Ами, аз гледах “Империята отвръща на удара” преди мноооооооого, много години, и да ти кажа… 20 години по-късно, само тогава, разбрах филма много по-добре. А не бях на 4 годинки тогава, на доста повече… Има си време и възраст за всичко — за сериозни филми, за приказка, за екшъни, за любовни истории…

Ако си на четири, I suggest — приказки! :)

@v:

(Мохикан? ;-)

Btw, ако наричаш “Черният рицар” — Батманчо, то предлагам и други имена за известни филми, и ако може дечицата на 3-4 годинки да си ги гледат спокойно с мама и татко:

“Мълчанието на агънцата”,
“Емануелка”,
“Американско психарченце”,
и други;-)

Сериозно, хора, недейте така! Децата затова са деца. Психиката им е детска. На четири годинки е редно да се четат приказки, не да се гледат експлозии, или как един маскиран като клоун избива 4-5 други “клоуни” по жесток начин. Не е хубаво това… :-(

@Casper:

“Уоли” е хубав и си струва. А “9 седмици и половина” също не е за малки деца, btw ;-)

Пиксар рулз! Харесва ми, че обръщат много внимание на детайлите. Трудно сядам да гледам анимации, но винаги след това съм бил доволен.

Това филмче още му се каня, ама ще видим кога…

иначе в един интелигентен спор не можеш да обидиш никого (просто тя се лигави).

* * *

сега видях въпроса на Ани (сори Мишел, че само те карам да ми съединяваш коментарите). [няма проблем! ;-) --M.]

Ще дам пример с мен – Терминатор2 е доста сериозен филм. По-малко брутален от Батманчо, но е също толкова сериозен и стряскащ. Филма го знам наизуст (защото ми се налага), но от първото гледане помня как смачкаха количката на сина на Дайсон (чернокожият професор към края).

Едно дете сигурно няма да помни повече от Тъмният Рицар, но, така си мисля, ще му е забавно, защото картината е забавна и има шаренко (разбирай динамика).

Инак не схванах за какво ти е станало смешно. Едно дете ще помни ‘нищо’ за 90 процента от преживените неща.

Честно казано, не смятам, че ходенето на кино в моловете особено е нещо, което е подходящо за малки деца. Ако щете, и само заради звука, който често дори на мен причинява аритмия. За повечето хлапета два часа в тъмна зала, където не ти дават да задаваш въпроси, а само ти шъткат, е ужасна досада. Интересно ми е какво точно си мисли някой като v, че ще помни едно хлапе на 4 годинки от Батман, когято порасне и стане голям? Ще му кажеш “ама ти този филм си го гледал, не помниш ли, беше на 4 и аз те заведох”. Сори, ама направо ми става смешно. ;-)

“Батман: Черният рицар” не е филм с “малко експлозийки”, това е сериозен филм за възрастни! Така мисля аз — но може и да греша. Не искам да убеждавам никого…

И не съм искал да обидя никого! :)

Просто ако имах дете на 4 или 5 годинки, не би ми хрумнало да го заведа на филм като “Черният рицар”. Знам, че децата порастват бързо в наши дни, но си има време, когато си дете, и когато си порастнал. Някои филми са за “когато порастна” — като “Черният рицар”, който определено не беше приказка. Всъщност, мисля, че и като възрастен щях да го пропусна, ако не беше големият шум около филма… и любовта ми към готическите приказки на Бъртън (не намерих следа от тях в “Рицаря”, между другото…). А всички може би си спомнят, как започна историята на Батман на големия екран…

пропускаш факта, че едно 4 годишно лапе няма как да разбере Батманчо поради същата причина, поради която не е разбрало и Уоли. цялата врътка е в картинките. И докато в Уоли картината на места е леко закована, то в Батманчо тя е доста динамична и детето се кефи.

Защото може да покажеш на някое дете картина на Ктхулу и то да се радва на шаренкото, но един възрастен да изпитва от нея неописуем ужас…

Именно за това говоря — “Ааа, анимация, значи е за деца от 3 до 13 години!” — изобщо не мислят… че сериозен филм може да бъде и анимация!

@Joruel:

Аз обичам да ходя на кино. По принцип. Е, не всеки ден, от време на време — веднъж на няколко месеца… За първи път обаче видях киноаудитория, която беше съставена главно от деца над три годинки… Е, съжалявам, но на повечето наистина им беше скучно — светещите им неща им бяха по-интересни. По-мъдро е в такъв случай родителите им да не ги бяха завели на кино, да пречат на останалите.

@v:

Това не е “Батманчо”, това не е комиксов герой — “Батман: Черният рицар” беше сериозен, тежък филм, и мога да направя немалко аналози с за други подобни филми — “Жега”, “Мълчанието на агнетата” — и истината е, че този филм нямаше нищо общо с комиксовия “Батман” на Тим Бъртън!

Да заведеш четиригодишно дете на него е, най-малкото, безотговорно. Ето ти извадка за PG-13:

A PG-13 rating is a sterner warning by the Rating Board to parents to determine whether their children under age 13 should view the motion picture, as some material might not be suited for them. A PG-13 motion picture may go beyond the PG rating in theme, violence, nudity, sensuality, language, adult activities or other elements, but does not reach the restricted R category [...]

Както забелязваш, PG-13 е едно стъпало под ‘R’ категорията — категорията, в която влизат най-тежките филм, такива с откровени жестокости, грубо насилие, секс, употреба на наркотици.

И ти ще ми разправяш, че 4-годишни деца да го гледат, е нещо нормално? Май имаме различни разбирания…

И последно, никога не съм казвал, че четиригодишните деца не могат да разбират филми! Казах, че има филми и филми, за различни аудитории — ако съдя по аудиторията на ‘УОЛ.И’, която беше съставена главно от деца под 7 годинки, и за повечето от тях филмът беше определено скучен и неразбираем — най-лесното решение е родителите да не водят децата си в киното, а после да си го гледат на спокойствие вкъщи на DVD. Така ше е добре за децата, добре и за възрастните.

Колкото до това да заведеш малки деца на “Черният рицар” — мисля, че това е равносилно да ги заведеш на някой тежък екшън или трилър — с една дума, обикновена глупава жестокост. Спрямо тях…

разбира се забравих и да попитам ‘защо заплю всички четиригодишни, че не са способни да се наслядат, разберат и оценят какъвто и да е филм?’