J. J. Cale, Sensitive Kind, и една слънчева сутрин
Събота сутрин, ранен следобед.
Навън е слънчево, наспал съм се добре. Втората чаша кафе за деня се приготвя (любимият ми ароматен Jacobs Monarch Classic), на Cambridge Soundworks 250D/S700 тихо звучи J.J. Cale Sensitive Kind, аз преглеждам мързеливо разни неща в блогове на приятели и се чудя, дали да драсна два реда и аз… Едно хубаво начало на деня! :-)
[Flash player with embedded audio of JJ Cale, “Sensitive Kind”.]
J. J. Cale: Sensitive Kind
Don’t take her for granted, she has a hard time,
Don’t misunderstand her or play with her mind.Treat her so gently, it will pay you in time,
You’ve got to know she’s the sensitive kind.Tell her you love her, each and every night
And you will discover she will treat you right.If you believe, I know you will find
There ain’t nothing like the sensitive kind.She gets lonely waiting for you,
You are the only thing to help her through.Don’t take her for granted, she has a hard time,
You’ve got to know she’s the sensitive kind.
Сега си мисля само за още малко кафе и мързел, още няколко track’а на JJ…
[Flash player with embedded audio of JJ Cale, “Don’t cry sister”.]
[Flash player with embedded audio of JJ Cale & Eric Clapton, “Three Little Girls”.]
…и после може и да превключа в по-активен режим… но в момента така ми харесва!
Усмихвам се на слънцето, и слънцето се усмихва на мен… :-)
Колкото до JJ Cale — откритие на Ани и batpep, бил е учител на Eric Clapton, и мога да кажа само едно — страхотна музика! Направо се чудя, как не е станал по-известен и от своя ученик, хех;-) (Още J.J. Cale може да чуете в youtube…)
8 comments |
1 August 1st, 2009 at 13:37
Първо на първо, не може човек на семдесе и кусур години да е мое или на когото да е друг откритие, него си го има открай време. ;-)
А що се отнася до известност – той си е достатъчно известен за който се интересува от хубава музика. :-)
Sensitive Kind ми е много любима песен инак.
2 August 1st, 2009 at 13:58
@Ани:
Ами, и Ерик Клептън, и Джей Джей, много си ги бива — както си личи и от третата песен, където пеят двамата (“Three Little Girls”).
Но за мен JJ Cale си е откритие — до преди няколко месеца не бях и чувал за него! А пък ти и batpep ме … приобщихте към музиката му, и вече съм голям фен (за което, благодарско!)! ;-)
3 August 1st, 2009 at 17:42
хе, ние сме били открили джей джей :lol:
да откриеш човекът, който буквално е създал не само клептън, но и крис риа, за марк нофлър да не говорим? човекът, който собственоръчно е създал няколко течения в съвременния блус, които имат хиляди последователи и милиони почитатели? неизвестен? е, ако това категорично да отказваш да се кекерчиш пред камерите, да гониш журналята с двуцевка от портата, да записваш албумите си в гаража зад къщата и да каниш гостите си в мазето е неизвестност – да, може и неизвестен да се нарече :)
апропо – задължителни негови парчета са: clyde, magnolia, it`s easy, както и всички, които е писал за и е направил с клептън. аз лично клептън не го харесвам, защото е музикален импотент, но не мога да отрека, че е добър изпълнител и нещата на джей джей наистина ги прави добре :)
4 August 1st, 2009 at 18:03
@batpep:
ОК, ОК, “открили” може би не е съвсем точно — по-скоро, вие ми показахте J.J. Cale, и да ви кажа, хич не съжалявам за това, ами съм много щастлив! ;-)
Напоследък, колкото повече слушам JJ, толкова по- ми харесва, май… (макар че, не може да се отрече, че, примерно в “Three Little Girls” и JJ и Eric много си ги бива, а?)
5 August 1st, 2009 at 23:14
хаха, добре дошъл в клуба на тънките ценители на добрия блус :)
не искам да се правя на спец, щото не съм. но зная, че добрият блус се прави ИЗКЛЮЧИТЕЛНО трудно, тъй като е абсолютно елементарен в музикално отношение стил. за пример давам групата пинк флойд, които са започнали като блус изпълнители по лондонските кръчми, но по някое време осъзнали, че не го могат те това нещо, та започнали да си правят техните си велики неща. клептън също е бивш уличен музикант. самият той признава нееднократно, че не е кой знае какъв блусар, просто го кефи и е симпатяга, и се труди, та връзва дикиш на гърба на големите (като джей джей). и мноого още истории мога да ти разправям, ма не си купил бира и – най-важното – не си ни поканил на гости :)
само да те предупредя – ако наистина искаш да вникнеш в магията на 4 тоновата хармония и 12 тактовата плът на блуса те чака мноого път :)
6 August 1st, 2009 at 23:38
забравих да кажа, че дейв гилмор от пинк флойд също е ученик на Бащицата :)
7 August 2nd, 2009 at 16:19
@batpep:
Бирата от мен, Cambridge Soundworks 250D/S700 също от мен, от теб историите и си добре дошъл на гости при първа удобна възможност! :-)
8 August 3rd, 2009 at 11:04
@MIchel, @batpep, някак си не съм съгласен с формулировката “Клептън е ученик на JJ Cale”. Когато Клептън чува за първи път музиката на JJ Cale, той отдавна вече е суперзвезда и един от най-добрите рок-китаристи. Но наистина стилът на Клептън е много силно повлиян от Джей Джей, самостоятелните му албуми са пълни с негови кавъри. Слушахте ли The Road To Escondido?
The Sensitive Kind – за първи път чух това парче в изпълнение на Подуене Блус Бенд, още когато Ники Драгнев свиреше там, и винаги много ме е кефило!