доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

На 4. 02.2009 г. гражданите ще се съберат в 17 ч. пред паметника на Патриарх Евтимий със свещи, будилници и аларми на телефоните, за да отбележат 12 години от връщането на мандата от БСП. Събитието е квалифицирано като „помен за демокрацията и официално пробуждане на гражданското общество”.

Затова ми се иска да припомня онзи 4.02.1997 г., втория ден от блокадата, която беше парализирала живота в България. Януарският граждански протест през 1997 г. И тогава мирно протестиращите граждани бяха бити затова, че са дръзнали да проявят гражданско съзнание и гражданско действие чрез мирен протест. Нощта на 10 срещу 11 януари остана в историята с побоя над мирно протестиращите. Полицията отново беше хвърлена срещу гражданите. Както на 14.01.2009 г. Историята се повтаря. Януари се очерта като черен месец за политиката на Българската социалистическа партия.

Ето част от анализите ми тогава. На 4-ти февруари цялото пространство от НДК до Съдебната палата беше препълнено с хора – тротоарите и платното на улицата. Всички чакаха да тръгне шествието на Обединените демократични сили от НДК. Друго множество се беше събрало около храм-паметника „Св.Александър Невски”, където се провеждаше митингът след всекидневното шествие.

Колорит в Протеста внасяше творческата инвенция на студентите, нарисуваният часовник, който звъни в два часа на 11.01.1997 г., за да не бъде забравено насилието на българските граждани. Многобройни бяха символичните погребения на БСП, последното от които, осъществено от студентите на Геолого-географския факултет в двора на Софийския университет на 5.02.1997 г.,конкурсът Мис и Мистър Протест, многобройните имитации на Буратино с дългия нос, които визират политика Жорж Ганчев.

Интелигентността на Протеста личеше в осмислянето на възгласите – Съд! Съд!

Агресия и антиагресия се вплитаха в едно. От една страна стоеше заплахата за бомба в Дарик-радио и пожеланието – Приятно пътуване в ада, от друга – лозунгът Ние сме с голи ръце, който студент демонстративно държеше срещу кордона полицаи. Лозунгът се появи след побоя над гражданите.

Мирният протест изведе на улицата едно ново поколение млади хора, за чиято ценностна ориентация и гражданско поведение насилието са абсолютно неприемливи. Младежи на 20-25 години прозряха една истина, до която столетната комунистическа партия не беше успяла да достигне.

И още нещо – страхът, който на 10-ти януари преди обяд на живата верига около Парламента все още беше сграбчил хората. Цитирам реплика на жена, отправена към мене: Да не сте провокаторка, че ни писна от тях.”

Още същата нощ проявеното насилие от страна на управляващите като че ли събуди и смелостта и противодействието на хората, шествията на ОДС станаха по-многобройни, за да се стигне до шествието на 4-ти февруари, когато платното и тротоарите на бул. „Витоша” не можеха да поберат множеството.

И още нещо – изчерпаното търпение. Запис от 4.02., деня на разрешаване на конфликта чрез отказа на БСП от съставяне на второ социалистическо правителство, показва лозунг, написан върху тенджера, поставена на главата на мъж в средна възраст. Записът от шествието на ОДС гласи: Лумпен може, овца – не.

Победата беше схващана от студентите като победа за всички, за цялата страна, без оглед на политическите симпатии и принадлежност. Честита победа, българи! Гласеше лозунг от последното студентско шествие на 5.02.

Това са само щрихи от драматичния български Януари ’97, съчетал трагизма и величието на една нова епоха, когато по думите на тогавашната студентка по политология Люба Батембергска „обществото не се вписваше в духа на времето”.

Или, както пишеше на един лозунг от Митинга на победата на ОДС от 5.02 – Честита победа. Да живее Януарската българска революция, една революция, която българите сами започнаха през 1996 г. и сами завършиха през 1997 г. Януари беше само кулминацията на Втората българска Промяна. С победата на Обединените демократични сили в парламентарните избори на 19-ти април и избора на нов Министерски съвет на 21-ви май започна нормализацията на страната, трудовият делник, Новото Начало на България. Страх, досада, отрицание, нетърпение, радост от победата в пъстър калейдоскоп събираха емоциите на българите през най-красивия Януари от българската история.

Дванайсет години по-късно историята се повтаря. Т.е. развитието на България не върви по спирала, а се връща назад. Бихме могли да го ускорим с развитието на гражданското общество и все по-активното участие на гражданите в българския политически живот и гражданския контрол над работата на институциите. На всички власти.

А ето и някои лозунги от Протеста на 4.02.1997 г.: Журналисти срещу страха; Ако спечелим, печели цял народ. Аз не съм роб. А Вие?; Буратино, не ни облъчвай с тъпота; БСП, иди си веднага, утре ще бъде късно; Върнете нашата България; Демократични леваци – шут, аут, чупка, вън /жената ми сподели, че цяла нощ е мислила лозунга . ЛЙ/; Докога ще живеем така? Червени айдуци; Днес е денят; Дружно, братя българи; Една партия срещу един народ; Забрана и съд за червените боклуци; Зле, по-зле, най-зле – учител; Защо се криете, другари и другарки, от народната любов?; Искаме достоен живот; Искаме нормален живот. Без БСП; Искаме мирни избори, не окървавен премиер;Полицаи, не посягайте на децата на България!; Обща безсрочна стачка до изборна победа.

доц. д-р Любима Йорданова – ljubima [а.т.] abv.bg

В началото на 90-те г. по време на протестната вълна в България беше популярна една песничка с текст на Кирил Маричков „Аз не съм комунист /и никога няма да бъда/”. Тези дни в Мрежата е разпространена картичка с надпис „Аз не съм терорист”.

Още една социална група – вече пета след природозащитниците, студентите, млеко- и зърнопроизводителите и движението на майките – се включва в Протеста. На 28.01.2009 г. от 15 часа групата на електронните специалисти ще се включи в Протеста в София и Варна.

Атрибутите на Протеста на информатиците ще бъдат мишката, мрежовият кабел или нещо по избор, което според организаторите „ще покаже, че вече са се появили хора, които няма да позволят груба намеса в личното им пространство”.

Повече информация за неспециалисти

Допълнителен текст определя границите на информацията, която МВР ще знае за всеки един от нас, който използва Интернет. Сред изброените са: каква комуникация сте водили и с кого; на кого сте изпращали имейл, кога и колко пъти; с кого сте говорили, колко пъти и колко време; с кого сте си чатили, ползвайки средства за мигновени съобщения – колко пъти, с кого и колко време; какво сте правили в Интернет.

Текстът внася разяснение за МВР и достъпа й до информация като: кой какви познати има, колко време прекарва в Интернет и какво точно прави и с кого, а оттук и възможността за злоупотреба с тази информация.

Събирането на данни на гражданите според създателите на текста е „агресивен метод за навлизане в личния живот на всеки български гражданин и е аналог на това да се следи всеки със специални разузнавателни средства с основанието, че може да направи престъпление”.

Проблемът

Проблемът според авторите на Декларацията се състои в това, че се наблюдават свободни граждани, които не са заподозрени в престъпление, нито са виновни или обвиняеми.

Само ще вметна от свое име, че Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа в чл. 10. дава право на европейските граждани на свобода на изразяване на мнение и пренасяне на информация през границите БЕЗ НАМЕСАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ!. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е РАТИФИЦИРАЛА КОНВЕНЦИЯТА ПРЕЗ 1992 Г., НЕЩО ПОЗАБРАВЕНО ОТ НАРОДНОТО НИ СЪБРАНИЕ. А МОЖЕ БИ И НЕПОЗНАТО?

Декларацията на протестиращите

Тя е във връзка с проведеното на 22.01.2009 г. заседание на Комисията по транспорт и съобщения и внесеното предложение на МВР за промяна в „Закон за електронни съобщения”, отнасящо се до т.нар. „мерки за подслушване на Интернет” или текстове относно Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г.

Специалистите и гражданите от обединението „Електронна граница” настояват за промени в приетия документ с цел гарантиране правата на гражданите. Сред тях са: гаранции, че органите на реда не могат да налагат каквито и да е ограничения върху основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение от страна на съдебните органи в съответствие с чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, освен ако обществената сигурност е застрашена.

Настоява се също така срокът за задържане на данните да бъде намален от 24 на 6 месеца. Иска се гарантирана възможност всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.

Изискват се заложени компенсации при злоупотреба със задържаните трафични данни. Иска се задържането на данни да започне да става след съдебна заповед, а не на общо основание на всички граждани, използващи телекомуникационни услуги. Иска се прилагането на тези мерки да става само за разследване и преследване на „тежки престъпления”.

Най-после. Знанието на гражданите
срещу арогантността на политиците

Цитираната картичка съдържа и подканващ текст: „Помогнете на картичката да обиколи страната до 12:00 ч. на 28 януари”.

Апелът е сигнал за сериозно гражданско присъствие и участие в решаването на социалните проблеми на държавата ни.

Поколението, което израсна и се образова през последните 20 години вече дава сериозна заявка за управление на страната – не чрез апаратни политически игри и корупционни мрежи, а чрез придобитото съвременно знание и широкото гражданско участие.

А разбира се – някой не е имал интерес инициативата провал да се развие. Подозирам, че това е вътрешна политика на Google, който в последно време някак си ми паднаха в очите (но още са на първо място) заради лошите неща, които правят.

Аз все още стискам палци :)

Мдам, засега government.bg държи стабилна 5-та позиция, което определено е успех… :-)

@Краси:

Провал или не, струва си да се опита, нали? А и сайт като http://www.government.bg, където е забранено индексирането от търсачките, е по-лесна “мишена” за такъв забавен експеримент…

@Комитата:

Добавено! :)