Още не мога да повярвам, че фотоапарат от любителския клас — FujiFilm X-10 — може да прави подобни кадри в един от полу-автоматичните си режими, при това директно в JPEG, и почти без никаква пост-обработка на цветовете!
Двете снимки са от Седемте рилски езера, където ходихме заедно с Ани на 30-ти септември 2012. Просто сложих манерката на поляната близо до езерото “Бъбрека”, наведох се и щракнах 3-4 кадъра. Това е резултатът.
(За да сме съвсем точни: в манерката имаше уиски VAT 69, а не Tullamore Dew;-)
* * *
Благодарение на Йовко ми се удаде възможност да пробвам малко X-10. Мога смело да кажа, че няма такова удоволствие, както снимането с него. Някак си, думата “фотография” звучи по различен начин, когато го държиш в ръка…
12 мегапиксела, 2/3″ EXR CMOS сензор, RAW/JPEG, 28-112 mm варио обектив (35 mm equiv.), F2.0-2.8, пълни ръчни настройки (но и всякакви автоматични) — параметрите на X10 са доста добри.
Но не това е най-важното — независимо дали просто вървиш и си щракаш небрежно, без много да се замисляш за композиция и посока на светлината… или премисляш някой кадър от половин час, търсейки идеалното място, идеалния ъгъл на снимане, най-подходящото фокусно разстояние, преценяваш светлината, избираш най-подходящия режим на снимане (P, Av, Tv, EXR)… при всички тези случаи, Fuji се опитва като че ли да отгатне намеренията ти и прави почти всичките опити да изглеждат добри — и не само добри, ами и сякаш всеки кадър е бил дълбоко премислен и планиран!
Как го правят Fuji, не знам — Йовко твърди, че е магия. След като подържах за малко X-10 в ръцете си, май няма как, освен да се съглася с него… :-)
Дали бих си купил X-10 някой ден? Може би. А и цената му е твърде ниска (около $550 в Amazon) за възможностите и удоволствието, което предлага… (Note to self: Струва си да си помисля!)
P.S. Знам, че малко съм преекспонирал двете снимки, личи си в цветовете на тревата. Това е нарочно търсен (д)ефект. :)
One thought on “Магията на Fuji X-10”