Един вдъхновяващ текст на Derek Powazek:

http://powazek.com/posts/2290

chasing hamburgers

Направо ми се прииска да се затичам да си купя бягаща пътечка и/или велоергометър или друг вид тренажор за вкъщи, и да почна и аз да “преследвам хамбургери”! :-)

Защото (не мога да си кривя душата), често и аз съм така — натоварвам мозъка си (код, дизайн, четене, писане, клавиатура и мишка + монитори…), часове наред, а през цялото това време тялото бездейства и се обездвижва… и накрая, за “почивка”, гледам филми или пак чета…

Нормално е в един момент тялото да се преумори и от цялата тази “работа”, и от цялата тази обездвижваща “почивка”. И за съжаление, малките разходки или пък карането на колело (от дъжд на вятър… тоест, от сняг на вятър;-) не са достатъчни… Необходимо е сериозно натоварване.

На фитнес обаче не ми се ходи особено много, а и е свързано със сериозни разходи. Плуване — доста приятна алтернатива, но за съжаление, недостатъчно натоварваща, а и също е свързана с разходи (и време, и пари). Колело? Може, но пък зимата се обажда един особен вид мързел и резултът е… колелатата събират прах. Бягаща пътечка или велотренажор няма да си купя (по редица причини).

И… ами то май не останаха много опции, освен да се боря с мързела сам! Важното е да карам тялото си да се натоварва от време на време, с разходки, колело, плуване и още по-дълги разходки. И да правя от време на време и по 30-40 лицеви опори! Понякога се получава, понякога — не…

Може би ключът е в комбинацията от няколко неща, а не едно?

Което ме присети да допиша този текста и отида да направя още една серия лицеви опори, а после планирам… стабилно да се обездвижа за почти целия ден с мозъчен труд… Засега — това е положението! :)

PS Всъщност, не обичам хамбургери… освен вегетарианските такива;) Но резултатът от обездвижване + стабилно хапване така или иначе е коремче, каквото и да си говорим…

5 thoughts on ““Преследвачът на хамбургери”

  1. Ето ви една изпитана рецепта:

    1. След ставане: чаша черно кафе, разгрявка (15 мин.), след това 15 мин. степер. а след това 1 час само вода.
    2. Закуската – плодове, обезмаслено мляко, пълнозърнест хляб, извара, сирене.
    3. След 2 часа – един час разходка.

  2. Ти и коремче? Даа беее… Но е вярно, че независимо как изглежда човек, по-важното е да се чувства добре в кожата си. Планът на А.А. ми харесва, въпросът е човек да си създаде някакъв навик да се раздвижва и да спазва ритъма. Иначе се увлича да работи пред монитора…. и той денят отминал. :-)

    Но ако видиш голям зор, знам едно електронно издание, където може да намериш всякакви умни съвети. ;-)

  3. Нямаш нужда от машинарийки, за да се движиш :) Дори и да нямаш желание да тичаш (примерно заради студеното време), можеш да следваш тези:

    + забрави, че имаш кола и в града ходи повече пеша – ако няма къде да ходиш пеша, слизай една спирка по-рано или се качвай една спирка по-късно
    + ходи по-бързо от нормалното
    + забрави, че съществуват асансьори
    + един ден от уикенда без компютри :)

    Движението е потребност за всеки здрав организъм – ако твоето тяло е “позабравило” това, лесно можеш да го “зарадваш” и върнеш към неговия естествен ритъм :)

  4. @Ани:

    Знам аз за електронното издание;-) Аз сега обаче не искам умни съвети, а ми се кара ко-ле-ло! И ми се плува! :)))

    @Димо:

    Не карам кола, ходя много пеша, карам и колело (от време на време), градски транспорт и такси почти не ползвам. Така че тази точка я покривам почти изцяло!

    И по стълбите обичам да ходя.

    Виж, един ден от седмицата без компютри… трудна работа. Ще трябва да избягам надалеч от големия град, за да се случи! :)

    Така или иначе, искам да си припомня, какво е повече движение! Надявам се да успея… дори и без машина за смятане на хамбургери;)

  5. аз съм в същата ситуация – мързи ме да тренирам. Намерих решение обаче – просто не ям обилно както преди – ям само, когато съм гладен. А понякога карам само на ябълки и резултатът е, че успях да сваля килограми доста…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *