
Успех, сигурна съм, че точно ти ще се оправиш като “свободен дух”!
Ти Можеш!!!
Поздравления за решението! Ти си един наистина щастлив човек, защото знаеш какво искаш и кога го искаш, а това не е никак малко. Това е най-важното! Може да звучи клиширано, но много по-вероятно е да съжаляваш, че не си направил нещо, отколкото че си го направил… Успех и от мен!
Уау! Силно те подкрепям и ти се радвам! Keep us posted ;)