И аз пиша, каквото и когато искам! :-) Това, че досега не съм писал за ‘Windows vs. MacOS X’ не значи, че съм по-малко свободен! А за свободата си прав — моята свършва там, където почва тази на другите. Е, в този блог границата е поставена между “смислени коментари” и “безсмислени и/или груби коментари”. Сам съм си я поставил, и сам си я спазвам…

@Longanlon:

Ти в три реда каза повече, отколкото аз в 300! ;-) Точно това и правя — исках само да се убедя сам, че е разумно и постъпвам правилно (за себе си, поне). Thx! :-)

@Апостол Апостолов:

Подочух ирония, май? Е, мисля, че дългия текст, който написах, се отнася за всички. В случая, ако не ти харесва моят блог, или моите шеговити правила, нямам нищо против да натиснеш бутона ‘BACK’ и да отидеш на някое друго място в Интернет, където да ръсиш мъдростите си! Моля! ;-)

А съм свободен където моята свобода граничи с тая на останалите.

Тази битка я водя всеки ден: свободен човек. По-зла е от бон тон тук, бон тон там. Идиоти – всуe точно заради тях обаче няма да стана по-малък, по несвободен, по затворен тип. Ще пиша каквото и както искам, където и когато ми падне. За мен е важно. За другите – е не знам.

Да, разбирам те. Всеки прилага вид автоцензура — но не е ли автоцензура дори и това, на какви теми избираме да пишем или не? В този смисъл, тя е полезна. Човек не може и не бива да пише за всичко. Както вече казах, “Mac vs. PC” и “Ние — те”, са неща, за които до момента (доста успешно) избягвах да пиша, поради личен избор. Да, цензурирам се, но аз се цензурирам и преди да седна пред белия екран и да излея (евентуално, хипотетично) поток псувни, дори и нещо много да ме е ядосало. После намирам по-добри изрази. Автоцензурата е полезна, когато избираш свободно, как и за какво да пишеш (а не когато те е страх от нещо, примерно, да речем, заплашен си да мълчиш на определена тема). :-)

@Truden:

Хехе, (спам)роботите са глупави — докато научат, колко е “2+1″, аз вече ще съм ги сразил с нов, много по-сложен въпрос — “Is fire hot or cold?” :-D

@cx:

Ехаа, това се казва дълъг коментар! :-)

Прав си за някои неща — малко емоционално го написах. Истината е, че бях ядосан на безсмислените коментатори, които внезапно вчера ми налазиха блога, и почнаха да флеймват насам-натам:)

Но пък, не можеш да отречеш, че имам и щипка хумор;-)

Не, от мен няма да се получи онзи, “първият” тип блогър — този, дето снобее и строи пясъчни кули, модерира за щяло и нещяло и т.н., в същия род и дух. Това, че написах този текст, не значи, че утре под формата за коментар ще има линк към него, или пък ще има chеckbox и ще пише:

[x] “Прочетох и приемам правилата, за да мога да коментирам тук”

…LOL! :-)

Истината е, че исках и пред себе си да оправдая (твърде рядката за мен!) мярка, “заключване на постинг за коментиране”. Исках да разбера, защо искам да го направя, исках сам да чуя своите аргументи (исках и да чуя своите си аргументи, защо ще задържа няколко твърде груби и неграмотни коментара, което правя много рядко по принцип).

Е, чух ги. Убедих се сам! Сега се чувствам много по-добре: излях си яда малко, и намерих валидни причини, защо две off-topic дискусии тук е време да бъдат прекратени от мен! :-)

Дали нещо ще се промени от сега нататък? Не, не мисля. Всички (или почти всички) коментари ще си минават необезпокоявани тук, както беше и преди. Няма да има някаква нова форма на модерация. Единствено, ще се постарая друг път да следя по-внимателно, какво се случва тук, и ако нещата “излязат извън контрол” твърде много (Linux vs Windows?;-) просто ще заключвам темата навреме, преди да е станало твърде нагорещено. И не защото дискусията може да стане твърде интересна, а само в случаите, когато се отклони твърде много и разводни, което няма да е полезно за никой.

Надявам се съм изразил добре моята гледна точка? ;-)

PS И, не, блогът не е медия! Блогът в повечето случаи личен дневник, който може да бъде четен (и допълван, понякога — чрез коментари, например) от всички. Медията е нещо различно. Медията е обществена. Блогът (в повечето случаи) е личен. Диктатор ли съм? Да! Но аз си представям това място по определен начин, залагам някакви минимални “правила на добрия тон”, подреждам и организирам. Освен това, да се премахват/модерират груби или глупави коментари, е смислено. Така четенето е много по-лесно и приятно за останалите! Така създаваш определени нагласи в своята аудитория, а също и при себе си. Вярвам в чистотата на словото, и вярвам, че е необходимо да го пазим такова, винаги, когато можем. Ако искам дискусия на тема “X срещу Y”, мога да помоля хората да дискутират, като изложа аргументите си. Тогава модерация или заключване на коментарите няма да са необходими почти. Ако обаче нямам нужда от тази дискусия, съвсем нормално е да я прекратя, преди да се е ширнала твърде нашироко;-)

Според мен е безсмислено това, което си написал. Публичността му е някак безсмислена. Допускам изграждането и спазването на някакви правила, но афиширането им намирам за безпредметно и понякога смешно. Според мен си го направил под временното въздействие на афекта, който дадено събитие поражда от теб. Всички имаме такива моменти, в които емоционално избухваме и правим неща – които макар и да са искрени и истински – са доста безсмислени и никому ненужни :) Сега ще ти обясня защо според мен е ненужно.
Повечето от тези неща са естествени, те се подразбират – че блогът си е твой, че всеки си има право на мнение, че никой не може да ти държи сметка за твоето, че ако някой не те харесва може просто да натисне бутона “back”… и т.н., и т.н… Това са изконни неща, и общовалидни; те нямат нужда от обяснение. Дори да кажеш обратното на тях, то ще е невярно и те пак ще важат – дотолкова са естествени. Обясняването им е не само ненужно и понякога дразнещо, то те и принизява точно до нивото на тия, от които страниш. Да обясняваш на някого, че не му дължиш обяснение за личното си мнение не е нищо повече от… именно даване на обяснение на въпросния. Наистина винаги ще има кретени, които да не схващат тези изначални и подразбиращи се неща, и именно тук ти трябва да решиш какъв модел на поведение ще следваш и доколко ще се съобразяваш с тях. Имаше един лаф – “ти го прави за професионалистите, пък индианците нека се спасяват”.

Аз не трия коментари от блога си. Давам на всеки възможност сам да се изложи, да се изтипоса и да стане за посмешище. Често дори се забавлявам. Това е моята присъда за идиотите и техните коментари. Или безразличие и никакви отговори на техните. Но не и някакви публични правила и контрамерки, които първо ме карат да се замисля дали съм достатъчно обективен и къде е границата (а дали не съм я подминал? или пък дали няма изкуствено да я местя всеки път, само и само за да се успокоявам, че не съм я подминал?), и второ – в общ план не водят до нищо, освен че допълнително озлобяват тези хора и им дават стимул да мислят, че са на прав път.
Като резултат имам доста малоумни коментари по немалко теми. Не мисля, че дори това е превърнало блога ми е “градски кенеф”, нито в някакво сборище на тъпотия… нито пък че съм отпратил “интелигентните” потребители от Блогосферата на Дневник, които са били отблъснати от “нечитави” такива и техните коментари.

Аз виждам два типажа – единият се взема насериозно, снобарее и строи пясъчни кули насред морето. Другият подхожда някак по-великодушно и широко скроено, освобен с предразсъдъци и с повече хумор. Не казвам, че ти си от първия вид, нито го мисля. Всъщност си един от малкото свестни хора, които чета. Но подобрен род публикации и “правила” винаги са ме навеждали на такива негативни асоциации. За съжаление ми е беден речникът и не мога точно да онагледя как тези постове изглеждат в моите очи – нека кажем, че е някак смешно и твърде самонадеяно.

В случая свободата на словото е най-вече морално усещане. Не ми допада следния начин на мислене – да апелираш за свобода на словото навън, а иначе да смяташ, че “това тук си е твоето лично местенце и ти колиш-бесиш”. Не че не е така – така е. Въпросът е доколко е правилно да е така и доколко имаме моралното право да е така. Всички искаме някаква си свобода на словото в държавата, в медиите, в блабла… но защо, след като самите ние нямаме себеусещането за това? Ами тя и медията е частна, всъщност. И тя си има собственик или собственици, еднолични. Значи имат правото да приказват каквото си искат, да бъдат платени, да бъдат купени и да леят пропаганда? Нали? Щом ние имаме това право в ЛИЧНИТЕ си блогове (за които все повече се претендира, че са медии и едва ли не над медиите), значи и те имат това право за ЛИЧНИТЕ си медии, телевизии, вестници.

Написах го малко хаотично, но в общи линии ти казах каквото исках – резервиран съм към модерирането и триенето на коментари, което все пак приемам в някакви случаи. Но публичността и афиширането на такива “правила” и, хм, неща… не ме радва :)

Поздрави

@Truden:

“Хейтър”, “флеймър” — коментатор, дето се “пали” за щяло и нещяло, пише дълги негативни коментари, отрича всичко, и т.н.

Ah, you mean “hater” and “flamer” :D

Двете думи спадат в категорията на мразещ, кавгаджия, подкукуросник, подпалвач(на кавги)

Сега те разбрах.

И да знаеш, че скоро роботите ще се научат, че 2+1=3 единствения математически въпрос в твоята форма за коментари :D

И като махнеш спонтанноста от едно мнение, то е автоцензурирано.
Изразих ли се изчерпателно ? Не.
Хайде пак.

Редактирайки мнението на някой, не редактираш мисълта му.
Блогът си можеш да почистиш. Файда голяма като не си почистил главата.
Ако имаш въпроси, давай ?

Хаха, това последното (опита за шега), много ми хареса! Хич и няма да го трия! :-)

Аз не искам твърде строги правила или твърде строги “филтри”. Тук почти всички коментари минават, и то без редакция (или тук-там се е случвало да поправя нечия правописна грешка от бързане, ама това е), но случката сега със “спама” и “флеймовете” беше достатъчно сериозна, за да затрия няколко коментара, които бяха напълно излишни, и да заключа две публикации.

Това дали е цензура? Не знам. Аз мисля, че това е обикновена разумна модерация, и трябва да я има във всяка уважаваща себе си онлайн медиа или блог. Така показваш уважение към постоянната си читателска аудитория (като й спестяваш ненужен тормоз), но така показваш и уважение и към себе си, а това е най-важното, като че ли…

Не мисля, че някога ще стигна до това, да модерирам всеки един пристигнал коментар. Или пък да пиша специална страница с правила. Но ако някой дойде тук да ругае или да пише с краката си глупости — от уважение към моите читатели, тихо и незабелязано ще го “филтрирам”. Сигурен съм, че и те биха ми били благодарни за което;-)

Поздрави!