Archive for August, 2009

Faith No More (Spirit of Bourgas)

Friday, August 28th, 2009

Faith No More: “Easy”

[Flash player with embedded video of Faith No More, Bourgas, Aug. 14th 2009 (#03)]


(Live on Spirit of Bourgas, 2009/Aug/14)

Това и още девет любителски клипчета с Faith No More може да видите в блога на Ани:

www.molif.com/bg/2009/08/28/faith-no-more-videos/

Качеството не е High Definition, но е и доста по-добро от повечето клипове в YouTube — приличен стереозвук 128 kbps AAC2 и почти некомпресирана картина:) Плюс това, предава атмосферата на концерта, а това е най-важното…

Въпреки, че не съм голям фен на Faith No More, мога да потвърдя, че пичовете свириха и пяха адски добре и съм много доволен, че Ани ме заведе на концерта им! Срещнахме и доста познати и приятели (Йовко, Пейо, Никсо, Ан Фам), беше суперско изживяване!:))) (Минус тъпите неуредици на организаторите на фестивала, за които предпочитам да не говоря — други вече са споменали за повечето от тях, сред които почти пълната невъзможност да се влезе нормално на фестивала, дори и с билети и пропуски, невъзможността нормално да си купиш напитки и/или храна, тъмнината на плажа и още разни други)

Така или иначе, музиката на FNM на живо беше прекрасна, а това е най-важното! Пожелавам ви приятно гледане (и слушане)! :-)

Делфини и приключения

Thursday, August 20th, 2009

Вчера, както си плуваме в морето на обяд, близо до брега — времето ясно, слънцето свети, водата топла — Анчето изведнъж ми казва, “това там човек ли е, или делфин?” — и поглеждам, на десетина-петнайсет метра от нас, навътре в морето, един делфин си подскача над водата!

“Ай!” — казвам си аз. — “Това не може да бъде — делфини! Точно до нас!” — следващата ми мисъл е — фотоапаратът е на брега! Бегом! И се засилвам, плувам, тичам, и се опитвам да стигна до брега за по-малко от 30 секунди. Не успявам. Делфините вече са далеч, и… уникалният кадър е изпуснат.

“Ой!” — по същото време си казва Ани. “Това не може да бъде — делфини! Точно до нас!” — следващата й мисъл е — ехаа, не един, а цели два делфина, и то толкова близо! И им се любува, как си играят във водата, докато аз неуспешно се опитвам да се домогна до някаква фотографска техника (май по-добре да си бях останал да ги гледам във водата…).

Е, и двамата спечелихме, обаче — видяхме делфини на живо, в морето, на свобода! Беше много красиво!

Надявам се някой път пак да ни се случи. А дотогава — кой знае? Може да имаме един “воден” мъник подръка, като W80… ;-)

* * *

Иначе, нашето изключително кратко море е към своя край. Утре сутринта събираме малкия ни багаж и започваме да търсим превоз — първо от град Бяла към Бургас, и после към София. Вероятно ще пътуваме с влак от Бургас за София, но още някои неща не са съвсем ясни, с транспорта… ще го измислим утре, надявам се…

Имаме и хубави снимки (и видеоклипове) — и от “Faith No More” на живо, като свириха на 14-ти август в Бургас, и после, от морето — може да се опитаме да споделим 2-3 шедьовъра, като се върнем в Големия град:)

Аз! Аз! На Adobe Devnet! :-)

Tuesday, August 18th, 2009

Докато си почиваме с Ани на морето — само няколко откраднати дни, покрай Spirit of Burgas, Faith No More, и пътуването ни до Бургас и Бяла — излезе първата ми статия (tutorial) в Adobe Developer Connection.

Запознатите знаят, какво е Adobe Devnet, а пък за незапознатите ще спомена, че за мен е голяма гордост, че скромният ми труд за Adobe Fireworks CS4 и CSS Export опциите на любимата ми графична програма, са вече в секцията Adobe > Devnet > Fireworks! :-)

Разбира се, цялият extended tutorial е далеч от съвършенството, много неща можех да кажа и по-добре (и по-кратко), много други неща пък изобщо пропуснах да спомена; вероятно имам грешки тук там, но все пак съм доволен и ще се радвам, ако плодът на моите 100+ h работа се окаже полезен на повече от един дизайнер…

Толкова засега — стилът ми е телеграфичен, но утре ме чака посрещане на слънцето на плажа, мързел, плуване, снимане на водни пръски и… още повече мързел! :-)

PS Eто и директен линк към моя Fireworks tutorial.

Michael Jackson – една звезда…

Tuesday, August 11th, 2009

(малко съм позакъснял, но draft-тът на тази публикация стоя доста време незавършен.. просто не намирах думите. мисля, че и сега не съм намерил точните думи — но предпочитам да ги кажа незавършени и несъвършени, отколкото да не ги кажа изобщо…)

Една легенда си отиде на 25 юни 2009. Майкъл Джексън.

Michael Jackson - the King of Pop

Някои намериха една или две добри думи за него…

Други нарисуваха wallpaper-и…

Водещи световни медии, като CNN, посветиха специални страници на Майкъл

В деня, когато той си отиде, YouTube, Amazon и още немалко на брой “Tоп 100” сайтове, отбелязаха това на първа страница…

А пък моите думи нещо се губят… Натъжен съм. Но не защото няма да има концерти в Лондон тази година, а защото някои гении имат толкова тежък живот, но няма как да избягат от него, от съдбата си. Раздават се за другите, но не остава нищо за самите тях. Накрая се озовават с разсипано здраве, бедност и дългове, и отхвърлени от почти всички…

Майкъл Джексън беше може би отхвърлен, но не ще бъде забравен.

Странен факт е, че общата сума на даренията, които той е направил през целия си живот, превишава сумата на дълговете, които остават и след смъртта му. Само че, когато Майкъл Джексън се превърна от “звезда” в “бивша звезда” (срещу която се водиха и не един и два грозни процеса…) — защо никой не му дари от парите си, не му осигури поне малко помощ и подкрепа?…

Michael JacksonМилиони хора по света (някои от тях негови почитатели, други — не), почетоха паметта му в този ден, и в дните след това… (Някои предпочетоха да го игнорират или дори да му се подиграват дори и в деня на неговата смърт, но… всеки избира сам за себе си, нали?)

Гледахме пак Moonwalker. Бях го забравил този филм… Хубав е.

По детски наивен, на моменти смешен, но Майкъл танцува невероятно, музиката е добра — какво повече да иска човек? ;-)

Някои сцени не се забравят. “Smooth Criminal” в Club 30’s, примерно. Или пък танцът със Заека:)

Преди време писах, че Майкъл има обявени концерти в Лондон за лятото на 2009. Това беше новина за всички. Вече не е новина — M.J. го няма, а CNN пуснаха видео от една от последните му репетиции, ден или два преди да си отиде от Земята:

На мен ми изглежда добре — но кой знае как се е крепял, и като здраве, и като сили, за да успее да репетира… след всичко, което му се беше случило досега… :(

Като бях тийнейджър, бях голям почитател на неговата музика, но още повече, на неговия танц. Няма втори такъв танцьор като Майкъл, няма и да има… Имитатори? Да. По-добри танцьори от него? Да. Но Майкъл, той беше единствен, с невероятно уникално излъчване…

Лунната стъпка? О, да, не е негово изобретение…

Ето няколко имена, някои от които дори не бях и чувал доскоро:

Fred Astaire, Bill Bailey, Buck and Bubbles, Cab Calloway, Clarck Brothers, Sammy Davis Jr., Daniel L. Haynes, Rubberneck Holmes, Patterson & Jackson, Eleanor Powell, Bill Robinson, “Three Chefs”, “Tip, Tap and Toe”, Earl Snakehips Tucker… И ето малко видео от историята:

Но, Лунната Стъпка, Майкъл си я умееше, както никой друг! :-)

Веднъж дори си спомням, гледах видео, на което той правеше Лунната Стъпка настрани, беше много рядка и странна гледка…

Майкъл беше легенда приживе, истинска звезда, но сега вярвам, че е звезда на Небето…

Не мога да намеря думите, за да изразя какво чувствам…

Почивай в мир, Майкъл! Дълбоко се покланям пред таланта ти, само това мога да кажа! И дано душата ти е намерила покой! :-)

Wild Wonders of Europe

Saturday, August 8th, 2009

Току-що научих, че мой добър приятел фотограф е спечелил не една, а цели две награди във фотоконкурса “Wild Wonders of Europe”!

Първо място:

little bittern

Второ място:

battle

Ники, честито! :-)

PS Снимките са ©2009, Николай Стайков, и са използвани в умален вид тук с разрешението на автора.

Защо не трябва(ше) да има лифт до Седемте Рилски езера

Saturday, August 8th, 2009

Обичам Седемте Рилски езера, признавам си. Бил съм неведнъж там, с Ани, а също и сам и с приятели. Мястото е вълшебно!

Вече не.

1. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-08-01&article=287874

2. http://dzver.com/blog/?p=1768

3. http://akolev.wordpress.com/2009/08/08/rilalakes_afterthelift/

4. http://pippilotamentolka.wordpress.com/2008/08/27/sedemte_rilski_ezera/

Немалко пътешественици, блогъри и журналисти разказват, че откакто е бил пуснат незаконният лифт към хижа “Рилски езера”, нещата са се променили, и то към по-лошо.

Около Езерата, свинщината се е увеличила в пъти. Боклуци, шум, навалица от случайни “туристи”, дошли набързо да видят “чудото”, да се снимат, да си хапнат и да си пийнат, и после да захвърлят отпадъците в района. Някои хвърлят боклука направо във водите на езерата, други — по земята наоколо.

Опашката за лифта е типично огромна, и се чака често между два и три часа (!), само за да се качиш за пътуването за нагоре. И за надолу — мързелът не прощава на никой, особено на хората, озовали се случайно в сърцето планината…

Има и широк път за нагоре, така че положението е още по-зле (транспорт с джипове).

Хижа “Рилски езера” вече претендира да бъде хотел (след ремонта и обновяването). Последно си спомням, че платихме около 40 лв. за двойна стая (със санитарен възел), миналата есен. Вярно, условията не бяха кой знае какво, но ставаше, можеш да преспиш, имаше и топла вода по два часа на ден, а и 40 лв. е приемливо за двама души. Сега подобна стая, но без санитарен възел, е около 60 лв. (!), а за стая със, не смея и да мисля… Достъпно място? Като че ли това вече е минало…

Проблем ли е голямата навалица от случайни хора горе високо в резервата?

На теория, не. Но на практика?

— Боклукът може да се чисти, но надали някой ще го прави. Горе няма служби по чистота. Лифтът качва огромен поток от хора, но компанията, която го обслужва и печели от него, няма свои назначени чистачи, които да обикалят и почистват след “туристите”, високо в планината. Това не е и възможно. Може да се разчита само на истинските планинари, които ще се опитват със свои сили да изнасят част от боклука на “пришълците” в раниците си. Това е капка в морето, обаче…

— Големият поток от хора създава не само повече боклук, но и може да наруши екоравновесието в района. Повече шум и замърсяване, са директните последствия (а има и индиректни). А хората, ако са твърде много, създават наистина много шум, което може да (за)плаши малкото оцелели представители на местната фауна.

— Рила е резерват. Дали някоя “умна глава” в някое министерство е преценила правилно, преди да позволи построяването на лифт, който да води към сърцето на природен парк, и последствията от това, че сега десетки, стотици пъти повече хора ще могат да отидат до центъра на резервата и да се върнат, в рамките на един ден?

…Тъжно ми е, че всеки ден, губим малко по малко от дивата природа на България. Заради нашата собствена глупост и алчност, не за друго. А също и заради нашето безразличие. “Това не ме интересува, не е мой проблем.”

В наши дни, “природен парк” и “резерват” са мръсни думи, “Натура 2000” също. “Строеж” и “бетон”, не са; в очите на някои “инвеститори”, те са синоним на бърза печалба, без значение от последствията…

Крайбрежието на морето ни е презастроено с бетонни хотели, дори когато те попадат в границите на някой резерват, като “Странджа”, например.

Районът на “Банско” може бъде отписан — няма да пояснявам, защо…

Сега и Седемте Рилски езера са на ред…

Днес ще има лифт, утре ще има хотел, после ще два; после ще има нови писти, просеки, а после?… А после ще се чудим, къде е девствената ни природа, за която Вазов е писал с такова възхищение, и не само той…

Ходихме и към Мусала миналата есен, късно през октомври — и там има проправен широк път за нагоре, бучаха багери и камиони, режеха се дървета, правеха се нови писти, строеше се нов лифт… А си спомням добре, пет години преди това, нагоре имаше само пътека сред клековете — сега имаше път и кал… много кал. И много отрязани дънери на борове и ели. :-(

Миналата седмица пък бяхме в Родопите — прекрасни планини, и толкова красиво и тихо е там — толкова тихо, колкото беше тихо и в района на Седемте езера, преди година и повече. Толкова тихо, че видяхме еленчета с очите си, как тичат на воля, по хълмовете! Толкова тихо, че красиви, редки птици, като червеногърбата сврачка, ме допуснаха да ги снимам от само 3 метра! Толкова тихо, че мигновено се влюбваш в мястото и то ти харесва, такова, каквото е, без непременно наоколо да има хотели, писти, широки пътища, сечища, свлачища, лифтове и огромен поток от хора, повече приличащи на диви варвари, отколкото на истински планинари! (Може би ще пиша за Родопите някой друг път, а и донесохме много красиви снимки оттам…)

Съвсем неотдавна, за “Странджа”, за “Рила”, за “Иракли”, за природата ни, скачаха една шепа ентусиасти по улици и площади (някои им се присмиваха, но повечето хора дори и не се интересуваха, за какво се борят те). Скачаха и развяваха саморъчно написани транспаранти, в отчаян опит да предотвратят именно това, което се случва в наши дни — застрояване, бетониране, разрушаване на последните кътчета на дива природа в резерватите на България. За “Странджа” се писа много, за застрояването на морето, също, и за “Рила” се писа много — но истината е, че сме безразлични. В София живеят над един милион души, но от тях не повече от 200-300 намериха навремето смелостта да излязат на улиците и да протестират срещу незаконните действия на инвеститорите, посегнали на “Странджа”, “Рила” и “Иракли”. Малцина и изразиха личното си мнение, тогава.

Последствията от бездействието ни и от подкупността на политиците в България, е именно това, което виждаме сега с очите си — бетонна пустош на брега на Черно море; пустош и в “Банско”; и тълпи от “туристи”, заливащи бреговете на Рилските езера днес, носещи боклук в ръцете си и боклук в сърцата си, и, за съжаление, захвърлящи в планината само боклука от ръцете си…

* * *

Светът се променя, казват.

Радвам се, че съм видял Седемте Езера диви, тихи, красиви и самотни — така и както трябва да бъде… Така и ще се опитам да ги запомня, ако всичко се промени, и те изгубят своята самота и девствена красота… заради нашата собствена глупост…

Три имитации (Fireworks/Flash)

Sunday, August 2nd, 2009

Миналата неделя, се получи така, че почти целия ден рисувах за удоволствие с Fireworks/Flash (а каквото не успях да довърша тогава, дорисувах във вторник;-).

Първо, Анчето ми показа някакъв блог с красива рисунка в header’а (направена, може би, с Illustrator) и каза, че е много трудно или дори невъзможно да я прерисувам.

“Ааа, така ли?” — казвам аз, пускам Fireworks и се залепям за екрана на ThinkPad’а!

Четири часа по-късно работа само с клавиатура и TrackPoint (вместо мишка), се получава следният резултат (имитация #1):

The rabbit and the sewing machine (imitation in Adobe Fireworks)
(click for larger size)

Може да сравните с оригиналната илюстрация в header-а на онзи блог:

original image from juliaroberts6.blogspot.com
(click for larger size)

Двете картинки са почти еднакви, минус 1-2 детайла (примерно, нарисувах заек с дълги уши вместо кукла), но нищо съществено… все пак, не исках да създам 100% идентично копие.

Всичко, което виждате върху моята илюстрация, са само вектори и Live Effects във Fireworks, и съм доста доволен от резултата;-)

После, превключих на Flash, и се опитах да прерисувам една картинка на Ани, която тя нарисува преди няколко дни.

Ето го и моят първи опит с таблет (имитация #2):

The city of darkness (Wacom tablet + Adobe Flash)
(click for larger size)

Използвах Wacom таблет (от най-малките им, простички модели) и Flash; когато рисунката беше готова, експортирах към Fireworks. С Flash и таблет се рисува много лесно (nixonixo ме научи;-) и също и редакциите на вече нарисувани форми и линии са много лесни и приятни — имаш чувството, че хем работиш с вектори, хем ти липсват ограниченията, които те обикновено налагат.

А като време, ми отне ми около 2 часа рисуване, може би…

Тук може да видите оригинала, от който се водих:

A drawing by Ani (scanned)
(click for larger size)

Пак, има разни малки разлики, но нищо съществено…

Последно, същия ден имах и идеята да пресъздам една истинска снимка, направена по време на слънчевото затъмнение на 22 юли 2009 (върху нея виждате слънцето срещу статуята на Махатма Ганди, на фона на много тъмно небе).

За съжаление, денят беше твърде кратък за толкова много креативност, и поотложих осъществяването на идеята ми, но два дни по-късно, намерих малко време, и ето, имитация #3 беше готова!

Това, което виждате по-долу, е пак Fireworks, само вектори и 1-2 ефекта:

Imitation of a real photograph, made in Adobe Fireworks
(click for larger size)

А ето и оригиналната снимка от The Big Picture (прилагам я само за сравнение тук):

A photo by REUTERS
(click for larger size)

Този път, се справих бързичко, по-малко от час, може би. Не се е и опитвах да направя перфектно копие, а по-скоро да видя, дали може набързо с вектори да успея да имитирам снимката. Май се получи… :)

* * *

Обичам да рисувам с Fireworks!

Забавно е. Приятно е. Може да вършиш много сериозна работа с тази програма (графичен дизайн, лого дизайн, обработка на снимки, и какво ли още не), а може и просто да се забавляваш и да си рисуваш нещо за удоволствие, ей-така…

(Между другото, продължавам да се учудвам, колко добър може да бъде Fireworks, и с векторните си инструменти, и с възможностите си за bitmap редактиране… и колко недооценен продължава да бъде, за Adobe, и за немалък брой професионалисти, занимаващи се с графичен дизайн, особено с графичен дизайн за Web. Надявам се това да се промени, един ден…)

Междувременно, ще продължавам да ползвам Fireworks, и за сериозна работа, и за забавни опити да имитирам чужди произведения (снимки, векторни илюстрации, рисунки, etc.) — може би скоро пак ще си измисля една креативна неделя;-)

И да не забравя да цитирам Пикассо накрая:

“Good artists copy, great artists steal.”
—Pablo Picasso

Може би затова толкова много обичам да имитирам… :-p

[ english version ]

J. J. Cale, Sensitive Kind, и една слънчева сутрин

Saturday, August 1st, 2009

Събота сутрин, ранен следобед.

Навън е слънчево, наспал съм се добре. Втората чаша кафе за деня се приготвя (любимият ми ароматен Jacobs Monarch Classic), на Cambridge Soundworks 250D/S700 тихо звучи J.J. Cale Sensitive Kind, аз преглеждам мързеливо разни неща в блогове на приятели и се чудя, дали да драсна два реда и аз… Едно хубаво начало на деня! :-)

[Flash player with embedded audio of JJ Cale, “Sensitive Kind”.]

J. J. Cale: Sensitive Kind

Don’t take her for granted, she has a hard time,
Don’t misunderstand her or play with her mind.

Treat her so gently, it will pay you in time,
You’ve got to know she’s the sensitive kind.

Tell her you love her, each and every night
And you will discover she will treat you right.

If you believe, I know you will find
There ain’t nothing like the sensitive kind.

She gets lonely waiting for you,
You are the only thing to help her through.

Don’t take her for granted, she has a hard time,
You’ve got to know she’s the sensitive kind.

Сега си мисля само за още малко кафе и мързел, още няколко track’а на JJ…

[Flash player with embedded audio of JJ Cale, “Don’t cry sister”.]

[Flash player with embedded audio of JJ Cale & Eric Clapton, “Three Little Girls”.]

…и после може и да превключа в по-активен режим… но в момента така ми харесва!

Усмихвам се на слънцето, и слънцето се усмихва на мен… :-)

Колкото до JJ Cale — откритие на Ани и batpep, бил е учител на Eric Clapton, и мога да кажа само едно — страхотна музика! Направо се чудя, как не е станал по-известен и от своя ученик, хех;-) (Още J.J. Cale може да чуете в youtube…)


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.607 / 28 / 19.25