Вчера, както си плуваме в морето на обяд, близо до брега — времето ясно, слънцето свети, водата топла — Анчето изведнъж ми казва, “това там човек ли е, или делфин?” — и поглеждам, на десетина-петнайсет метра от нас, навътре в морето, един делфин си подскача над водата!

“Ай!” — казвам си аз. — “Това не може да бъде — делфини! Точно до нас!” — следващата ми мисъл е — фотоапаратът е на брега! Бегом! И се засилвам, плувам, тичам, и се опитвам да стигна до брега за по-малко от 30 секунди. Не успявам. Делфините вече са далеч, и… уникалният кадър е изпуснат.

“Ой!” — по същото време си казва Ани. “Това не може да бъде — делфини! Точно до нас!” — следващата й мисъл е — ехаа, не един, а цели два делфина, и то толкова близо! И им се любува, как си играят във водата, докато аз неуспешно се опитвам да се домогна до някаква фотографска техника (май по-добре да си бях останал да ги гледам във водата…).

Е, и двамата спечелихме, обаче — видяхме делфини на живо, в морето, на свобода! Беше много красиво!

Надявам се някой път пак да ни се случи. А дотогава — кой знае? Може да имаме един “воден” мъник подръка, като W80… ;-)

* * *

Иначе, нашето изключително кратко море е към своя край. Утре сутринта събираме малкия ни багаж и започваме да търсим превоз — първо от град Бяла към Бургас, и после към София. Вероятно ще пътуваме с влак от Бургас за София, но още някои неща не са съвсем ясни, с транспорта… ще го измислим утре, надявам се…

Имаме и хубави снимки (и видеоклипове) — и от “Faith No More” на живо, като свириха на 14-ти август в Бургас, и после, от морето — може да се опитаме да споделим 2-3 шедьовъра, като се върнем в Големия град:)

5 thoughts on “Делфини и приключения

  1. Баси, през последните 2 седмици във всеки втори блог из родното блог-пространство се споменават Faith No More… включително и в моя. :D

  2. Еха, това за делфините наистина звучи невероятно…
    Доколкото разбирам сте вече в София. Мога ли да ви измъкна на някакви бири? Тук съм още няколко дена…

  3. И аз това лято видях делфини – нагоре, към Шабла. Бяха 3-4 на 50-тина метра от брега.

    А относно фотоапарата – винаги съм се чудел на хората с фотоапарати – толкова много се стремите да запечатате даден момент, а не му се наслаждавате докато се случва. :)

  4. А така ! Казаха ли ти го и други хора, Мишел? ;-)
    Друг път не тичай за апарата, то така или иначе снимка не може да те развълнува по-силно от изживяването на живо! ;-P

  5. @UZUMAKI:

    Е, нормално, нали съвсем наскоро свириха у нас… :-)

    @Stas:

    Може, може, приемаме бири всякакви! :)))

    @Веско, @Ани:

    Да видиш на живо е едно, да снимаш — друго (но те не се взаимоизключват)… Аз обичам и двете… и снимането не ми пречи на преживявянето… :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *