…когато работата е много, а почивката — малко…

…когато си преуморен и нещата “не вървят”…

…когато пожълтелите листа започнат своя бавен танц към земята…

…винаги е добре да отвориш някоя папка със снимки от морето и да си припомниш, че някъде там, далеч, има мамеща морска вода (и мек топъл пясък) — и тя е там, и само те чака отново да се завърнеш при нея, в уютната й прегръдка…

(снимката е от Бургас, от това лято (2008/07/22); а малките точици в далечината сме ние с Ани;-)