НЕ на съседската намеса в личния живот!

no to ban on having pets at homeОмръзна ми от недомислици в тая “държава” (кавичките са необходими, тъй като изобщо не приличаме на държава…)

Последната идея на блестящите ни законодатели — след като се справиха с престъпността, корупцията, мафията — и явно вече “цъфтим и процъфтяваме”, сега на дневен ред са новите им невероятни идеи:

Съседите ми ще решават вместо мен, дали мога да имам котка или куче вкъщи!!!

Утре ще има мирен протест и срещу това.

Датата: 28 септември, неделя, от 12:00 часа.

Мястото: пред Народния Театър в София.

Ако не сте съгласни съседите да определят начина Ви на живот…
Ако не искате да бъдете поставяни в неравностойно положение…
Ако не желаете да бъдете изнудвани…
Ако не считате за решение междусъседските войни…
Ако никога не бихте изхвърлили домашния си любимец…

ЕЛАТЕ и покажете мнението си!

(цитирам http://www.park4pets.com/es/)

Може да подпишете и онлайн петиция.

Още по темата тук:
www.bluelink.net/index.shtml?x=37806
www.park4pets.com/es/mnenie.php
www.bezdom.info/index.php?option=com_content&task=view&id=5580&Itemid=1

Може да дойдете с вашето куче или коте — все пак, това касае и тях, нали? ;-)

UPDATE (2008.09.30@10:30): Заключавам коментарите, заради твърде многото коментари и ненужно разгорещяване на дискусията “ЗА и ПРОТИВ кучетата и котките и хората с домашни животни вкъщи”. Освен това, темата не е тази — темата е дали е редно съседът ти да решава вместо теб, позовавайки се на несъвършен закон! Ако държите да оставите своето лично мнение — пишете във вашия личен блог, поставете линк към постинга ми, и вашият pingback/trackback линк е вероятно да се появи тук автоматично.

16 comments |



Comments to “НЕ на съседската намеса в личния живот!”:

  1. molif | bg » Живот в зоопарка Says:
    1

    […] Странно е някой друг да ти казва как да живееш. Ще ви хареса ли решението какъв цвят мебели да имате в хола си да зависи от съседката? Или колко деца да имате? Сигурна съм, че не. Откъде-накъде тогава друг ще избира дали да имам домаш

  2. Боян Юруков Says:
    2

    Не съм съвсем съгласен с теб. Ако съседите не са съгласни да имаш домашен любимец, то и те имат право на глас в известна степен. Ако някой мой съсед има голямо куче, с което да трябва да се разминавам в коридора или ако от къщата им се разнася типичната миризма на домашен любимец, и аз не бих искал да си имат животни. Имал съм кофти опит със съседи, които си оставяха затвоено кучето по цял ден и всеки път като си отвореха вратата, всичко се овоняваше на кочина. Някой хора са алергични към подобни неща. Разбира се това не трябва да важи за рибки примерно и не трябва да се позволи на тази наредба да стане инструмент в съседстките разпри по други теми, но като сяло съм съгласен.

  3. steven coast Says:
    3

    В кооперацията в която живея, около 35 години всички комшии са гледали къде котки, къде кучета, и никога никой не е пречил на другите да живеят спокойно. Защо…защото сме ХОРА. Ние в един момент сме гледали две кучета , сиамски котарак, както и костенурка и таралеж. Проблема не е в това дали ще има разни миризми, и за тях има решение /всекидневна хигиена/, дали кучето ще лае, ако не бяха кучетата да сме обрани поне 4 пъти, а дали сте хора които не само уважават съседите си ами и споделят любовта им към животните. Който е алергичен има лекарства. По същата логика не трябва да има и бебета, защото и от тях мирише и те реват и то докато са малки…по цяла нощ. На мен лично ми пречат не животните които гледат съседите, а десетината кръчми и пицарии около нас, и постоянния тормоз от пияни клиенти ,от които не мога да заспя до около 02.00 часа.

  4. ivan Says:
    4

    Там, където живеят майка ми и баща ми има 2 откачени комшийки, които гледат котки. Едната от тях живее точно под родителите ми – е няма такава воня като се подадеш на балкона. И оправия няма – разговори в мек и твърд стил не помагат.
    Така че аз съм ЗА това да се иска съгласието на съседите за да се гледа домашен любимец.

  5. Michel Says:
    5

    @Боян:

    Ключът е именно в “до известна степен”. До известна степен, да. До известна степен съседите ми имат право да ми се бъркат в личния живот, както и аз в техния, но само до известна.

    Ако аз си взема котка или куче, и си гледам животното вкъщи с много любов и внимание, ако котката или кучето не вдигат никакъв шум и ако не се усещат никакви миризми, тъй като аз знам какво е хигиена… (и знам какво е баня) …тогава какво ще се случи, ако съседът ми от горния етаж просто не ме харесва или пък мрази животните и каже “Няма пък да да си имаш коте/куче! Няма да ти разреша! Ето, тук има един специален закон, и там пише, че мога да ти забраня и ти нищо не можеш да ми направиш!”.

    Това е абсурдно!!

    Не е въпросът в животните. Имал съм куче (и мога да те уверя, че беше по-умно и добро от някои индивиди, които ходят на два крака и плюят и псуват, но, за разлика от тях, не се смяташе за някакво по-висше същество) и нито се е чувало, че има куче, нито е миришело на нещо!

    В такъв случай, защо някой да има право да ми забрани да имам куче вкъщи? Защото може? Това не е аргумент!

    Забрани, предупреждения — да, ако има за какво! Ако има основание! Ако вкъщи държа пет кучета и не се грижа за тях добре, те лаят по цял ден и мирише ужасно — да ме осъдят! Да ми забранят! И ще е правилно!

    Ако вкъщи си имам питбул и го пускам без каишка, като излизам, и той хапе хората — да ми забранят! И ще е правилно! В Германия, например, нямаш право да имаш куче, което е от бойна порода, без специално разрешение. Пудел — моля. Голдън ретрийвър — моля. Бойно куче? Не може! А в България можеш да отглеждаш каквото си искаш — ей там е проблема…

    Или пък представяш ли си, как се събира вход от 50 апартамента (!) и те ще решават, дали бабата от петия етаж ще има право да си има котенце вкъщи?? Не мислиш ли, че е абсурдно малко? То в един вход, често хората не могат да се разберат за нормални неща като, колко да ни е вноската на месец за чистачка и ток, дали да съберем пари, за да поправим течащия от три години покрив (бил съм свидетел на това!) и други глупости… А пък ти очакваш, че 10-100 домакинства (често враждуващи за щяло и нещяло) ще могат да решават нормално, дали някой да има куче или коте и нещастният собственик на животното ще трябва да им се унижава и да ги моли да му разрешат? Дори и да се грижи добре за животните и те да не създават проблеми, пак може да му се наложи да се унижава! Това е недопустимо!

    Не, това не е хубав закон. Не е редно някои хора да си позволяват да не се грижат добре за животните вкъщи (да не чистят, например) и това определено да създава проблеми на съседите. Но закон, който забранява животните изцяло, освен ако всички съседи са съгласни някой да си има куче или коте — е абсурден. И няма да реши абсолютно никакви проблеми, само ще създаде нови!!

    Така мисля аз.

    @Steven:

    Да, прав си, но често хората не виждат аналогията. Понякога децата пречат повече от животните, но на никой май няма да му хрумне да измисли закон, който да ги ограничава, нали? Съседското бебе до нас се е случвало да плаче и да го чуваме? Е, и? Нали сме хора…

    А и въпросът не е в това — въпросът е, че е недопустимо заради някои проблеми, някой да измисли закон, който да забранява всички животни вкъщи!

    @ivan:

    Аз пък съм твърдо ПРОТИВ да се иска съгласието на съседите ми, ако моето животно вкъщи не им създава проблеми!

    Ако им създава проблеми — тежка миризма, голям шум, и т.н. — тогава ОК. Тогава те могат да се оплачат, да ме осъдят и въобще, могат да правят каквото си искат с мен. И ще са прави!

    Но докато животното вкъщи не е създало никакви проблеми на никой, съм против някой да има правото да ми каже “Ти няма да го гледаш вкъщи, защото на мен така ми харесва” — недейте моля ви се, комунизмът нали си отива? Или…?

  6. ivan Says:
    6

    Гледната ти точка ми е ясна. Въпроса е, че в момента някой може да си превърне апартамента в обор и е почти невъзможно да му се въздейства. Другият момент е, че предварително няма как да се знае дали дали даден домашен любимец ще е проблем или не. Това може да се ползва като аргумент както за, така и против. На мен домашните любимци не ми пречат особено, като изключим някои екстремни случаи (споменах един по-горе). От друга страна в София не съм видял нито един собственик на куче например да му събира ла***та, който животинчето произвежда сутрин. Редовно ми се случва да правя забележка на собственици на кучета, които ги извеждат да си свършат физиологичните нужди на детските пясъчници и градинките пред блоковете. Та в този ред на мисли дори животинчетата да са кротки, чисти и прочие има много какво да се желае като светоусещане от голямата маса техни собственици. Дори примерно кучето да не лае и не мирише в съседния апартамент не съм сигурен, че няма да настъпя някое негово лайно около блока, което за мен вече Е проблем, но очевидно НЕ Е за собствениците на тези животни.
    Както обикновено нещата не са черни и бели – между тях има степени на сивото. Изобщо – личните свободи са много важни, но е хубаво да имаме едно наум, че някои от нашите свободи е възможно и се случва да накърнят чуждите.

  7. Ани Says:
    7

    Май мнозина не искат да разберат, че този тип законопроекти не могат да решават проблеми, защото целта им очевидно е друга – да създват конфликти. Пример – искате да си вземете куче и да го гледате вкъщи. В кооперация с 20 апартамента получавате разрешение от всички и го взимате у дома. Грижите се добре, всички са свикнали с вас и кучето и вече няколко години го галят и му се радват всички съседи. Обаче два от апартаментите се опразват и там се нанасят нови съседи, които не понасят животните. Какво, на следващото Общо събрание, ако те гласуват против вас и кучето, ще го изхвърлите ли? Големи глупости измисляме хората понякога, но в България – ежедневно. Явно не ни стига акъла за нещо смислено, затова единственото, което можем да правим, е да забраняваме разни неща и да се джафкаме помежду си. Погледнете дори блогосферата – не минава и ден без някъде да се развихри малка словесна война “за” или “против” едно или друго. Вечно някой е контра на всичко и това е сякаш единственият начин да се идентифицира – “ама аз съм прав”… Всеки има своята истина. Мисля, че трябва да има граница на това кое е позволено и кое не в намесата в личния живот на всеки. За мен е недопустимо друг да решава такова нещо с презумпцията, че съм виновна и преча ПРЕДИ още да е станало проблем. Излиза отново, че покарй сухото трябва да изгорим и суровото?

  8. Ани Says:
    8

    Иване, не мога да се съглася с теб. Аз имах две кучета – едното гледах почти 18 години, другото е на 15 и още е живо, при родителите ми е. През всичките тези години всеки ден съм почиствала след кучетата си с вестник в ръка, макар че са дребни и винаги вършеха работата си близо до дърво или храст. Ядосвах се на онези с големите породи, които оставяха огрочни, почти като човешките изпражнения навсякъде и ги подминаваха с вид “нямам нищо общо с това”. Но какво от това? Простотията не ходи по гората, а по хората. Макар да се говореше, че ще глобяват за непочистено след куче и дори за изхвърлен фас, ти познаваш ли такъв случай? Някой да е глобен в София за изхвърлен на улицата боклук? Когато това се случи, тогава ще разбера, че нещо се променя в положителна посока. Не когато ти забранят и да дишаш, понеже може да носиш грипен вирус и ще заразиш околните…

  9. ivan Says:
    9

    Ани, много се радвам, че имало и такива хора. Явно обаче сте малцинство. Това, че не познавам човек, глобен за изхвърлен фас не означава, че ми харесва да газя фасовете по улицата или да легна между фасовете на плажа. Но обикновено като видя кретен, люпещ семки и плюещ пред него или хвърлящ си фаса на улицата правя забележки (което в 99% от случаите не е приятно занимание, да не кажа че на моменти си е опасно :) ) Всички тия екземпляри, с които се налага да живеем заедно няма да си променят мисленето за 6 месеца или 2 години. Ще го променят само когато голямата маса хора станат нормални и започнат да се държат нормално. И всички ние не допускаме подобни простотии да се случват т.е. да има обществена нетърпимост към такива свинщини. За момента обаче ситуацията е такава, че обществото по-скоро приема за нормална свинщината и ако някой случайно вземе, та се опита да се държи като нормален човек го гледат като току щo слязъл от летящата чиния. Лайната на кучетата, неплащането на сметките за парно, хвърлянето на боклук по улиците, паркирането и карането като идиот и т.н. са просто проявление на един тотално сбъркан мироглед.

  10. Ани Says:
    10

    За всичко това си прав. Това, което в този случай обаче не приемам, е опитът на държавата да прехвърли задълженията си в ръцете на гражданите, като при това вместо да се решат проблемите, ще се увеличат, защото такъв законопроект ще насъска излишно хората един срещу друг. Идиоти има всякакви, въпросът е дали това е начинът да разрешиш проблема. У нас всяка дреболия се решава на принципа – дайте да избием комарите с атомна бомба. Какво като ще пострадат невинни – нали няма да има комари? Е, крайно е и е глупаво. Да не говорим, че няма кооперация, в която съседите да живеят до един в мир, любов и съгласие. Да оставиш те да решават съдбата ти е все едно да си на съд и да изберат за твой съдия най-големия ти враг.

  11. Боян Юруков Says:
    11

    Знаете ли, не ми се ще да го казвам, но сякаш най-добре е да се вземе моделът, който се е наложил в Германия. Там където живея в момента, човек няма проблем да си вземе домашен любимец. Няма нужда от съгласието на съседите си. Когато извада задължителния паспорт на животното обаче, трябва да удостовери колко му е голямо жилището и дали е закупил съответните съоражения – тоалетни, купички, кушетка и т.н. Също така ветеринарната испекция действа като полиция в случаите когато има съмения за тормоз върху животното. Ако съседите се оплачат от прекалено виене на кучето или остра миризма, те се обаждат на втеринарните и ония идват на проверка. Така се гарантира правата и на съседите, и на животните, и на хората, които искат домашен любимец.

    Смятам, че това е много по-добре от всеобщото съгласие на съседите. Проблемът е, че трябва да има работеща състема на втеринарните служби.

    Един друг положителен пример се отнася до изпражненията по улицата. Нереално е да се задължават собствениците да събират всичко след кучетата си – не че трябва да го правят, но просто не се получава. Затова в Страсбург има заградени терени от по 2-3 квадрата с пясък в тях, в които животните да си вършат работата. В края на деня няколк служителя ги обикалят и почистват. Струва ми се, че това е доста добро решение, макар и да трябва да се отделят по няколко квадрата от пешеходните пътеки.

  12. ivan Says:
    12

    Склонен съм в някаква степен да се съглася с теб, но не трябва и по подразбиране да е разрешено някой да си гледа прасе или кокошки в кооперацията, в която живее. Защото подобни хора има. И ще го правят. А това, че държавата прехвърля проблемите от плоскостта институцииграждани в плоскостта гражданиграждани е факт (драмата с топлофикациите всъщност е уредена с точно такъв закон)

    Ако трябва да обобща и да спра да пиша тук – простака не му е дадено самостоятелно да се развива, затова трябва да има бой по канчето, докато му светне какво се смята за нормално в днешно време и какво не. Меки варианти на закони, в които се разчита на общоприети неформални норми на поведение може би работят някъде, където има нормално общество, но България не е такова място.

  13. Йо. Says:
    13

    Боян Юруков, съседите нямат никаво право да ти казват по какъв начин да живееш. И много ми е интересно кво ще ти стане, ако случайно пък земеш да се разминеш с някое ‘голямо, страшно, ужасяващо’ куче? ще те изяде ли? И какво, за бога, значи ‘аз не бих искал да те да си имат животни’? Ми аз пък може да искам всички да си имат животни, например?

    И въобще… тва че някои кучета лаят, хапят или смърдят не е тяхна вина, а на стопаните, точно затова би трябвало да се създадат организации, които да се занимават с некадърните стопани, а не да се гонят и тормозят животните. Въобще всичко тва е еднаа гооолямаа простотия.

    П.П. Само не разбрах, също така какво като има хора, алергични към кучета? Ми аз пък може да съм алергична към пухчетата, които на пролет летят из въздуха, това значи ли да настоявам да се изсекат всички тополи?

  14. optimiced | bg » Минирепортаж след протеста “НЕ на съседската намеса в личния живот!” Says:
    14

    […] Днес към обяд се разходихме към Народния театър, да подкрепим каузата “НЕ на съседската намеса в личния живот!“. […]

  15. Боян Юруков Says:
    15

    @Йо. – аз съм привърженик на правилото, че всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите. Когато толкова много хора живеят на на толкова сгъстено, те трябва да са толерантни един към друг. Това означава, че аз трябва да уважавам правото на съседа ми да има животни, но и той трябва да уважава моят комфорт. Ситуацията е много различна от тази с бебетата или тополите. В повечето случаи въобще не се усеща, че някой има животно в къщата. Ако обаче стопанинът не се грижи за него добре имаме двоен проблем – останалите жители на сградата се чувстват зле и животното страда. В такива случаи трябва да има механизъм, по който съседите да се оплачат и проблемът да бъде решен. Сега дори и някой да има обор в хола си, никой не може да му каже нищо, освен, че е простак.

    Тук никой не говори за намеса на съседите ни в личния ти живот, а твоята намеса в техния. Ако се разхождаш по цял ден на балкона гол ще бъдеш глобен, нали? Защо? Защото смущаваш съседите и децата им. Ако не се грижиш за домашния ти любимец правилно, каква е разликата? И не ми говори, че не трябва да ме е страх от големите кучета, защото в подобна ситуация, която ти описваш, ме е нападало куче. Стопанина даже не се и извини.

    Още по голям проблем и то при кучетата според мен е следенето кучето да не се пуска на улицата. Голяма част от уличните кучета са точно домашни любимци, на които стопаните им е омръзнало и са ги разкарали. На улицата те подивяват и ефекта е разкъсани тела на деца. Трябва да има контрол над това как хората се грижат за кучетата си и ако решат да се разделят с тях – как го правят.

  16. Ben Says:
    16

    Според мен закона трябва да бъде приет, но имам съмнения относно прилагането му :(
    Иначе много ме радва как на всички стопани, домашните им любимци са мили, кротки и не пречат, но са твърдо против да питат съседите си – аджеба реално пречи ли им кучето или не.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.659 / 44 / 24.75