Много съжалявам за Фродо! Мои любими животни също са умирали, сред тях най-тежко преживях хамелеона, бяхме го докарали от Либия, когато бях на 7…

до сега съм “изпратила” три кучета, които ми бяха най- верните и истински другари в Либия. Никой никога не ме е обичал и не ми се е радвал така, както кучетата.

Рижата Енджи, която още от първата година от престоя ни в Либия стана член на семейството, посрещане ни, изпращаше ни, пазеше ни, роди ни 64 кученца, които ние с мъка раздавахме на приятели и не запазихме нито едно, защото никога не ни мина през ума, че ще дойде ден на раздяла, и че ние ще сме тези, които ще трябва да изпращаме. Тя ни посрещаше и изпращаше всеки ден. Ние само веднъж я изпратихме, но завинаги.

Италианец ни подари черен Доберман Пинкчер. Красавец. Отгледахме го от сукалче.Той стана и съпруг на Енджи, която всяка година раждаше.
Енджи беше агресивна и нападаше, особено арабите и не знам как надушваше и лошите бели, но си ги хапеше подличко отзад за глезена и за това я разхожахме със синджир. И това я спаси от хората.

Добермана си беше Душко Добродушков и го пускахме да се разхожда сам, докато един ден го намерихме отровен току до дома. Вероятно със стрихнин, защото адски се е мъчил, задушавайки се, вкочанен, в спазъм на дихателната мускулатура. Нямам думи да ти опиша всичката мъка на света, която се настани в душите ни ….и добре, че беше останала Енджи.

Взехме си друго малко пак черно Доберманче. Беше на няколко месеца, когато садихме храсти покрай блока ни,току до пътя. Играеше покрай нас и се забавляваше в пясъка и по едно време се кротна край пътя по корем.

Отгоре се зададе кола, която изключи двигателя си, намали скоростта,
човека зад волана ни бибитна и аз пресякох улицата, за да прибера кученцето, което кротко си стоеше край пътя. Този човек подаде ръка от прозореца и нещо заговори на кученцето, а то радостно завъртя опашка и точно на 2 м пред мен,

с риск да убие и мен и да се удари в стълба ИДИОТА зави и нарочно мина с колата си през кученцето. Сгази го нарочно. Счупих му задното стъкло на колата с мотиката и няма как- той спря, но без малко щях да попадна в затвора, заради това. Все пак беше в Либия, където колата ознава нещо, а кучето- нищо.

Какво ли не преживяхме в тази Либия, но най- покрусените спомени са свързани именно със загубата на тези любими същества. Извинявай, че се олях, но нарочно ти разказах тия наши патила, за да знаеш, че има и по- лошо и то в пъти по- вече, макар да знам, че това едва ли би Ви утешило.

ВЕДНАГА СИ ВЗЕМЕТЕ ДРУГО КУЧЕ. Грижата по новият член ще намали тъгата Ви по изгубеното и уверявам те възвръща психическото равновесие.Философски погледнато знаем, че вечен живот няма и трябва да се научим да приемаме и смъртта и да продължим да се радваме на живота такъв, какъвто е или да си го направим такъв, какъвто ни харесва. Не унивайте. Чау Бау.

PS. Мишел, извинявай знам, че е неприлично коментара да е по- дълъг от поста, но понеже знам колко е мъчно и тежко след загубата на куче-
исках да Ви утеша и дано да съм успяла поне мъничко. Поздрави.

1) Дискът в момента е точно в “ръцете” на “Итема-В”, и засега просто не сме намерили “донорен” диск, с чиято помощ да се опитаме да възстановим данните…

2) За работата, не се притеснявам, просто ме е уморила много. Един ден ще променя това…

3) Фродо вече го няма… Напусна ни на 16-ти април вечерта, въпреки че се борихме до последния миг за живота му. Явно е бил “призован” твърде силно, и затова си е отишъл…

Този четириног приятел ще остане завинаги в сърцето ми… Ако успея, и ако намеря думите, ще пиша някой ден за него… все още нямам сили за това :’( … нямам …

А за преумората… другия уикенд ви водя на планина, малко да си починете и разведрите! :)

Успех и късмет ;-)

Успех с работата и дано Фродо се оправя по-бързо.

Последно можеше да го намериш във форума на Hardwarebg с псевдоним samo .

Стискаме палци за кучето.