Днес, първи март, Велян се възмути по повод това:


(при кликването на логото на Google се отваряше следното търсене)

Някъде или малко след 3 часа следобяд, нещата се промениха на:


(при кликването на логото на Google търсенето беше коригирано така)

Най-забавното е, че съществува и Google.ro, трябваше просто да ни разменят търсенията, и щеше да е доста оригинално — румънците щяха да търсят за “Мартеница”, а ние — за “Mărţişor” (не че ние не търсихме за Mărţişor, де), LOL ;-)

Честита Баба Марта и честита пролет на всички мързеливци, които днес пият кафе с мляко следобеда, или чай, или се размотават навън на разходка в парка, или пътешестват, или просто си прекарват чудесно! :-)

7 thoughts on “Mărţişor vs. Мартеница

  1. Днес и аз беснях за тия Mărţişor.
    Според статия в младежкия сайт на Европейската комисия, мартеницата е чисто румънски обичай. Има дълги разяснения за него, нито за момент обаче не се споменава думичката България. Споменаха се някакви забравени обичаи в разни страни, пътьом и традиционния ден на прошката в Македония. Думичката “България” я няма в статията по никакъв повод. Това, че имало там някакъв хан Крум с някакъв сокол с бяло-червен конец кой ти ще обърне внимание. Освен ако този хан Крум не е румънец или македонец, разбира се.
    Съседите ни понякога са нагли…

  2. Не трябва да мислим, че сме дали всичко на света – имам колега от Молдова, който ми разказа, че при тях също има мартеници.

  3. Естествено, че ще има.. та нали 1во там е пълно с българи, и второ културата на Влахия и Модова е абсолютно обсебена от българската до края на 18 век!

  4. Well, Bulgarians know what “martenitza” is, it would have been nice if google.com had the pretty image and links in English for non-Bulgarians.

  5. Сега съм на 70 години, а бях само на 11, когато непознато другарче от Румъния ме помоли да му изпратя мартеница, каквато негови съученици били получили миналата година от българчета. Ако това беше румънска традиция, нямаше деца от Румъния да ни искат и да се радват на нашите мартенички. Това също е едно доказателство, че това е наш обичай, който българите на румънска земя тачат и с това са предизвикали интереса на румънците.

  6. Здравейте, Райна,

    Благодаря Ви за коментара! И съм съвсем съгласен с Вас! :-)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *