“Tradition is just a word for stuff you accept as true without verifying it for yourself.”
~Jed McKenna

Може би е така… кой знае!

Понякога сами си измисляме нещо и после го наричаме “традиция”. Примерно, на първи октомври всяка година (най-късно, на втори или трети), обичахме с Ани да ходим високо в Рила, да видим Езерата. През есента е много красиво там, ако и малко студено и ветровито понякога. Но си струва. А и през октомври е някак по-спокойно, има по-малко хора… можеш да почувстваш Планината по-добре.

Този Първи октомври… останахме долу в големия град. Не се покатерихме високо в планината. Липсва ми малко. Но не традицията — планината и езерата. Може би понякога там търсим спокойствие и просветление, дори и мъдрост — неща, които, забързани в градското ежедневие, май не можем лесно да намерим или усетим…

Може би ще се разходим все пак до Езерата — следващия уикенд… Кой знае. Бих се радвал. И няма да е само заради измислената традиция… а тя така и така вече е променена, и не е каквото беше.

Сега защо да не отида да купя бутилка хубаво шотландско уиски (вместо шампанско) или пък една Malinella, и да отпразнуваме нещата не както всяка друга година? Пък и в края на краищата, нали най-важното е любовта да е тук и да я пазим — а за целта няма нужда да се катериш високо в Планината, нали? ;-)