Улица

Снимката е от днес, 11 август, малко преди залез-слънце.

(първи опити за HDR processing…)

6 thoughts on “Моята улица… (в HDR)

  1. Я, добре е станало — такива подобни ги докарвах в началото на фотографския си път и то без HDR ;)

    Все още не съм се захванал сериозно с HDR, но като гледам нищо чудно да зарежа за известно време панорамите и да се посветя на HDR :)

  2. Без HDR не е лесна работа да се постигне такъв кадър — поне за мен! Ти как си успявал? :-)

    Иначе тази снимка е всъщност три снимки (-2 EV, 0, +2 EV), смесени в една с помощта софтуер. И на мен ми допада крайния резултат…

  3. Знам, че HDR се прави с помощта на три снимки и съответния софтуер (аз ползвам засега luminance (има версия и за Windows ;))). Експериментирал съм, но с доста по-малки компенсации — -0,3 EV, 0 EV и +0,3 EV. Може би затова резултата не ми хареса никак. Но не съм се отказал де, скоро мисля да експериментирам пак :)

    Аз докарвах подобна (но не и точно същата) тоналност, леко мрачна и странна, с помощта на GIMP — дали беше с някой филтър или с помощта на вторичната крива вече не помня. Беше в началото на фотографските ми експерименти. Сега твърдят, че съм поулегнал доста в това отношение — само залезите съм ги правил все още драматични ;)

  4. @Nick:

    Експериментът ми по-горе съм го правил с HDR софтуер, да (аз пробвах Photomatix, има и Win и Mac версии).

    Използвах три кадъра с EV -2, EV 0, EV +2, наслагват се автоматично един върху друг и после експериментираш с различни presets и опции… Доста е забавно! :)

    А, и знаеш ли че първите опити за HDR са правени през… 1850 година?!

  5. Леле, този коментар съм го пропуснал, но по-добре късно, отколкото още по-късно :)

    Не, не знаех. Но продължавам да твърдя, че снимката е супер.

    Там има малко мои опити с HDR, но аз се заиграх с AfterShot. При него има възможност да направиш HDR само от една снимка.

    При другият софтуер се оказа, че за да се получи добра снимка от три, те трябва да са направени от статив :(

  6. @Nick: Хаха, 7 години между два коментара които си отговарят един на друг! ;)
    Макар че … и по-куриозни случки съм имал — през 2010, една приятелка търсеше начин да си продаде виолата и пуснахме мини-обява и в моя блог… е, минаха близо 8 години, един човек се обади, срещнаха се, и виолата беше продадена! Това е абсолютен рекорд…

    Ехх, блоговете бяха/са … голямо нещо! :) Свързват хората по различен начин…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *