Faith in Humanity: Restored

Един линк на @enstyled ме присети за една случка от преди месец или три (не си спомням вече).

Тогава все още никой май не беше чувал за “висящи кафета” или “висящи чайчета” и т.н., обаче…

Историята накратко:

Пазарувам си аз в “Lidl” веднъж. Няма опашка, няма навалица (може да е било в ранния следобед). Чинно съм си наредил покупките на лентата и чакам.

Пред мен на една възрастна дама тъкмо й е стигнал реда на касата и тя е приготвила точно пари да плати две кисели млека (от най-евтините) и един шоколад. След дамата един младеж си тръгва вече и тъкмо си прибира напазаруваните покупки в големи торби.

Тогава чувам касиерката (само хвърлила бегъл поглед към покупките на дамата) да й казва: “Този шоколад е от по-долния стелаж и цената му е 2-и-нещо.” (забравих точно колко, примерно, може да е бил 2.79 лв.)

Тъкмо да се зачудя, защо й го казва това на жената, и се досетих — киселите млека бяха от най-най- евтините… най-вероятно дамата си беше приготвила лев и нещо или два, за две кисели млека и евтин шоколад.

Сега, ако не сте пазарували скоро в Lidl, ще ви подсетя — цените в този магазин са поставени по малко объркващ начин. На всеки рафт, цената е отгоре, под нея е стоката. Реално се получава, че виждаш първо цената и над нея някаква стока, но вкъщност цената която е под съответния продукт е всъщност цената на продукта под него! А цената за продукта, който е пред очите ти, е над него. И така нататък… (Малко е объркващо и не знам, дали е направено случайно или by design…)

Така или иначе, дамата вероятно е видяла цена от под един лев за голям шоколад и се е зарадвала, че може да си го позволи, а всъщност е гледала цената на шоколада под този, която е била за по-голям и по-скъп шоколад.

Съответно касиерката (вече опитна), е отгатнала какво е станало още преди дамата да почне да плаща. И след като обясни това за цената на възрастната дама, направо се приготви да прибере шоколада под касата, където се оставят и връщат неплатени стоки.

Тогава се случи нещо, което не очаквах. Видях младежа (който още си товареше торбите с покупки) да казва нещо тихо на касиерката. През това време, дамата си плати киселите млека и се приготвяше да си тръгва, когато касиерката й върна шоколада.

Дамата изглеждаше доста объркана. Опита се да обясни нещо на младежа и да връчи шоколада на него, но той само се усмихна и после си тръгна.

Това, което се случи, всъщност беше, че той плати шоколада на жената, след като видя, че тя няма да може да си го плати (плати го в краткия миг след като дамата си беше платила млеката, но още не си беше тръгнала).

Нещо като “висящ шоколад” за възрастен човек на пенсия, който очевидно няма пари и един лев или 1.50 са огромна разлика в сметката в магазина… След като си платих и натоварих моите си покупки, излязох навън на слънце, и ми стана едно такова слънчево на душата и на мен. :)

Дребно нещо, но сигурно за възрастната дама един обикновен шоколад за два-и-нещо… е бил нещо голямо, не малко.

Чак след време чух за някакви “висящи” кафета, които излязоха на мода внезапно, и се присетих за тази история за “висящия шоколад”. Мисля си, че възрастните хора в България, имат по-скоро нужда от по един “висящ шоколад” или “висяща връзка с банани” от време на време, а не висящо кафе… Те така и така не ходят по кафенетата, но пазаруват в най-евтините магазини, най-евтините стоки, с малките си мизерни пенсии… и дори и тогава, често нямат пари да си позволят нещо дребно…

Историята няма поука… просто история. :)

6 comments |



Comments to “Faith in Humanity: Restored”:

  1. mikiblue Says:
    1

    :-)

  2. Никола Says:
    2

    И на мен ми се е случвало във Фантастико на една възрастна жена да не и достигнат стотинки и мъжа след нея да доплати. Иначе и аз съм си мислил често, че бих постъпил така в подобна ситуация.

  3. Марин Says:
    3

    Случвало ми се е да предлагам на някои бедни хора да им купя храна. Мисля, че това е начинът да им се помогне. Даването директно на пари не винаги е добра идея.

  4. molif Says:
    4

    Хубава история, трябва по-често да се вглеждаме в хората около нас и да се запитваме дали нямат нужда от мъничко помощ. Аз пък съм благодарна, че този младеж го познавам…

  5. Michel Says:
    5

    @Марин:

    Ми то ако купиш нещо малко на човек, който очевидно не му стигат парите за храна в магазина… не е даване на пари. ;)

    @molif:

    :-)))

  6. Аnonymа Says:
    6

    На някои хора няма нужда им се прави модерна инициатива.

    На мен ми се е случвало, една възрастна женичка ме спря пред магазина и ме помоли да й купя мляко. Напазарувах й за седмицата, каквото ми се стори удачно – хляб, сирене, маслини и пр. Само дето като излязох й връчих торбата и почти избягах и после хич не ми беше светло на душата.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
Your e-mаil address will never be showed.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.562 / 34 / 24.5