Един линк на @enstyled ме присети за една случка от преди месец или три (не си спомням вече).

Тогава все още никой май не беше чувал за “висящи кафета” или “висящи чайчета” и т.н., обаче…

Историята накратко:

Пазарувам си аз в “Lidl” веднъж. Няма опашка, няма навалица (може да е било в ранния следобед). Чинно съм си наредил покупките на лентата и чакам.

Пред мен на една възрастна дама тъкмо й е стигнал реда на касата и тя е приготвила точно пари да плати две кисели млека (от най-евтините) и един шоколад. След дамата един младеж си тръгва вече и тъкмо си прибира напазаруваните покупки в големи торби.

Тогава чувам касиерката (само хвърлила бегъл поглед към покупките на дамата) да й казва: “Този шоколад е от по-долния стелаж и цената му е 2-и-нещо.” (забравих точно колко, примерно, може да е бил 2.79 лв.)

Тъкмо да се зачудя, защо й го казва това на жената, и се досетих — киселите млека бяха от най-най- евтините… най-вероятно дамата си беше приготвила лев и нещо или два, за две кисели млека и евтин шоколад.

Сега, ако не сте пазарували скоро в Lidl, ще ви подсетя — цените в този магазин са поставени по малко объркващ начин. На всеки рафт, цената е отгоре, под нея е стоката. Реално се получава, че виждаш първо цената и над нея някаква стока, но вкъщност цената която е под съответния продукт е всъщност цената на продукта под него! А цената за продукта, който е пред очите ти, е над него. И така нататък… (Малко е объркващо и не знам, дали е направено случайно или by design…)

Така или иначе, дамата вероятно е видяла цена от под един лев за голям шоколад и се е зарадвала, че може да си го позволи, а всъщност е гледала цената на шоколада под този, която е била за по-голям и по-скъп шоколад.

Съответно касиерката (вече опитна), е отгатнала какво е станало още преди дамата да почне да плаща. И след като обясни това за цената на възрастната дама, направо се приготви да прибере шоколада под касата, където се оставят и връщат неплатени стоки.

Тогава се случи нещо, което не очаквах. Видях младежа (който още си товареше торбите с покупки) да казва нещо тихо на касиерката. През това време, дамата си плати киселите млека и се приготвяше да си тръгва, когато касиерката й върна шоколада.

Дамата изглеждаше доста объркана. Опита се да обясни нещо на младежа и да връчи шоколада на него, но той само се усмихна и после си тръгна.

Това, което се случи, всъщност беше, че той плати шоколада на жената, след като видя, че тя няма да може да си го плати (плати го в краткия миг след като дамата си беше платила млеката, но още не си беше тръгнала).

Нещо като “висящ шоколад” за възрастен човек на пенсия, който очевидно няма пари и един лев или 1.50 са огромна разлика в сметката в магазина… След като си платих и натоварих моите си покупки, излязох навън на слънце, и ми стана едно такова слънчево на душата и на мен. :)

Дребно нещо, но сигурно за възрастната дама един обикновен шоколад за два-и-нещо… е бил нещо голямо, не малко.

Чак след време чух за някакви “висящи” кафета, които излязоха на мода внезапно, и се присетих за тази история за “висящия шоколад”. Мисля си, че възрастните хора в България, имат по-скоро нужда от по един “висящ шоколад” или “висяща връзка с банани” от време на време, а не висящо кафе… Те така и така не ходят по кафенетата, но пазаруват в най-евтините магазини, най-евтините стоки, с малките си мизерни пенсии… и дори и тогава, често нямат пари да си позволят нещо дребно…

Историята няма поука… просто история. :)