Днес рано сутринта бяхме в София, но твърдо решени да опитаме да се измъкнем за два дни от града. Далеч от работа. Далеч от грижи. Далеч от шум, клаксони, лъскави витрини и неравни тротоари.

Май успяхме. Сега пиша на височина над 2500 m, докато огънят бавно догаря в печката, а луната тъкмо изгрява…

В 8:00 сутринта вече бяхме в рейс за Самоков. В 10:00 вече бяхме в рейс за Боровец. В 10:45 вече бяхме на път за нагоре, а слънцето се усмихваше насреша ни.

А в 16:00 бяхме на върха. Аха, да, връх Мусала имам предвид:-)

Връх Мусала, Рила (2925 m)

Времето беше страхотно, до момента. Слънце, облаци. Идеалното време за катерене. Нито да ти е твърде горешо, нито да ти е твърде студено. Просто прекрасно.

До самия връх Мусала почти нямаше сняг. Есента се усеща тук, дори началото на зимата, но все още е топло и сняг има само тук-там, колкото ако ви се доиграе на снежни топки:) Аз се покатерих до върха с маратонки и тениска (резервните обувки, “сериозните”, засега си стоят в раницата, както и дъждобраните), на слизане бях с пуловер и яке…

Mussala peak, Rila (2900+ m)

(NOTE: Първи закон на Мишел за катеренето в планината: Произвеждането на топлина от тялото е правопропорционално на ъгъла на изкачване на склона, ако вървите нагоре, и също и правопропорционално на скоростта на изкачване. Първо следствие на Мишел за катеренето: Дрехите при катерене на върхове, дори и през есента и зимата, трябва да са толкова по-леки, колкото по-бързо вървите нагоре. Следствие на Ани за слизането, базирано на първия закон на Мишел за катеренето: Ако слизате надолу, поставете върху себе си толкова повече пуловери и якета, колкото по нависоко сте се изкатерили на отиване. Забележка на Данчо за следствието на Ани за слизането: Важи само през есента, зимата и пролетта! (законите и следствията може да се допълват и по-късно) )

Тук е много красиво. Не бях идвал на Мусала от… 5? 6 години? (Трябва да си припомня…)

Сега се радвам, че съм тук. Всъщност, цялата банда се радваме — с разликата, че някои вече спят, а други блогват по средата на нощта;-)

Видяхме и Леденото езеро. Безкрайно тихо е там, само водата говори и пее тихичко…

Спим на старата хижа “Мусала”. Виждам, че се опитват да я обновят малко (а до нея има една грозна голяма постройка — хотел? не е съвсем ясно; май е незаконен, както и лифтът, който видяхме да се строи по-долу с пълна пара) …обаче в момента сме си в една стая, където, за 9 лв. на вечер, получавате следното:

1) свещи (2-3 броя) — за осветление;
2) печка и дърва — за отопление;
3) легло, възглавница, одеяла (чаршафи май няма, или не ги намерихме в тъмното).

Ток няма — никакъв ток (добре, че батерията на ThinkPad-а ни държи нещо като 3-4 часа).

Водата е в езерото, ако ви притрябва вода. Тоалетна, баня, удобства — хаха;-)

Въпреки това, ми харесва тук. Харесва ми повече, отколкото ако утре на това място изникне хотел с 300 легла, паркинг, сауна, спа, и казино. Честно. Радвам се, че инвестирах 9 лв. за едно почти 100% спартанско пребиваване тук. Природата замества всичко останало…

И дори сега пиша, само защото все още не мога да заспя, а не че ми трябва чак толкова GPRS Internet връзка високо в планината… :)

Горе имаше слънце, облаци, мъгли, вятър… всичко заедно. Проясни ли се малко хоризонтът, има ли пролуки в облаците, сякаш можеш да видиш на десетки, стотици километри във всички посоки. И е толкова високо… Нереално, сякаш…

Обичам Рила. Не само Седемте езера, обичам цялата Рила. Надявам се да видя скоро и други кътчета от тази планина…

* * *

След като постояхме малко на самия връх, слязохме до хижата. Приятна вечеря с приятели, на свещи, гореща печка с дърва, няколко бири, малко отлежала 50 градусова ракия… една наистина прекрасна вечер!

А сега — постеля.

Последно, мисля само да проверя, колко високо се е издигнала луната вече, и след това да поспя. Утре може да вали дъжд, или сняг, или да е ясно — още не знам. Със сигурност знам, обаче, че е напълно безсмислено да се четат прогнози за планините преди пътуване — тук времето не се мени с дни, а с минути и часове…

Вече е време за за сън, а утре може би ще имаме още приключения…

Дали ще имаме време в големия град да качим още снимки от нашето малко приключение на Мусала — не знам. Но се радвам, че съм тук, и ще бъда щастлив, ако отново видя тези места…

Може крачетата да са уморени, може раницата да тежи,
Обаче щом на Пътя стъпиш ти, щастливо ти тупти сърцето!

(Едно стихче, подобно на някои хоббитови стихове и песни, ми хрумна в този миг…)

10 thoughts on “Рила, връх Мусала

  1. Благородно завиждам :) И препоръчвам от сърце Мальовишкия рид и Урдините езера. Това място ме грабна дори повече и от Седемте езера.

  2. Браво, и аз ви завиждам благородно.
    При мене пък желанието да излизам намалява обратно пропорционално на спадането на температурата на околната среда :(

    Чакаме малко пейзажи от върха!

  3. Радвам се за вас , че си прекарвате страхотно, за разлика от мен с температура и в леглото и хапове. Най готината редакторка да обърне внимание на написаното има печатни грешки :)

  4. Без да се заяждам, само искам да попитам – ползвахте ли лифта до Маркуджиците ?

    Просто ми е интересно и въпроса е свързан с позицията ти на природозащтитник.

  5. @Keit:

    Следващия път, може би… Този път нямахме време да видим повече. Ще си ги набележим тези места също, мерси! :-)

    @Димо:

    Мерси мерси! :-) А за пейзажите — ако остане време, ще има няколко… Вчера се прибрахме от върха, днес вече, от леглото и хоп — работа! Имаме проблем със свободното време тези дни.. :-(

    @steven:

    Ти другия път, вместо да седиш вкъщи с хапове и температури, взимай раничката и ела и ти! Винаги има място в една компания за още един участник за катерене на върхове! :-)

    @ss7:

    Този лифт в момента не работи. Доколкото знам, той работи само през зимата, вероятно заради скиорите. В момента му правят разни профилактики и ремонти, преди да започне сезонът. Пускат го само по няколко пъти на ден, колкото да откарат работниците към новостроящия се незаконен лифт на “Маркуджиците”.

    Доколкото знам също, този лифт в Боровец е доста стар (виждал съм го работещ и преди години, като съм ходил по тези места), и не е незаконен!

    А че в момента се строят сума ти незаконни нови лифтове на Рила — знам, и съм много против! Един от тези незаконни лифтове се строи именно на “Маркуджиците 1-2-3” — видяхме го, като се катерихме нагоре този уикенд. Другият е построен вече, близо до Седемте езера — от хижа “Пионерска” до хижа “Рилски езера”. И него го видяхме, като бяхме на Езерата преди 2 седмици.

    Не одобрявам строежа на нови лифтове, хотели по върховете, и изсичането на гори за нови писти. Причината е, че колкото повече хора получат по-лесен достъп до високите места в планините, толкова повече ще се намесим в природата на парковете. А това не бива да се случва.

    Спомням си, преди време, как бях по същите тези места. Ходихме на връх Мусала с една добра приятелка, спахме на същата стара хижа, и после се върнахме в Боровец. Спомням си път, обрасъл с клекове и боровинки от двете страни, пътечка в гората, от хижа “Мусала” до самия Боровец почти. Пътечка.

    Сега от хижата до Боровец, заради новостроящия се незаконен лифт, има път. Голям път, идеален за камиони, коли и мотоциклети. На места широк 10 или повече метра, на места само 4-5. Повече от 10 километра сме вървяли по него сигурно. Беше доста неприятно, защото изгубихме пътеката в един момент и се озовахме на пътя. Не си спомням за този път преди повече от 5 години. Имало ли го е? Не ми се вярва. Така или иначе, вече е факт. Ползват го камионите и тежката техника, които са за строежите на “Маркуджиците”. А също и за новостроящата се постройка на езерото при хижа “Мусала”…

    И между другото, на няколко табелки в парка пише, че е строго забранено да се влиза в района на парк “Рила” с каквито и да било машини — камиони, автомобили, мотоциклети, и т.н. — и че нарушителите ще се глобяват… Не видях някой да следи за спазването на тази забрана. Тъжно ми е, като гледам напоследък, как се опитват разни “инвеститори” да посегнат на тези прекрасни места, само заради една шепа лъскави долари в повече… :-(

  6. хм, вие в заслона до леденото езеро ли сте спали (който години наред беше затворен, щото нямаше съдържатели!?), в старата хижа след маркуджиците ли (щото тя нали беше изгоряла?!) или в хижата на самия връх (дето обикновено не допускат туристи!?) ??

  7. Черен път от Боровец до хижата на Мусала има от преди поне 18 години , когато и аз ходех пеша. Наистина може би са го поразширили напоследък.

    Иначе от 10-на дни се мотая по Паничище, където е оня лифт, срещу който протестирате, но не виждам да има някакви поражения върху околната среда.

    Аз също съм стар планинар и алпинист. Обиколил съм Рила надлъж и нашир, няма място където да не съм ходил. Обаче ми се струва, че малко попрекалявате с тая природа.

    Паничище може да стане прекрасен ски курорт (хората искат да карат ски) и наистина не виждам с какво един лифт, работещ само зимата би попречил.

    Ако искаш наистина дива природа, ходете на Рибните езера и Дяволските езера. Просто е невероятно, няма нищо общо нито с Мусала, нито със Седемте езера.

  8. И още нещо – повечето ски писти са над горския пояс, т.е. не се изсичат дървета за тях, а просеките в горската част пък биха помогнали много при евентуални горски пожари. Не е редно да се гледа едностранчиво.

    Освен това т.нар “цар” е изсекъл и изнесъл много повече дървета от “възстановените му гори” в Рила (дали горите му са в защитената част?) , отколкото всички ски писти взети заедно. Защо пък досега не съм чул някой да протестира за това.

  9. Страшен си! Няма ток, няма осветление, но лаптопа и интернета са в отлична кондиция. Много ми харесва това съчетание – спартански условия и Интернет.

    Имам едно въпросче. На първата снимка пише колко е висок връх Мусала. Направи ми впечатление точността – .40

    Как могат да го изчислят толкова точно?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *