Заобикалям покрай Александър Невски и виждам полиция, жандармерия и всякакви други въоръжени мъже. Жени няма, само мъже. Много, купища, стотици. Изглеждат респектиращо, целите покрити в синьо и черно, с кори на коленете, с явни бронежилетки. Изпълнили са целият площад. За миг ми минава въодушевената мисъл, че са там, за да подкрепят студентите.

Миг по-късно, с шутове си проправя път реалността.

Те не са тук, за да помагат. Те са тук, за да пречат. [ … ] Спират ме няколко пъти с въпроси къде отивам. На поредния му се сопвам, че не сме военно положение и че съм от Алма Матер TV, ако желае, да ми помогне да донеса и да разположа камерата, ако не, да не ми се пречка. Дали впечатлен, дали незаинтересован, жандармериста се отмества, а аз, замятайки с пренебрежение палто, го подминавам с вирнат нос.

Оглеждам се учудена и объркана, във въздухът се носи миризма на дъжд, проблеми и гняв.

Нима сме животни, та има нужда от толкова много охрана? Нима се очаква да бутнем парламента?

Или това е тихичкото послание?

Или пък тези от парламента… осъзнават, че заслужават това? [ … ]

Оглеждам жълтите павета. Лежат си кротко, пълни със спомени за отминали времена, протести и реалности.

Вдигам поглед към бялото кубче — Парламента. Там е празно, пусто, няма никой. Стъклата му са тъмни и изоставени. Като в поема на По, наблизо грачи гарван.

Тези, при които днес отиват студените, ги няма. Демонстрират нежеланието да чуят, да се вслушат. Или показват страха си от хората, които трябва да представляват…

— Цитирам изключително силния текст на Енея (eneya.wordpress.com/2008/12/21/no-control/). Не бях на протеста в петък, или, ако трябва да се изразя по-точно, не бях пред празната сграда на Парламента. А и човек не може да смогне навсякъде… Срам ме е само, че тези, които се саморазпуснаха и отидоха да почиват за близо един месец, са онези, които ние сами избрахме преди няколко години. А те ни се смеят, в лицата. И (не ме интересува, дали някой от тях ще се обиди, или не) имам чувството, че повечето от тях не само работят заедно с Мафията, а че те са Мафията… или просто Държава у нас липсва?

Поправете ме, ако греша…

3 thoughts on ““Парламентарен безконтрол”, или от кого се боят избраниците ни?

  1. хаха

    може да ти се стори малко черничък моя хумор, ма се сетих за една песничка, която си пеехме когато, преди ноого години, гонихме луканов ли беше, виденов ли… не повня вече, сливат ми се:

    над смълчани студентчета
    свирят палки на ченгета,
    “луноходът” си замина –
    вътре са двамиина!

    зън-зън-зън-зън,
    зън-зън-зън-зън-

    вътре са двамиииина!

  2. Текстът на Енея наистина е страшен. Това момиче има талант.
    И не, не грешиш. Мафия са си. Следващият протест е предвиден за 14-ти януари, първият им работен ден. Ако успееш да дойдеш, току-виж се и видим най-сетне:)))
    Пожелавам ти прекрасни коледни празници и отивам да украсявам у нас^^ Поздрави! :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *