Седя си вкъщи, от събота имам ужасен грип, качих температура, болки в гърлото, после хрема, кашлица, главоболие, всичко накуп…

Вчера почти не можах да поспя през нощта… :-(

Иначе, грипът засега се чувства добре, благодаря, благодаря! :-) (Аз — не толкова…) Боря го с какво ли не, но не се предава, засега…

Нямам сили да пиша, а и се чувствам тотално изстиснат (това — отделно от грипа). В момента зяпам ей-тез вълнички…

…и си спомням, колко хубаво беше на морето, това лято (вярно, за кратко, но пък с най-добрите приятели;-)

Пак ми се ходи на море, на планина, на почивка…

* * *

Последните седмици, се преуморих, работа, работа, работа, кафе, кафе, кафе, пак работа, работа… Накрая, малко преди да поставя последните точки над “i”-тата, батериите свършиха, и първия вирус, дето ме срещна, ме повали със страшна сила… Просто силите ми бяха свършили…

Някои може да си спомнят моя оптимистичен постинг за промяната… Оттогава изминаха близо два месеца. Разчитах, че мога да напусна спокойно старата си работа за един месец, но не се получи, а и накрая, ми бе поставен ултиматум — или ще свърша един голям проект, почти сам, в рамките на почти невъзможен срок, или няма да мога да си тръгна в рамките на по-малко от три месеца (приятелски съвет: ако някога подписвате договор, никога, ама никога не се съгласявайте на клауза за предизвестие за срок за напускане, по-голям от 1 месец; независимо какво ви обещават или с какво ви плашат! но човек се учи от грешките си, нали…;-). Е, няма как, от началото на октомври до днес отметнах количество работа, което нормално бих свършил за около 2 месеца.

Резултатът?

1) Почти 99% завършени ангажименти, към бившия ми работодател,
2) Почти празна банкова сметка (да, overtime или overwork, няма значение…),
3) И ужасна преумора…

Но от днес вече не съм официално на работа! :-)

Е, да, имам още 1-2 дребни неща за довършване (закъснели заради внезапния грип), имаме да разменяме разни документи, но това е, в общи линии…

Предполага се, че скоро ще съм съвсем свободен — да избирам нов Път… Но първо — да оздравея! После? После ще видим. Имам само идеи и мечти — а, както е добре известно, това хич не е достатъчно, за да може човек да си плаща редовно наема, храната, лекарствата, сметките и… почивките на Хаваите;-)

Все още не знам, какво ще правя, и затова ми е малко неспокойно. Но в едно съм сигурен — толкова много съм се нагледал на (лош) мениджмънт, в последните месеци, че не искам и да чувам думата “мениджър” в близките седмици (ако може, и месеци)! Също и не искам да виждам лъскави (или не толкова лъскави) офиси, луминесцентно осветление, 9-18 (Mon-Fri), работни срещи (staff meetings, по нашенски;-), служебни мейли, Re: Re: на служебните мейли, планове, проекти, задачи и ненужни XLS таблици…

Ще се радвам да виждам повече слънце и облаци през деня, да мога да творя свободно, да използвам уменията си (уеб/графичен дизайн, HTML/CSS, WordPress…) с удоволствие, да мога да управлявам времето си, както е удобно на мен, да мога рисувам, пиша (и понякога снимам)… Искам и да създам един съвсем нов и оригинален дизайн на моя собствен сайт и блог… Ще се радвам и да мога да си почивам повече и по-пълноценно, но…

…всичко това е в сферата на мечтите. Засега реалността е, че не съм на работа (съответно, и нямам вече редовен, макар и малък, paycheck), и че сметките вече се трупат. Отделно, някак трябва да се справя и с болестта и с хроничната преумора от последните седмици… Май ще трябва да си устроя един малък brainstorming на самия себе си;-)

Така или иначе, времето за промяна беше дошло, и осъзнавам, че дори съм малко закъснял… Но нали казват — “По-добре късно, отколкото още по-късно!” — да видим, дали ще успея…