Разбъркване…

Животът ми нещо се разбърка и обърка напоследък. Това е и една от причините да не пиша… а също и една от причините за нежеланието ми да пиша…

Първо, внезапно и безпричинно се повреди главният харддиск на домашния ни компютър (хардуерна повреда, от най-лошите — блок магнитни глави). Да, да, знам… Backup! Е, имахме backup на друг диск, но на възраст 6-8 седмици, което до голяма степен го обезсмисля…

(Между другото, ако случайно сте притежател на следния модел харддиск:
Seagate Barracuda 7200.9, 250 GB, 7200 rpm, PATA интерфейс, със site code: WU и ST: 3250624A, и в момента обмисляте варианта да направите upgrade до някой 500GB-1TB модел, оставете коментар тук, може да се споразумеем да го закупя от вас на прилична цена! Причината? Ако намеря такъв диск, има някакъв шанс да възстановим част от данните от нашия…)

След тази беда последва и втора — любимото ни куче Фродо се разболя внезапно и тежко. Наш верен приятел от повече от 10 години, в момента Фродо се бори със сериозни проблеми с черния дроб, стомаха, бъбреците и белите дробове. От неделя сме на системи, всеки ден — в началото веднъж на ден, а от днес по два пъти на ден, поне по два часа. Стискаме палци и се надяваме Небето да отложи малко неговия срок…

Фродо е много умен и послушен. В клиниката се държи като човек, търпеливо понася системите, прегледите, инжекциите… Само ме гледа със своите умни, добри очи, и сякаш разбира… Като го гледам, на моменти ми се доревава, защото много го обичам и не знам, ще се справим ли…

Трето и последно, работата малко ме преумори… Всъщност, много. Трудно се събуждам сутрин, не спя спокойно… Самата работа не е толкова натоварваща, а по-скоро започва да ми се вижда безсмислена, без визия… Обичам да творя, да измислям хубави, изчистени дизайни за Web, обичам да рисувам с Fireworks и да пиша после семантичен XHTML+CSS, обичам да намирам време за експерименти и четене на интересни статии за CSS и графичен дизайн, но се улавям, че време не намирам, а креативността ми спада все повече в последните дни. Това не ми харесва…

* * *

Ако все още има читатели, които да зареждат www.optimiced.com от време на време в браузъра, се надявам горните 3 абзаца да са достатъчни, за да ги убедят, че все още съм жив… макар и се опитвам да се справя с много проблеми накуп… Wish me luck!

16 comments |



Comments to “Разбъркване…”:

  1. ger Says:
    1

    Малко ме натъжиха думите ти. И ти си тъжен. Нещата, за които си писал също са тъжни – особено и най-вече за Фродо. Помня аз как се чувствах и през какво преминах, когато Айви се разболя. Бяхме заедно, неразделни цели 14 години. Съжалявам за Фродо… и наистина стискам палци да се оправи.
    Но нещата, които се случват, си имат своя смисъл и задача. Може да са знак, че имаш нужда от промяна, че трябва нещо да поправиш, да му смениш посоката… Опитай да си починеш и да погледнеш нещата с други очи, вероятно тогава ще видиш нов смисъл и нов път за това, което правиш. И креативността пак ще се появи. Слава богу, че тя не е константа, че иначе нямаше да струва и пукната пара. Дано не звуча като лелка в детската градина…

  2. george Says:
    2

    http://www.itemav.com/

    не съм сигурен дали е точната итема, но имаше турбо про фирма в софия, която за 200-300 лева възстановяваше всичко. като в цената си влиза механика/електроника, която намират за същия диск като твоя.

  3. Djgeorgie Says:
    3

    Спокойно, четем те.
    Оправяй се с проблемите и когато имаш желание ще пишеш пак в блога.

  4. Марин Says:
    4

    Личните неща са важни и спомените, дано не са ти се затрили много с диска. Другите работи човек може да възстанови или да направи по-добре. Мислил съм си ако стане пожар какво бих изнесъл първо от апартамента и достигнах до мисълта, че ще са снимките (хартиени и цифрови).

  5. Георги Says:
    5

    Стискам палци Фродо да се оправи. Другите неща ще си дойдат по местата…

  6. Вас Says:
    6

    За преумората от работата, почивката помага. Има един специфичен вид почивка, за който не знам дроба ти дали ще издържи, ама да се напиеш в събота и да изкараш неделята почти без да можеш да мислиш помагат след това да се чустваш почти нормално :)
    (някой ден ще напиша нещо подробно по въпроса)

    Колкото до диска – смени си backup стратегията :) Иначе има фирми, дето можеш да им пратиш диска и да извадят от него много неща, ама бяха доста солени (около 4000-5000 EU). Ако е само електрониката, тогава ще ти помогне това, дето си писал (да се изкара платката и да се закачи на стария), ако са задрали главите, малко неща помагат…

  7. turin Says:
    7

    Йо, стискав палци за мъника, да се оправи!!! Пък и ти недей се отчайва от работни неща, с други думи — гуд лък ;)

  8. marerittet Says:
    8

    гледай по-философски на нещата, нищо не е вечно, ти си жив и здрав, е, може би малко повече сън би ти се отразил добре, но иначе можеше и да е много по-зле, примерно можеше да си болен от СПИН или да си негър. chin up, дето се вика, turn that frown upside down

  9. singu Says:
    9

    Колегата отгоре правилно е дал фирма “Итема-В”, те правят такива услуги (възстановяване на дискове). Аз лично имам по-добър опит със Самуил – за 80 лв. ми възстанови диск, от който “Итема В” се отказаха. Той си има и дискове и части.

    Последно можеше да го намериш във форума на Hardwarebg с псевдоним samo .

    Стискаме палци за кучето.

  10. Миглен Says:
    10

    За съжаление животът е редица от хубави и трудни моменти, ти в момента си в част от втория тип но не се бой, важно е накрая като направиш равносметка хубавото време да е повече ;)

    Успех с работата и дано Фродо се оправя по-бързо.

  11. joe Says:
    11

    Случват се такива неща. Примерно днес чантата ми се скъса и върху мраморния под се стовари любимия ми дел латитюд (пентиум 3, сравнително стар, но много си го обичах : ((((( ). Пукна се дисплея и да ти кажа се чувствах абсолютно ш@#$ около 2 часа. Но животът продължава. Има една американска приказка (която винаги ме е мотивирала): when a door closes, a window will open. Така че споко, има някакво равновесие на този свят, и всичко ще е ОК!

  12. emicha Says:
    12

    Горе главата! Нещата ще се наредят!

    А за преумората… другия уикенд ви водя на планина, малко да си починете и разведрите! :)

    Успех и късмет ;-)

  13. Селин Says:
    13

    Не спирам да те чета, и да те няма известно време, пак проверявам периодично. ;) Стискам палци нещата да се оправят.

  14. Michel Says:
    14

    Благодаря на всички за коментарите, за подкрепата! :-)

    1) Дискът в момента е точно в “ръцете” на “Итема-В”, и засега просто не сме намерили “донорен” диск, с чиято помощ да се опитаме да възстановим данните…

    2) За работата, не се притеснявам, просто ме е уморила много. Един ден ще променя това…

    3) Фродо вече го няма… Напусна ни на 16-ти април вечерта, въпреки че се борихме до последния миг за живота му. Явно е бил “призован” твърде силно, и затова си е отишъл…

    Този четириног приятел ще остане завинаги в сърцето ми… Ако успея, и ако намеря думите, ще пиша някой ден за него… все още нямам сили за това :'( … нямам …

  15. RoujkaBG Says:
    15

    Ех, Мишел,

    до сега съм “изпратила” три кучета, които ми бяха най- верните и истински другари в Либия. Никой никога не ме е обичал и не ми се е радвал така, както кучетата.

    Рижата Енджи, която още от първата година от престоя ни в Либия стана член на семейството, посрещане ни, изпращаше ни, пазеше ни, роди ни 64 кученца, които ние с мъка раздавахме на приятели и не запазихме нито едно, защото никога не ни мина през ума, че ще дойде ден на раздяла, и че ние ще сме тези, които ще трябва да изпращаме. Тя ни посрещаше и изпращаше всеки ден. Ние само веднъж я изпратихме, но завинаги.

    Италианец ни подари черен Доберман Пинкчер. Красавец. Отгледахме го от сукалче.Той стана и съпруг на Енджи, която всяка година раждаше.
    Енджи беше агресивна и нападаше, особено арабите и не знам как надушваше и лошите бели, но си ги хапеше подличко отзад за глезена и за това я разхожахме със синджир. И това я спаси от хората.

    Добермана си беше Душко Добродушков и го пускахме да се разхожда сам, докато един ден го намерихме отровен току до дома. Вероятно със стрихнин, защото адски се е мъчил, задушавайки се, вкочанен, в спазъм на дихателната мускулатура. Нямам думи да ти опиша всичката мъка на света, която се настани в душите ни ….и добре, че беше останала Енджи.

    Взехме си друго малко пак черно Доберманче. Беше на няколко месеца, когато садихме храсти покрай блока ни,току до пътя. Играеше покрай нас и се забавляваше в пясъка и по едно време се кротна край пътя по корем.

    Отгоре се зададе кола, която изключи двигателя си, намали скоростта,
    човека зад волана ни бибитна и аз пресякох улицата, за да прибера кученцето, което кротко си стоеше край пътя. Този човек подаде ръка от прозореца и нещо заговори на кученцето, а то радостно завъртя опашка и точно на 2 м пред мен,

    с риск да убие и мен и да се удари в стълба ИДИОТА зави и нарочно мина с колата си през кученцето. Сгази го нарочно. Счупих му задното стъкло на колата с мотиката и няма как- той спря, но без малко щях да попадна в затвора, заради това. Все пак беше в Либия, където колата ознава нещо, а кучето- нищо.

    Какво ли не преживяхме в тази Либия, но най- покрусените спомени са свързани именно със загубата на тези любими същества. Извинявай, че се олях, но нарочно ти разказах тия наши патила, за да знаеш, че има и по- лошо и то в пъти по- вече, макар да знам, че това едва ли би Ви утешило.

    ВЕДНАГА СИ ВЗЕМЕТЕ ДРУГО КУЧЕ. Грижата по новият член ще намали тъгата Ви по изгубеното и уверявам те възвръща психическото равновесие.Философски погледнато знаем, че вечен живот няма и трябва да се научим да приемаме и смъртта и да продължим да се радваме на живота такъв, какъвто е или да си го направим такъв, какъвто ни харесва. Не унивайте. Чау Бау.

    PS. Мишел, извинявай знам, че е неприлично коментара да е по- дълъг от поста, но понеже знам колко е мъчно и тежко след загубата на куче-
    исках да Ви утеша и дано да съм успяла поне мъничко. Поздрави.

  16. Светла Says:
    16

    С голямо закъснение ти пожелавам сили и да намериш възможност да си починеш. Същото пожелавам и на себе си…

    Много съжалявам за Фродо! Мои любими животни също са умирали, сред тях най-тежко преживях хамелеона, бяхме го докарали от Либия, когато бях на 7…

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
Your e-mаil address will never be showed.


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.571 / 44 / 24.5