Първо, честит Св. Валентин на всички;-)
Сорри за мрачната съпровождаща картинка, ама някак не можах да се удържа – разсмя ме до сълзи с черния си хумор този художник (неотдавнашно откритие на Ани, btw), а може би това се дължи и на умората ми (твърде много работа напоследък), опитите на френския грип да ме захапе за втори път тази зима, и леко мрачното настроение…
И макар че не е задължително точно на този празник човек да подарява подаръци на любимия, ние с Ани вече си организирахме една мини-игра с подаряване на книжка на Бернар Вербер и други забавни неща, и смятаме да си прекараме една чудесна вечер заедно вкъщи по пантофи, готвейки си вкусни неща и размишлявайки за смисъла на Вселената над чаша портокалов сок (над чаша портокалов сок, а не вино, поради ред причини, една от които е скорошният ми обет за въздържание от кофеин/танин/вино/бира за една седмица;-)
Това кърти мивки!
Аха! :-D
Хаха! Яко…
Малко в тон с пейовите Roses….
хахахахахахахахаха
Много сладко и ми се вписва в теорията че на подобни изкуствено натрапени празници като Св. В трябва да се гледа с малко повече ирония :)
Брутално е, но тъкмо на място. Направо е поздрав за уморените от псевдо романтика. :-)
Хихи, виждам, че картинката се хареса;-)
За съжаление, не съм я рисувал и измислил аз, но пък съвсем коректно си линкнах сайта на автора, така че ако искате да видите още от него и да се смеете до сълзи от черния му хумор – марш към reodorant.com! :)))