Като дете имах една мечта: когато седна на стол, краката ми да опират земята.
За рождение ми ден (мисля, че беше седмият), моят баща ми измайстори едно малко кресло, в което седях и краката ми стигаха пода. Изпълнявайки моето желание, баща ми, без да иска, ми даде и първата надежда.
Изглежда, оттгава зная, че мечтите трябва да се осъществяват, и това беше може би най-хубавият подарък, който съм получил от баща си.
“Когато стана голям…” Тази тъй често повтаряна фраза ми помагаше да извоювам всяко мое откритие…
…Струва ми се, че желанието да си най-добрият би трябвало да бъде толкова чуждо за мореплавателя, колкото желанието на най-големия клавирен виртуоз да бъде единствен изпълнител на даден композитор.
Въпросът е да служиш на това, което те превъзхожда, да си изпълнител, какъвто може би съм аз, на музиката като океанска форма на хармония. По-просто казано, смятам, че става въпрос за определен стил на живот, на един начин на съществуване. Не да бъдеш най-добрият, а да дадеш най-доброто от себе си. Разбира се, всичко това съдържа и стремеж към победа, но има и нещо друго, и то е по-силно — стремежът към усъвършенстване. Вътре в себе си, за себе си, да усетиш един по-добър Колà.
Никак не обичам големите фрази, но за мен e важно, освен представата за ветроходството, да уточня и представата за самия себе си. А това значи да се проуча в движение, в процес на благотворни промени.
—Ален Кола, “Нос Хорн за сам човек”
[Alain Colas, “Cap Horn pour un homme seul”, Flammarion, 1977]
Alain Colas прави обиколка на цялата земя. Сам. По море. С малката си яхта-тримаран “Манюрева” (не знам, как е на френски името на яхтата), дълга 20 метра. От Франция към нос Добра Надежда, оттам към Сидни, Австралия, и после към нос Хорн и обратно… за 169 дни.
…Книжката я намерих случайно, на гарата в Бургас, на една от онези сергии, на които има изложени всемъзможни стари книжки за по левче-два. Находка!
Още я чета, с голям интерес. И някак е хубаво, да четеш за морето, на морето… :-)
ААА ИСКАМ Я И АЗ ТАЗИ КНИЖКА! И едно уточнение, Манюрева никак не е малка яхта, дълга е 69’10” (около 22 метра). За сравнение, кап. Георги Георгиев обикаля света с 9метрова яхта – Кор Кароли, изложена е във военноморския музей във морската градина във Варна.
@Гонзо:
Нямаш грижи, чакай да се върнем от море, мога да ти я подаря, ако искаш, след като я прочета :)
Яхтата не е малка, прав си, но от друга страна, 20 метра, с които да направиш околосветска обиколка, сам, сред вълни, понякога два пъти по-високи от дължината на яхтата ти?… Аз май не бих се престрашил. Но за Ален, морето е голяма любов. Иначе не би плавал толкова смело по него…
Е, то не е за всеки. Не си пробвал, не ти се е приискало, нали знаеш за апетита. Веднъж хареса ли ти плаването под ветрила, става като дрога без която не можеш, а искаш още и още, по-дълго, по-надалече… Самотното плаване обаче е друга работа, и аз не съм сигурен, че бих тръгнал сам.
аз само да спомена, така между другото, че всички снимки от морето, от последните постове са невероятни! :-)
@Гонзо:
Да, никога не съм плавал под ветрила (нито пък с мотор;-) …но май не съм такъв смелчага, че дори и да ми харесваше, да тръгна сам около света с яхта… :-)
@simplyblue:
Thx, thx ! :-) Може и няколко още да публикуваме … ако не ни домързи ;-)